Slide
Slide
Slide
Slide

Бързото и успешно развитие на винено-кулинарния туризъм е пример как трябва да се развива туристическата индустрия на България

Виненият туризъм не е просто пиене на вино. Зад всяка чаша вино стои сложен и комплексен процес, който включва етапи, свързани с преработката на грозде и производството на виното, разпространението, предлагането, съчетаването с подходящи храни и ритуал по сервирането и споделянето му с приятели. Тези процеси включват добавени стойности като природни пейзажи, културна и кулинарна идентичност на дестинацията, материално и нематериално наследство и са свързани с други елементи с по-голямо или по-малко въздействие като: политики, регулиране, инфраструктура, обучение, изследвания и др. Това споделя пред Bgtourism.bg Екатерина Христова мениджър и инициатор на платформа за винен туризъм, консултант по дизайн на потребителско преживяване, управление и бранд стратегии в индустрията на гостоприемството, която ни разкрива възможностите, визията и мащабите на винения туризъм в България.

Тя е категорична, че винено-кулинарният туризъм е една от най-бързо и успешно развиващите се нишови разновидности на алтернативния туризъм в световен мащаб. Винено-кулинарният туризъм е противоположност на масовите форми на туризъм, като акцентът е върху ексклузивност, емоции, преживяване.

През 2023 година в България около 100 изби предлагат преживявания, свързани с винения туризъм. В страната има комплекси, създадени с цел винен туризъм, предлагащи настаняване и възможност за по-дългосрочна почивка. Подобни тематични винени хотелски комплекси (около 30 на брой, част от тях в процес на доизграждане) има в Долината на Струма, Долината на Места, Западна Тракия (Пловдивско), в близост до р. Дунав. Освен близостта на лозята, посещение на избата, среща с експерти, те предлагат на туристите възможност за комбиниране на винените с други, различни по тип и тема преживявания.

Могат да се посочат редица примери за регенеративни туристически преживявания, които акцентират на връзката с района, природата и местната общност. Чрез потапяне в местната култура, гостите не само помагат за устойчивост на бизнеса, но и съзнателно допринасят за допълнително развитие на дестинацията. Много от комплексите имат собствени стопанства и/или работят с местни фермери, за да предложат на гостите си да се насладят на местната и традиционна за района кулинария. Организират се тематични събития, представящи традиционни занаяти, културата и природните богатства на региона.

В повечето винени комплекси се обръща специално внимание на децата, които по естествен начин придобиват знания, свързани с природата и околната среда. На много места има създадени мини зоокътове, където децата могат да се разхождат сред животните, включително да се грижат за тях. Насърчават се спортни занимания, излети и практическо запознаване с местната гастрономия.

Класическа е комбинацията между вино и SPA, характерна за винените комплекси от по-висок клас. На много места се предлагат винотерапии или съчетаване на виното и други местни природни богатства с рекреативна цел – минерални води, розово и лавандулово масло, кисело мляко, мед, морска луга и други подобни, посочва Христова.

Тя разкрива, че основното нещо, което отличава българския винен туризъм, е многообразието и възможността за хармонично комбиниране с различни други форми на туризъм. Отличителна черта е гостоприемството и възможностите за среща с винопроизводителите – собственици, винари и лозари, които с удоволствие лично споделят философията си, особеностите на виното, избрания стил, предимствата, свързани с района.

Защо да избера България за морската си ваканция?

През последните 10-15 години виненият туризъм в България се развива, основно благодарение на малките изби в страната и на техните обединени усилия по места. Малките семейни изби предоставят именно това, което търсят и ценят винените туристи – персонално отношение и гостоприемство.

Сътрудничеството между малките изби по райони очерта и няколко обособени дестинации за винен туризъм: Винена карта Пловдив, Долината на Струма и Винени Маршрути Мелник, Вината на Южен Сакар, Вино-тур на Североизток и Винена карта на Западна и Централна Дунавска равнина.

Винено-кулинарният туризъм има потенциал да наложи страната ни като винена дестинация, привличайки туристи от различни страни да разберат повече за уникалното очарование на българските винени райони.

Зарица Динкова: За мен е изключително важно да започнем да говорим за съотношението цена-качество на продукта

Туристите, които предпочитат този вид туризъм, обичайно посещават няколко изби в едно пътуване, споделя Екатерина Христова. Добавената стойност, която дават срещите с винените професионалисти по места е високо оценявана. За по-масовите туристи, които нямат толкова задълбочени познания, но ценят виното, е водеща емоцията от района и избата, удоволствието от автентични винено-кулинарни съчетания, както и допълнителните удобства, от които биха могли да се възползват и различните преживявания – спа, голф, тенис, вело-маршрути, риболов, планински преходи, тематична анимация.

България има необходимите предпоставки и потенциал за бъдещото развитие на тематичен винен и винено-кулинарен туризъм. Подходящите природни дадености, инвестициите и развитието на множество малки изби и стопанства, развиващото се сътрудничество по райони и създаваните продукти, отговарят на изискванията за уникални и запомнящи се туристически преживявания, а именно: всяко място и обект на посещение (напр. изба, лозя, ферма, ресторант и др.) са неповторими чрез тероара, технологията и подхода на предлагане; достъпът е ограничен и контролиран (сигурност за посетителите); съществена част от преживяването е възможността за естествено взаимодействие с околната среда; туристическото преживяване е основано на конкретна тема, която разширява и обогатява познанията на почитателите на този вид туризъм; предлага комбинация от надграждащи се преживявания, които целят удоволствие, релаксация или бягство от ежедневието за туристите; създава емоционална връзка с мястото, темата и общността; включва материални елементи, продукти и сувенири, които туристите може да отнесат вкъщи и др.

Лятната магия на българските планини

Профил на туристите, които търсят винени преживявания

Една от основните цели на туристите, ценители на виното, е изучаването и потапянето в региона, като на фокус са местните сортове, стилове и методи на винопроизводство, влиянието на климата и околната среда – всичко, което се обобщава с термина тероар. Тероарът е неповторимото лице на всеки регион. През последните години, като символ за качество се налага терминът „тероарно вино“. Доброто вино е отличимо именно ако изразително представя характеристиките на тероара си. България е богата на многообразни, отличими и благоприятни за винопроизводство региони. Това е поредната предпоставка за развитие на тематичен винен туризъм, който да предлага разнообразни и автентични преживявания, свързани с българското вино и многообразието от тероари.

Съвременните изследвания относно поведението и нагласите на туристите показват ясно тенденциите в туризма: все повече се търсят и предпочитат дестинации, които прилагат устойчиви практики, осигуряват автентични и отличителни преживявания, гарантират качество и сигурност, работят за развитие на местните общности и др. Всички тези очаквания могат да се осигурят чрез винено-кулинарния туризъм или чрез комбинация на класическа ваканция с преживявания, свързани с винено-кулинарния туризъм.

Според анализите на UNWTO, туристите все повече променят фокуса на пътуването си. Те искат да се насладят на преживявания и да участват в дейности, които са израз на местната атмосфера и им позволяват да се свързват с начина на живот и винено-кулинарните традиции и култура на района. Днешните туристи искат да открият същността на мястото, което посещават на първо място заради виното. Интересуват се от тероара, произхода на гроздето, местните продукти и кулинарните техники и виждат виното и гастрономията като средство за социализация. Такива туристи са платежоспособни, консумират повече от средното, взискателни са към автентичността и отхвърлят еднообразието и безличното масово предлагане.

Програмата „Син флаг“ 30 години е еталон за качество на българските плажове

Дестинациите, фокусирани върху този тип туристи, отчитат, че ориентацията към нагласите и предпочитанията на посетителите води до постоянно подобрение в услугите и качеството на предлагането в цялата стойностна верига.

През последните години винените мастъркласове се радват на нарастващ интерес не само от специализирана публика от професионалисти, но и от все по-разширяващата се лоялна аудитория от ценители на виното. Наблюдава се и повишаване на интереса към винени преживявания като част от тиймбилдинг програми – дегустации, дегустационни менюта, курсове за основни дегустационни умения, посещения на изби, винени райони и участие в тематични винени събития.

Международен ден на мавруда  

Международният ден на мавруда – 26 октомври, е празник на българското вино и инициатива на Българската асоциация на винените професионалисти. По този начин БАВП се стреми да създаде повод за сериозен интерес към българското лозарство и винопроизводство, да открои забележителната хармония между хилядолетни традиции, иновативни технологии, качество и стилово разнообразие на вината, произведени в България.

Международният ден на мавруда e ежегоден форум, който официално се отбелязва от 2020 година и допринася за позициониране на България на световната карта като винено-кулинарна дестинация, предлагаща висококачествен и устойчив туристически продукт.

Защо Мавруд? България притежава древна винена история. Това е причината за сорт-символ да бъде избран Маврудът, познат на света като автентичен български сорт и често сочен като емблематичен за страната.

Защо 26 октомври? Преди близо 100 години, на Димитровден, когато повечето винари вадят виното от джибрите, майсторът на Станимашката малага, Аристи Чорбаджаков – Чорбаджака, започвал гроздобер. Неговата прецизност в грижите за лозята и майсторлък в правенето на вино и до днес са пример за качество и отношение към занаята. Затова Димитровден е избран да бъде празник на българското вино и Международен ден на мавруда. В народния календар с Димитровден се отбелязва и началото на зимните и по-студени месеци. Време за червено вино, споделено с близки и приятели.

През 2023 година Международният ден на мавруда официално ще бъде отбелязан с 4 двудневни градски винени фестивала: София (30.09-1.10), Велико Търново (07-08.10), Варна (14-15.10), Пловдив (21-22.10). Извън официалните събития, множество изби и туристически обекти отново ще представят тематичните си предложения чрез сайта на инициативата: www.mavrudday.com. Инициативата Международен ден на мавруда привлече вниманието на чуждестранните специализирани медии и датата 26 октомври вече официално е в списъка на Празниците на винените сортове в света.

Дестинации за винени турове

Тематичното туристическо брандиране е една от съвременните тенденции, символ на качествен туризъм и се отнася до избора на конкретна тема, обикновено въз основа на интересите на определен сегмент, обединяващ продуктите и преживяванията, които дестинацията предлага. Например туристите, които се вълнуват от изкуство, кухня, вино, приключения, спорт или култура, ще се интересуват от брандове, изградени около тези теми. Всяка форма на алтернативен туризъм може да бъде тематичен бранд. Важно е всички тематични брандове да отразяват ценностите на общия бранд на дестинация България.

Тематичният подход е важен, защото всеки посетител има различни очаквания и потребности. Благодарение на многообразието от теми, България има набор от продукти и преживявания, които се харесват на множество пазарни сегменти с различна мотивация. Една от тези теми е винено-кулинарния туризъм, който има свой отделен целеви пазарен сегмент (туристи, ценители на виното и кулинарията), но същевременно може да добави стойност и към други форми на туризъм/ тематични брандове: културен, спа, селски, еко, агро и т.н.

България – европейска балнео и СПА дестинация, с богато наследство и бъдеще

През февруари 2023 като публичен акт, чрез който да се отбележи включването на винопроизводството в списъка с нематериално културно наследство на България, Долината на Струма получи символична табела, указваща винен маршрут и дестинация за винен туризъм. Нормативната уредба за официалното предоставяне на тези указателни знаци все още е в процес на изработване. Въпреки това, табелата е израз на признание на усилията на избите от Долината на Струма, съвместната им дейност и сътрудничество за развитието на винения туризъм в района.

Винено-кулинарният туризъм днес обхваща и допълва много туристически продукти. Разширява възможностите за наслада и познания, свързани с качествените местни продукти, предлагани от различните райони. В този смисъл, винено-кулинарният туризъм се основава на концепция, съчетаваща обогатяване на познанията, наслада от дегустацията и  гастрономическата култура, които се идентифицират с дадена територия и придават идентичност на мястото и уникална стойност на туристическото преживяване.

Винените събития до края на 2023 година:

2 септември – Есенен винен фестивал, Южен Сакар

22-24 септември – Фестивал на виното и културното наследство Августиада, Стара Загора

22-24 септември – Гроздобер в Мелнишко

30 септември-01 октомври – Urban Wine Fest Sofia, Ларгото, София

7-8 октомври – Urban Wine Fest Veliko Tarnovo, Хан Хаджи Николи, Велико Търново

14-15 октомври – Urban Wine Fest Varna, ReBonkers, Варна

21-22 октомври – Urban Wine Fest Plovdiv, площад „Централен“, Пловдив

26 октомври – Международен ден на мавруда / International Mavrud Day

24-26 ноември – Дефиле на младото вино, Стария град, Пловдив

1-3 декември – DiVino.Taste, София

9 декември – Зимен винен фестивал, Южен Сакар

10 декември – Christmas Wine Market, Централен военен клуб, София

Съдържанието е изготвено по проект на Министерство на туризма.

Сподели публикацията