София. След като всяка година незастроените плажове стават обект на спор за това кой е виновен за боклука, който се събира от плажуващите там, от гражданската инициатива „Да спасим Карадере“ съобщават и конкретни официални данни за разходването на определения за дивите плажове бюджет от морските общини. Тези данни активистите са изискали по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

60% от средствата от концесионните такси за стопанисваните плажове по цялото Черноморие трябва да се разходват за чистотата и сигурността на плажовете без концесия, включително трите плажа със статут „за природосъобразен туризъм“, пише „Дневник“. Към общините се превеждат 50 % от приходите от концесии, а други 10% отиват към областните администрации за воднопоспасителни дейности на неохраняемите плажове. Това съобщават от „Да спасим Карадере“ въз основа на писмени данни от Министерството на туризма, което се позовава на регламент от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК).

„Медийните спекулации на представители на черноморски общини, че „местният данъкоплатец плаща“ за почистването на плажовете за природосъобразен туризъм, се опровергават от министерството,“ разяснява съобщението на гражданската инициатива „Да спасим Карадере“.

Активистите допълват, че в годишните отчети за изпълнението на бюджета на общините няма разбита информация как са изразходвани средствата от държавния бюджет за поддържане на неохраняемите плажове. Местните власти не са повдигали до момента официално проблем с недостатъчни финанси.

„Така, вместо да се търсят допълнително средства, в случай че са необходими, в публичното пространство темата се използва за манипулиране на общественото мнение и заплаха за разходи, понесени от местните жители, а вината се хвърля върху туристите“, смятат от гражданската инициатива.

Чистотата и общините

Според чл. 22а от закона за Черноморието общините получават 50% от концесионните такси. С част от тези приходи трябва да платят за „поставяне на предупредителни табели и санитарно-хигиенно поддържане на неохраняемите плажове… включително и на морските плажове за природосъобразен туризъм“.

Трите плажа в България за природосъобразен туризъм привличат както „диво“ къмпингуващи, разчитащи на специалния им статут , така и плажуващи от съседните курорти, търсещи запазена от презастрояването гледка. През активния летен сезон тези плажове – Карадере, Иракли и Корал – са сериозно натоварени с туристи. За тях обаче общините са разходвали минимални – или никакви – суми, въпреки законово предоставените бюджети.

Община Несебър посочва разходи за почистване на Иракли от 9 186 лв. за 2016 г. и от 10 591 лв. за всяка от следващите две години. В сумите са включени разходите за заплати, осигуровки, гориво и поддръжка на автомобили, според отговора на общината. В него се твърди, че общината почиства плажа и осигурява обслужването на 5 контейнера на Иракли.

За Корал според отговорната администрация изобщо няма средства за почистване. Община Царево, която е с най-дългата плажна ивица от черноморските общини, отговаря на запитването по ЗДОИ, че в бюджета ѝ не са постъпили в средства за поддържане на плаж „Корал“ въпреки приходите от концесии със съответното предназначение.

При все това общината посочва направени разходи за поставените 3 химически тоалетни в активния сезон, чиято такса за месечно обслужване е 200 лв. на тоалетна. Допълнително общината твърди, че не може да изчисли разходите си за почистване на плажа поради включените разходи за амортизация, транспорт, работна сила.

За Карадере община Бяла не е предоставила отговор по ЗДОИ в рамките на законовия срок. От гражданска инициатива „Да спасим Карадере“ уточняват, че на плаж Карадере няма разположени тоалетни. Такива няма и в двете части на плажа, които се посещават от туристите от Бяла и Горица, както и от чуждестранни туристи. За сметосъбиране традиционно общината поставя 3 контейнера в активния летен сезон на 7 км от местността – в края на града. Традиционно – но не и тази година.

За настоящия сезон са били поставени 3 контейнера след средата на месец юли след намесата на Министерството на туризма в отговор на писмо от „Да спасим Карадере“ с искане да бъдат осигурени контейнери за събиране на боклука.

Плажът се поддържа от доброволци през летните месеци, уточняват от инициативата. Преди и след края на сезона гражданска инициатива „Да спасим Карадере“ – както и къмпингуващите на Иракли, Корал и други неконцесионирани плажове – организират традиционни почиствания на местностите. Тази година за Карадере почистването ще се проведе през първия уикенд на октомври (виж събитие във фейсбук тук).

Областните администрации и спасителите на плажа

Морските областни администрации получават 10% от приходите от плажни концесии и трябва да ги разходват за спасители и охрана на нестопанисваните плажове. „Да спасим Карадере“ съобщават как те са се погрижили за трите плажа със специален статут да предоставят възможности „природосъобразен туризъм“ – Карадере на територията на област Варна и Иракли и Корал за област Бургас.

Областна управа – Варна, отговаря, че не е изразходвала средства за водно спасяване на Карадере поради трудната достъпност на плажа и слабата му посещаемост.

Областната управа в Бургас е разполагала с годишен бюджет, който варира между 268 и 382 хил. лева за периода 2016-2019 година. За настоящата година общият бюджет за водно спасяване на неконцесионирани плажове е от 289 281 лв.

От тези суми тя трябва да отделя за сигурността на природосъобразните плажове на своята територия – Иракли и Корал. За 2016г за всеки от плажовете водното спасяване е струвало по 7 140 лв., нараствало е през годините. За настоящата година област Бургас е отделила за водно спасяване на Иракли 30 912 лв., а за Корал – 26 496 лв.

Общо за двата плажа са изразходвани 5.2% от средствата за водно спасяване на неохраняемите плажове през 2016 г., 7.4% през 2017 година и 14% през 2018 година.

Няма данни как с неизразходваните остатъци администрациите се грижат за неохраняемите плажове, както изисква чл. 22а от закона за Черноморието.