От стотици години хората от племето баджау обитават морето и естественият подбор ги е превърнал в по-добри гмуркачи.
Ако задържите дъха си и потопите лице във вана с вода, тялото ви автоматично ще отключи т.нар. рефлекс за гмуркане. Ритъмът на сърцето се забавя, кръвоносните съдове се свиват, далакът се съкращава – всичко това са реакции, които помагат да спестите енергия, когато нямате достатъчно кислород.
Повечето хора могат да задържат дъха си под вода няколко секунди, други – няколко минути. Племето баджау обаче разчупва представите за гмуркане – тези хора могат да изкарат под вода 13 минути на дълбочина от 60 метра, съобщава National Geographic. Те живеят по крайбрежията на Филипините, Малайзия и Индонезия, където се гмуркат да ловят риба или да търсят природни материали, които да използват за изработването на различни неща.
Проучване публикувано в журнала Cell доказва, че заради ДНК мутация племето баджау имат много по-големи далаци, което им дава генетичното предимство за „живот“ в дълбините.
Ролята на далака
Далакът не е най-необходимият орган в човешкото тяло. На практика бихте могли да живеете и без него, но ролята му е да поддържа имунната система и да рециклира червените кръвни клетки.
При предишни изследвания е установено, че тюлените – морски бозайници, които прекарват голяма част от живота си под вода – имат необичайно големи далаци. Авторът на проучването, Мелиса Лардо от Центъра за геогенетика към Копенхагенския университет, иска да провери дали същата характеристика важи и за гмуркането при хората. По време на пътуване до Тайланд тя научава за морските номади и е впечатлена от легендарните им способности.
Лардо събира данни за друга група наречена салуан, обитаваща Индонезия. При сравняването на двете проби екипът й установява, че средния размер на далаците при баджау е с 50% по-голям отколкото същия орган при човек от групата салуан. „Видяхме изключително голямата разлика“, казва тя.
Лардо предполага, че с времето естественият подбор сигурно е помогнал на хората баджау, които от хилядолетия живеят в района, да развият това генетично предимство. Когато човек се гмурка на по-дълбоко, заради покачването на налягането кръвоносните съдове се пълнят с повече кръв. При екстремни случаи те може да се спукат и да се стигне до смърт. Това би могло да се избегне както благодарение на генетично наследените адаптации, така и на редовните тренировки.
