Всички сме гледали снимки и сме чели за невероятните Кайманови острови, Мавриций, Бермудски острови, Крит, Фиджи, Бора Бора, Санторини, Капри и други. Днес Ви представяме 5 острова, за които най-вероятно не сте чували, а са много красиви.
Остров Линдисфарн
Линдисфарн е приливен остров на североизточното крайбрежие на Англия, известен също като Свят остров (Holy Island), името на градската енория. Населението му е 162 души. Висок път свързва острова с брега на графство Нортъмбърланд и два пъти дневно се наводнява от приливи. Името на острова произлиза от Farne, „Място за уединение“, и Lindis, малка приливна река близо до острова.
Манастирът на Линдисфарн е основан от родения в Ирландия св. Ейдан, който бил изпратен от Йона на западния бряг на Шотландия в Нортъмбрия по искане на крал Осуалд Нортъмбрийски ок. 635 г. Монаси от общността в Йона се заселват на острова. Той става основа за християнско евангелизиране на Северна Англия и също изпраща успешна мисия в Мърсия. Светецът-покровител на Нортъмбърланд св. Кътбърт е монах, а по-късно и абат на манастира и неговия живот и чудеса са записани от Беда Достопочтени. Кътбърт по-късно става епископ на Линдисфарн.
В началото на 8 век е направен известният илюстрован ръкопис известен като Линдисфарнски евангелия, издания на латински на евангелията на Матей, Марко, Лука и Йоан, а художникът вероятно е Еадфрит, който по-късно става епископ на Линдисфарн. През втората половина на 10 век монах на има Алдред добавя староанглийски глосар към латинския текст, създавайки най-ранните оцелели екземпляри на староанглийски евангелия. Евангелията са илюстрирани в островен стил, съдържащ сливане на келтски, германски и римски елементи; вероятно първоначално са били поставяни във фина метална кутия, направена от отшелник на име Билфрит.
През 793 г. викингски набег на Линдисфарн предизвиква голямо смущение в целия християнски Запад и днес се приема като начало на Епохата на викингите. Англосаксонската хроника е записала:
В тази година яростни предзнаменования дойдоха на земята на Нортъмбрия. Имаше извънмерни вихри, гръмотевични бури и огнени дракони бяха видени да летят в небето. Тези знаци бяха последвани от голям глад и на 8 януари опустошението на мъже езичници унищожи Божията църква в Линдисфарн.
По-популярно възприета е датата 8 юни за викингския набег, датата, дадена от Линдисфарнските анали. Алкуин, английски монах от периода отбелязва:
Никога преди такъв ужас не се е появявал в Британия, какъвто сега понесохме от езическа раса… Езичниците изляха кръвта на светци около олтара и потъпкаха телата на светци в Божия храм като животински тор на улицата.
Накрая монасите бягат от острова, отнасяйки тялото на св, Кътбърт, който сега е погребан в Дърамската катедрала. Епископията е пренесена в Дърам през 1000 г. Линдисфарнските евангелия сега се намират в Британската библиотека в Лондон, за раздразнение на някои нортъмбрийци. Манастирът е основан повторно в нормански времена от бенедиктинци и продължава съществуването си до разпускането му през 1536 г. от Хенри VIII.
Островът е в района на брега на Нортъмбърланд от изключителна природна красота. Останките на манастир са под опеката на Английско наследство, което също поддържа музеен център за посетители наблизо. Съседната енорийска църква все още се използва.
В Линдисфарн има също малък Линдисфарнски замък, построен върху укрепление от Тюдорово време, който е премебелиран в стил „Изкуства и занаяти“ от Едуин Лъчънс за редактора на сп. Country Life Едуард Хъдсън. Лъчънс проектира също военния мемориал с келтски кръст, разположен на Хю. Гертруд Джекил, една от най-известните градинарки на съвремието, създава малка градина северно от замъка през 1911 г. Замъкът, градината и недалечните варници са под опеката на Националния тръст и са отворени за посетители. Линдисфарн е имал голяма варогасяща индустрия и варниците са сред най-напредналите в Нортъмбърланд. На острова е била добивана вар и останките от пътя между кариерите и варниците предлагат приятна разходка. През 19 век, по време на Индустриалната революция, работата в кариерите процъфтява и в тях работят над 100 мъже. От камъка, добиван от кариерите, са правени и огърлици и броеници, известни като мъниста на св. Кътбърт.
Неотдавна Линдисфарн става център за възстановяването на Келтското християнство в Северна Англия. Бившият свещеник от тамошната църква Дейвид Адам е известен автор на келтски християнски книги и молитви. Вследствие на това Линдисфарн се е превърнал в популярен център за уединение, както и за ваканции.
Туризмът стабилно расте през целия 20 век и сега островът е популярно място за туристи – понякога твърде популярно, тъй като пространството и удобствата са ограничени. Чрез оставане на острова, когато приливът го отрязва посетителя може да преживее острова в много по-спокойно настроение, тъй като при прилив много посетители го напускат. Възможно е при благоприятно време е отлив да се върви през пясъците, следвайки старата пътека за пресичане, известна като Пътят на поклонника, който е отбелязан с колове и има убежища за невнимателния пешеходец и за тези, които са тръгнали да пресичат твърде късно. Популярен деликатес на острова са сандвичи от раци, които се продават на туристите в много магазини и кафенета.
Посетителите, които вървят между брега и острова се призовават да се придържат към маркираната пътека, да проверяват времето на прилива и метеорологичното време внимателно и да търсят съвет от местните жители, когато се съмняват. Посетителите внимателно трябва да следят разписанията, които се поддържат и от двете страни на високия път и където пътят за Светия остров напуска Големият северен път A1 при Бийл. Високият път обикновено е отворен от около 3 часа след най-високата точка на прилива до около 2 часа преди следващия прилив, но не може да се замести следенето на разписанието за специфичния ден и периодът на затваряне може да се удължи при бурно време.
Остров Северен Андрос
Този остров е за отбрани хора. Той се намира до любимия остров за почивка на най-богатите и известни знаменитости – Барбадос. Близо до него се намира Северен Андрос, който е място само за онези, които могат да си позволят лукса. Тук можете да опитате от най-вкусните гозби до …. да разпуснете на едни от най-красивите частни плажове.
Остров Уитсъндей
Това е малък и изключително красив архипелаг. Уитсъндей е едно от най-прелестните и екзотични кътчета в Австралия. Някога бил част от континенталната суша, но с повишаването на нивото на световния океан постепенно се отделил от останалата част на континента. Островите Уитсъндей имат предимно хълмист релеф. Някои от островчета са безлюдни. Главен център на архипелага Уитсъндей е остров Хамилтън. Тук се намира летището на островите.
Остров Винга
Винга е шведски остров на около 15 километра от пристанищния град Гьотеборг. На острова не е разрешено да се ползват коли и всъщност няма редовна транспортна линия, по която да стигнете до него. През лятото ферибот може да отведе желаещите да го посетят.
Винга е добро място за риболов, както и за плуване. Тук е роден шведският поет Еверт Таубе и може да откриете посветен на него музей. Пак тук се намира и известен морски фар. Целият остров е дълъг само един километър и лесно може да го обходите, наслаждавайки се на гледката.
Остров О Хо
Хората идват тук заради величествената гледка на националния парк „Акадия“, но този остров, разположен в американския щат Мейн има и много други притегателни свойства. Лодката на пощальона изпълнява функцията и на туристически пренос, докато ако искате да отидете на пикник сред гората, ще трябва да почакате с месеци за разрешение, съобщава obekti.bg. А ако пренощувате, не пропускайте да го направите в местната страноприемница, която е построена още през 1897 г.
