През зимата заетите в туризма са 120 000, а през лятото – 320 000, допълни експертът.
По думите му проблемите с намиране на кадри са по-малко през зимния период, защото има миграция на заети в морските курорти българи към зимните. Все по-добри стават и социалните пакети към заплащането на работещите в туризма по курортите. Предлагат се допълнителни услуги – настаняване, транспорт, детски градини и възможности за кариерно израстване, допълни Драганов.
Той припомни, че средната заплата в туризма според статистиката е над 1000 лева. Камериерките получават 600 – 800 лева, готвачите – от 1500 до 4500, а заплащането за изявените кулинари е над 6000 лева. Останалите професии са около средната заплата.
От Агенцията по заетостта пък очакват известен дефицит на квалифицирани работници в сектора на ресторантьорството и хотелиерството. Данните показват, че от началото на 2019 г. броят на регистрираните търсещи работа с доказана квалификация и опит в професии като помощник-готвач, камериер, барман и сервитьор не надхвърлят 20 000 средномесечно за цялата страна, като съотношението на средномесечния брой търсещи работа към средномесечния брой заявени работни места в този сектор от началото на годината е под 20 (т.е. за едно работно място се конкурират не повече от 20 души). За сравнение, през същия период на 2018 г., този показател е бил 19.
Една от най-дефицитните професии в сектор туризъм е готвач, констатират от Агенцията по заетостта. Средното заплащане за длъжност готвач по заявките за свободни работни места в бюрата по труда от началото на годината е 1420 лв. Работодателите изпитват затруднения при наемането и на салонни управители, екскурзоводи и администратори.
За зимен сезон 2019 г. Агенцията по заетостта е предоставила разрешения на 623 граждани на трети държави, от тях 561 са чужденци за сезонна работа до 90 дни, а 62 са тези, получили решение на Агенцията по заетостта за сезонна заетост от 90 дни до 9 месеца.
Заради засиления интерес и запитвания от работодателите към процедурите за сезонната заетост в сектор „туризъм“, очакванията на Агенцията по заетостта са за нарастване броя на работници от трети държави през следващия сезон. Те са наети като камериерки, рецепционисти, сервитьори, бармани, готвачи, помощник готвачи, работници кухня и др.
Работодателят е задължен да покрие за своя сметка транспортните разходи от мястото на произход на сезонния работник до работното му място в България и обратно, както и разходите за задължителните здравни застраховки и осигуряване на сезонния работник, напомнят от Агенцията. Тези разходи не се възстановяват от сезонния работник и не могат да се приспадат от неговото трудово възнаграждение, посочват още от Агенцията по заетостта.
На сезонния работник трябва да бъде осигурено и подходящо, отговарящо на всички изисквания за безопасност и здраве, жилище до изтичане на срока на договора. Жилището се предоставя от работодателя или се осигурява с неговото съдействие, като за ползването му сезонният работник сключва договор за наем. Наемната цена на жилището трябва да бъде съобразена с получаваното от сезонния работник възнаграждение, с качеството на жилището и не се приспада автоматично от възнаграждението му.
Данните на Агенцията сочат, че за летния сезон на 2019 г. 9 579 чужденци – граждани на трети държави, са регистрирани за сезонна заетост до 90 дни в туризма. Предоставени са 435 разрешения за сезонна заетост от 90 дни до 9 месеца. От всички тях 7849 са граждани на Украйна, 749 – на Молдова, 746 – на Киргизстан, 204 – на Република Северна Македония, 177 – на Русия, 137 – на Турция, 87 – на Беларус и др.
Сезонните работници са наети като: камериерки, рецепционисти, сервитьори, бармани, готвачи, помощник готвачи, работници кухня и други.
