Slide
Slide

„Министерството на туризма започва изплащането на първите средства по втората програма за месец юни, над 7 млн. лева тръгват към хотелиерите“, заяви в интервю пред Bgtourism.bg министърът на туризма Христо Проданов

– Здравейте, г-н Проданов! Близо 7 месеца бяхте министър на туризма в кабинета „Петков“. Кои бяха най-големите предизвикателства и най-големите постижения, които постигнахте начело на това ведомство?
– Глобалните кризи, пред които не само ние, но и светът се изправи – военните действия в Украйна, негативните ефекти от пандемията, нарушените вериги на доставки и произхождащата от това инфлация се оказаха големи предизвикателства.
Министерство на туризма активно подпомогна Министерски съвет в целия период на кризата с войната в Украйна и настаняването на разселени лица от 24 февруари, като програмата продължава и ще приключи до 31 август. Към момента повече от 25 хил. души продължават да са настанени в хотели и места за настаняване.

Подпомогнати бяха хотелиерите в период на възстановяване след корона кризата. За периода до края на април бяха изплатени 80 млн. лева, а само за май парите са почти толкова и достигат близо 160 млн. лева. Средствата са по програмите, финансирани от инструменти на Европейския съюз, а основната тежест на администрирането на цялостния процес падна върху Министерството на туризма.

Последният Министерския съвет прие и решението, с което започваме изплащането на първите средства по втората програма за месец юни – над 7 млн. лева.

И затова искам да благодаря на колегите в министерството, които толкова съвестно месеци наред помагаха да са реализират програмите. Благодарност изразявам и на хотелиерите, които реагираха веднага, настаниха хората, търсещи подслон в България. Имаше забавяния в плащанията, заради грешки при попълването на данните, налагащи допълнителни проверки, но министерството трябваше да гарантира, че парите са изхарчени по правилата и законосъобразно.

С цел разработване на секторни политики и мерки с оглед преодоляване на ликвидната криза на туристическия бранш вследствие на COVID-19 и възстановяване на туристическия сектор се осигуриха финансови помощи – 60 млн. лв. разделени на две схеми за подпомагане на туристическия сектор по 30 млн. лв., както и 6 млн. лв. за туроператори и с цел преодоляване на последиците от ковид предоставяме държавна помощ.

Възстанови се мярката 35 евро за седалка за стимулиране на входящия туризъм на стойност 25 млн. лв. за туроператори, които използват въздушни превозвачи, притежаващи лиценз за чартърни полети до Република България с цел туризъм в размер на 35 евро за всяка седалка.

Искрено съжалявам, че не успяхме да предоставим оперативен капитал на някои немски туроператори.

Причината за това е, че схемата за държавна помощ е разработена и се изпълнява в съответствие с правилата на Европейския съюз за подпомагане на икономиката при настоящата епидемия от COVID-19.

В резултат на мерките, през първото тримесечие на 2022 г. туризмът достигна до равнище от 82% спрямо периода преди пандемията. Отчитаме ръст на българските и чуждестранни туристи около 48 на сто, а ръстът само на чуждестранните туристи е около 2,9 пъти.

И въпреки късно приетия бюджет на държавата за 2022, което ни изправи пред ново предизвикателство, постигнахме увеличаване на парите за популяризиране на страната ни в чужбина, в сравнение с предишни сезони. Ние отчитаме, че трябва да има силна реклама и у нас на българския туризъм,

Едно от най-важните постижения на съвместната ни работа със законодателната власт е възможността ваучерите за храна да се използват и за туристически услуги.

Идеята датира от 2017 г. и през годините бях народният представител, който предлагаше да влезе във всеки един бюджет. Радвам се, че парламентът я прие. Сега 1,2 млрд. лв. се отделят за ваучери и ако активно се използват от хората за туристически услуги, то това ще бъде сериозна помощ за бранша, защото парите остават в България.

Организирахме и се включихме в различни бизнес форуми и срещи на големи и значими за нас пазари – Полша, Германия, където да популяризираме българския туризъм. И резултатите от това вече са видими.

Преди няколко дни беше обявено от Германо-Българска индустриално-търговска камара, че медикъл и СПА центрове у нас вече посрещат първите за това лято туристи от Германия, чиито възстановителни и рехабилитационни процедури в България се заплащат от немските здравно-осигурителни каси. И трябва да продължим да работим в тази посока.

Потенциалът ни за развитие на здравен туризъм сред гражданите на тези държави е значим.

В тази връзка се подготви и План за развитие на здравния туризъм за периода 2022-2025. За нас този вид туризъм е перспективен. Идеята е България да се наложи като разпознаваема и предпочитана целогодишна дестинация за здравен туризъм в ЕС, използваща оптимално значителна част от природните, материалните и човешките ресурси на страната.

Организирахме кръгла маса за перспективите за винения туризъм с широко представителство на заинтересованите страни, в резултат на което е сформирана междуведомствена работна група за разработване на План за развитие на винения туризъм с цел повишаване на конкурентоспособността на винения туризъм в България.

За подобряване условията за сигурност и безопасност на туристите в България се изготви проект на Правилник за създаване, маркиране и поддръжка на пешеходни маршрути и маршрути за планинско колоездене в Република България. Беше изготвен и проект на стратегическа рамка, която да очертае дейността на къмпинг туризма.

– За какво не Ви стигна времето? Ще останете ли в политиката, за да продължите след изборите да работите за развитието на туризма в България?
– Ние, като екип имаме амбициозна програма. Едно от важните послания, които въпреки усилията ни досега, трябва да продължим да обясняваме и доказваме на нашите партньори, че България е сигурна дестинация. При стабилна политическа обстановка трябва да се продължат усилията в посока развиване и подобряване политиките в насърчаването на всички видове туризъм. Наред с традиционните подотрасли – морският и зимен туризъм, за нас е изключително важно да бъде използван потенциалът и на културния туризъм, на винения и кулинарния туризъм, на СПА и здравния туризъм и др.

Важно за развитието на туризма е разработване на модел на Гаранционен фонд

за обезпечаване отговорността на туроператорите и на предложение за проект за изменение на нормативната уредба. Идеята е гаранционният фонд да бъде сигурен, устойчив и най-вече да защитава интересите на потребителите.

Продължаване на усилията за обединение на бранша трябва да са сред основните приоритети. В момента има над 200 браншови организации и трудно могат да бъдат единни и да взимаме бързи и адекватни решения. Именно поради тази причина

основна задача, която си бях поставил е обединението на бранша,

за да може държавата, бизнесът и ползвателите на туристически услуги да гледаме в една посока.

Има политики, които гражданите и бизнесът очакват да видят реални, без значение кой ще бъде министър. Аз ще остана в политиката и ще помагам на българския туризъм, независимо от каква позиция. Туризмът е сектор, който може да носи сериозни приходи на страната и на бранша, ние просто сме длъжни да използваме природните дадености на България и да ги представяме на света по възможно най-добрия начин.

Както не веднъж съм казвал, за мен като министър всеки турист е важен.

И смятам, че трябва да спрем да мислим политически за сектора, а да започнем да уважаваме всеки турист, посетил България. Секторът има нужда от държавническо мислене.

– Срещнахте ли единомишленици – професионалисти и мотивирани личности в туризма, с които ще обедините усилия, за да постигате целите?
– В продължение на казаното по-горе, ще дам един пример за добрата ни съвместна работа с председателя на Комисията по туризъм към НС Илин Димитров, с който независимо, че сме от различни партии, обединихме усилия в името на подкрепата на българския туризъм. Благодаря и на браншовите организации за доброто сътрудничество през последните седем месеца.

– Можем ли днес да говорим за възстановяване на туристическата индустрия в България след всички тези кризи в световен мащаб и кога очаквате това да стане?
– Възстановяването ще бъде процес, все пак влизахме лавинообразно от една криза в друга. През първото тримесечие на 2022 г. туризмът достигна до равнище от 82% спрямо периода преди пандемията. Отчитаме ръст на българските и чуждестранни туристи.

По последни данни, броят на вече пристигналите и планираните да пристигнат полети през този летен сезон, е над 7 700 общо за летищата Варна и Бургас, което е сериозен ръст спрямо летен сезон 2021 г.

Оставаме оптимистично настроени, че може да постигнем ръст през този летен сезон, въпреки наслагването на голям брой негативни фактори.

На практика новата Ковид вълна прави параметрите на общия ръст непрогнозируем, но от доста чуждестранни пазари ръста ще е над 10%. Имахме силен зимен сезон, летният сезон също се развива сравнително добре.

– Ваши колеги Ви определиха като приятната изненада сред министрите от кабинета „Петков“ – изключително добре работещ и организиран. Около Вас нямаше големи скандали! Опитът в политиката ли Ви помогна, за да намерите по-бързо пътя за диалог с представителите на бранша за по-бързо решаване на ежедневните задачи?
– Старая се да бъда честен и открит с хората, с които работя, както и с гражданите и избирателите. Затова и диалогът е ключов в този процес. По време на мандата като министър си поставях ясни цели и се опитвах да изпълнявам поетите ангажименти. Ще се радвам, ако това се е разбрало от хората. Приемах всеки, който искаше среща, за да сподели проблем и се постарах работата на институцията да бъде прозрачна и в интерес на гражданите и туристическия бранш.

– Предполагам, че през последните месеци сте имали по-малко свободно време за семейството си. Имахте ли през този период подкрепата на най-близките си? Сега ще намерите ли време за семейна почивка и къде?
– Поради естеството на работата съм пътувал доста, но за почивка винаги избирам България. Имаме какво да предложим.

Интервюто взе Руслан Йорданов, Bgtourism.bg

Сподели публикацията