снимка Руслан Йорданов

София. Според Концепцията за туристическото райониране на България, седем от девет туристически района са с разширена специализация в сферата на здравния туризъм, като един от тях е с основна такава (медицински, спа и уелнес или балнеотуриризъм). Поради това, България би могла да се брандира като целогодишна дестинация за здравен туризъм. За сравнение единствено културният туризъм е включен в разширената специализация на 8 района, планинският е включен в 5 района, а деловият, който също като здравния е целогодишен и носи големи приходи за туризма, е застъпен само в 3 района.

На 24 юли ще обсъдят успешното позициониране на курорта Св. св. Константин и Елена като дестинация за здравен, морски и СПА туризъм на немския здравно-осигурителен пазар

Предвид текущата световна здравна криза повече от всякога България следва да насочи правителствената си политика към устойчиво управление на туризма и в частност на здравния туризъм. Това би могло да включи множество мерки, свързани с външния маркетинг на дестинацията, продуктовата политика, както и други дейности, подпомагащи развитието на здравния туризъм в страната.

Като примери от световната практика може да се посочат такива с приложени добри правителствени политики за развитие на здравния туризъм.

  • Пример за това е Тайван, чието правителство се намесва успешно при развитието и популяризирането на здравния туризъм чрез интернационализация на сектора на здравеопазването и създаване на международен парк на здравната индустрия, свързващ летища и големи болници.
  • Правителствената политика на Турция пък е свързана с програма за разрушаване на стари болници, на чието място е предвидено да бъдат построени медицински заведения, предназначени приоритетно за чуждестранни туристи, пътуващи с цел лечение.
  • Focus.de: Термалните извори край морето в България са идеална комбинация от предложения за превенция и здраве

Някои държави, широко популярни в сферата, пък се специализират в определена област на здравния туризъм.

  • Сред тези дестинации можем да откроим Израел, които са специализирани в медицинския туризъм в широк спектър от заболявания и в рехабилитацията с вода от Мъртво море.
  • Друг пример е Северна Македония, популярна с медицинския си туризъм в областта на зъболечението.

В много държави се прилагат и интересни иновации в сферата на здравния туризъм.

  • От тях можем да отличим Индия, която е най-широко търсена от чуждестранни туристи с алтернативната медицина Аюрведа, която включва процедури за природна и холистична медицина.
  • Дубай, от своя страна е свързана с големите инвестиции, вложени в построяване на иновативната „изцяло медицинска зона”.

Черпейки пример от добрите практики България би могла да насочи правителствената си политика към устойчиво управление на здравния туризъм чрез дейности, мерки и стимули като:

  • Създаване на мерки за стимулиране на българските туроператори (които са специализирани в сферата на здравния туризъм, като Orient Express Tour), за предлагане на пакетни програми по здравен туризъм и разработване на съвместни туристически продукти между България и други държави на Балканите.
  • Създаване на международен медицински парк, който да интегрира всички известни медицински центрове (като Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда, Медицински център FiHealth, МG Dental Clinic, Aesthe Clinic и очна клиника VISION) и летищата в страната, както и изграждане на международни партньорства с болници или чуждестранни туроператори, предлагащи пакети по медицински туризъм.
  • Разработване, внедряване и регламентиране на иновативни методи на лечение – масажи, ръчни терапии и процедури, по примера на Индия.
  • Разграничаване на различни видове спа център (градски, курортен, хотелски) в Наредба № 04-14 и адаптиране на минималните задължителни изисквания според спецификата на обекта.
  • Създаване на план за развитие на качествено, устойчиво и целенасочено управление на Централната баня в София.
  • Специализация на балнео хотелите и центровете за нуждите на туризма и сертифициране на услугите по вид лечение и типа минерална вода.
  • Създаване на рекламен клип за България като дестинация за здравен туризъм.
  • Създаване на онлайн 3D каталог на България като туристическа дестинация със здравна насоченост.
  • Разработване календар на събитията в сферата на здравния туризъм на ниво локация, по райони и цялостен такъв за страната и изготвяне на план и форми на огласяването им.

Важно е и локациите по здравен туризъм (като…) да бъдат заложени във външния маркетинг на дестинация България, като клипове, сайтове и каталози, с цел тяхната популяризация.

Добър пример за успешен външен маркетинг на дестинация България е последната PR публикация за България като дестинация за здравен туризъм, изготвена и разпространена от Български съюз по балнеология и СПА туризъм и представяща историческите ни термални курорти, която беше разпространена от 60 медии в Германия.

В онлайн дискусия български експерти в туризма представиха пред германска професионална публика как България рестартира туризма

На вашето внимание предлагаме карта за бранд България като целогодишна дестинация за здравен туризъм.

Автор

Д-р Стилияна Басмаджиева,
Университет за национално и световно стопанство,
катедра „Икономика на туризма“

Разгледайте възможностите за рекламно и информационно присъствие в новинарски сайт №1 за туризъм в България ТУК