Проф. д-р Коста Костов е поредният изявен гост в рубриката „На първа линия в туризма“ на национална информационна агенция Bgtourism.bg. Той е роден в гр. Бургас. Завършва випуск 1974 г. на Немската езикова гимназия. През 1980 г. се дипломира медицина в Медицински университет Варна. Професор по белодробни болести. Специализирал е в Швейцария и Германия. Преминал е специализиран курс „Основни качества на лидерството” в London Business School. Дългогодишен лектор по белодробни болести в Медицински факултет на Университет „Св. Климент Охридски”, София. Бивш председател на УС на Българското дружество по белодробни болести (БДББ) в периода 2008-2012 г. Национален консултант по пневмология и фтизиатрия на НЗОК. Председател на Медицинския експертен съвет към Министерски съвет по време на пандемията COVID-19. Член на съюза на българските писатели – секция «Публицистика». Неизменно в годишните класации „Лекарите на които вярваме” на в-к „24 часа” и „Най-добрите лекари” на радио „Дарик”. Двукратен носител на годишната награда за есеистика за 2015 г. и 2018 г. на в. „СЛОВОТО днес”, седмично издание на съюза на българските писатели. Носител на наградата на Дарик радио „Вдъхновение на годината” през 2016 г. Главен редактор на списание INSPIRО (www.inspiro-bg.com), консултант по белодробни болести на медицински център INSPIRО (www.inspiro.bg) и УМБАЛ „Света Анна“, София.

– Проф. Костов, вече година и половина Ковид-19 ни отне свободата да живеем нормално. Какво да очакваме от четвъртата вълна, която сега връхлита България? Ще бъде ли по-тежка и по-продължителна?
Четвъртата вълна вече ни залива, но ще ни връхлети най-тежко още в първите седмици на септември. До момента oфициалните данни сочат общо около 1 500 000 българи с някакво ниво на антивирусен имунитет, сбор от потвърдени случаи и ваксинирани. Не е ясен процентът на безсимптомните случаи, затова е трудно да спекулираме с числата, но колкото и да са те, имайки предвид, че по-леко боледувалите и безсимптомно инфектираните имат по-ниски нива на антитела и по-нетраен имунитет, колективният имунитет на нацията не е по-висок 30%.

Това е съвсем недостатъчна колективна защита с оглед по-инфекциозният вариант на вируса с кодовото название „Delta(B.1.617.2), който притежава мутации в няколко критични точки на спайк-протеина, отговорни за поведението на вируса. Това означава, че новият вариант „Delta“, който сега предвожда поредният взрив на пандемията, има по-агресивно поведение, заразява повече и по-млади хора, за по-кратко време (инфектира контактните по-бързо след заразяване) и с това си поведение ще доведе до нарастване на инфектираните с пик от няколко седмици, ново тежко натоварване на здравните системи поради нарастване на по-тежко протичащи случаи сред уязвимите групи – неваксинирани, неболедували и с придружаващи болести.

– В началото Ковид-19 бе определен като невидим и опасен враг. Научният разум разгада ли коронавируса и знаем ли с какво си имаме работа, както и как да се справим с него, защото постоянно се появяват нови щамове, които правят ситуацията по-сложна и тревожна. До къде може да стигне пандемията и виждате ли скоро тя да отмине на база на взетите мерки в България и по света?
Вече знаем много, но все още недостатъчно, за да имаме основание да приемем новият коронавирус като обичаен и ненатраплив гост на човешката популация. Човечеството се среща ежегодно с други коронавируси от същата фамилия, но те са причинители на леко протичащи сезонни инфекции, които не натоварват здравната система. Подобни инфекции в развитите страни се наричат „обичайни настинки“, а в България протичат най-често като леки респираторни инфекции на горните дихателни пътища. Това, което знаем вече със сигурност е, че

новият коронавирус не се съобразява със сезоните и външните температури

и върлува с различна динамика през всички сезони, има по-агресивно поведение от грипния вирус, с по-висок процент на тежко и критично болни, взема повече жертви и е много гъвкав в отношенията си с човешкия организъм, като непрекъснато тича из лабиринта на имунната ни памет. Сигурно е обаче, че преминалите веднъж през инфекцията, както и ваксинираните, макар и да не са защитени от повторна инфекция, се заразяват по-рядко, боледуват по-леко или безсимптомно и по-рядко се нуждаят от болнично лечение или интензивни грижи. В това нямам никакви съмнения и затова съветвам всички, които са в рисковите групи или на възраст над 60 години да побързат с ваксинацията.

Ходът на пандемията в бъдеще има няколко сценария и най-благоприятният от тях е човечеството бавно и настъпателно да придобие достатъчно висок групов имунитет, за да принуди вируса да се укроти и да приеме предложението за мирно съвместно съществуване, като се присъедини към досегашните си вирусни събратя, загубили по пътя „жилото“ си и периодично, но дискретно ни напомнят, че ще се ползват ненатрапливо от нашето гостоприемство.

За голямо съжаление, появата на новите варианти на дивия щам на вируса, особено делта-варианта, направиха постигането на максимален групов имунитет много трудно, защото инфектират и част от ваксинираните, дори и някои от боледувалите, което пък повишава и вероятността за поява на нови по-агресивни варианти сред една постоянно налична уязвима група от човешката популация.

Разбира се, може да се надлъгваме с вируса и неговите мутирали варианти докато създадем „панкоронавирусна“ ваксина, която се очаква да има ефективност спрямо всеки нов вариант. Възможно е да се появи и по-ефикасно лечение, което в комбинация с периодичното ваксиниране, да ни избави от страха, който витае сега около вируса.

– Какво е необходимо да направят днес отделните групи хора – преболедувалите, ваксинираните и хората, които още не са се сблъскали с коронавируса и още не са се имунизирали.
-Ваксинирайте се, ако имате придружаващи болести с повишен риск от тежко протичане на инфекцията (артериална хипертония, диабет, затлъстяване), ако сте на възраст над 60 години, ако сте в по-млада възраст, но имате професия, която ви среща ежедневно с много хора и ви поставя в непрекъснат риск от инфектиране.

Ако не попадате в някоя от рисковите групи и се колебаете, помислете дали с поведението си застрашавате близките си, които попадат в тези групи и ако отговорът е „да“ – ваксинирайте се. При всички случаи се отнасяйте отговорно към възможните рискове, ако лекомислено пренебрегвате личните противоепидемични мерки.

600 души се ваксинираха в курорта „Албена“

Ваксинирането не ви освобождава от необходимостта да спазвате комплекса от противоепидемични мерки, за да не станете безсимптомен преносител на инфекция.

Редуцирайте до минимум рисковете на възрастните си родители и хронично болните около вас като намалите до минимум посещенията им в магазините и заведенията за обществено хранене. Ваксинирайте ги, ако не сте го направили досега. В този контекст, ваксинирането на работещите в здравеопазването и обществения сектор (учители, работещи в магазини, ресторанти, държавни институции в непосредствен контакт с граждани) е силно препоръчително, но трябва да бъдат намерени пътища за постигането на тази цел без принуда, а чрез информирано убеждение. В болниците и аптечната мрежа ще нарасне недостигът на някои медикаменти, затова намалете до минимум епидемичния риск за себе си и близките ви.

– Какъв е Вашият съвет към родителите относно децата. Трябва ли да бъдат ваксинирани?
Комисията по ваксинации (STIKO) към института „Роберт Кох“ в Германия само преди няколко дни (16.08.2021) редактира своите препоръки за ваксинация с препоръката за ваксиниране на деца и подрастващи от 12 до 17 години. В тези препоръки няма императив и всеки родител трябва да вземе научно обосновано информирано решение.

Информираното решение на всеки отговорен и за общественото здраве гражданин снижава значително риска за самия него, близките му и обществото.
В този контекст и в контекста на новия вариант „Делта“, който за разлика от родителския щам засяга по-често деца и подрастващи, ваксинирането на децата е информирано решение на всеки родител, зависещо от редица обстоятелства – хронично болни, съвместно съжителство или контакт с възрастни и болни, страхове от разболяване и пр. Това е и етично решение на всяко семейство.

Ваксинирането на здрави, млади хора в пълнолетна възраст (до 40 години) е също индивидуално информирано решение (казвал съм го и друг път), свързано с най-ниския риск от тежко протичане при тази възрастова група, но има отношение към етиката на индивида, който живее в общество от равноправни нему. Принудата не е ефективно средство, а решаваща е силата на достоверната научна информация, поднесена от независими обществени авторитети, които наблягат на индивидуалната етика на зрелия индивид.

Нежелаещите да се ваксинират трябва да спазват отговорно индивидуалните противоепидемични мерки.

– Днес има много противоречива информация в онлайн простраството. Кое е по-опасно – инфодемията или пандемията? Как може да стигнем до правилната информация и прави ли се необходимото, за да могат потребителите да я получат чрез национални кампании?
Един от големите дефицити в хода на пандемията не само у нас, но особено изразени тук, е появата на агресивен поток от дезинформация, разделението на обществото не само от свободно течащата дезинформация, но и от поведението на политиците и подчинените им институции и структури, които плуваха хаотично в този дезинформационен поток и не се проявиха като достатъчно силни и мъдри лидери на пандемията. В това объркване и хаос, тези, които ни водеха в пандемията, не успяха, а в определени случаи не посмяха, да наложат с пълна сила научните аргументи, защото се поддадоха на политическото и управленско надмощие и загубиха своята независимост. Това свали до голяма степен доверието на народа в онези, които бяха призвани да ги водят в този тежък и дълъг път.

Стела Балтова: През последните 3 месеца работихме активно, за да представим България като сигурна и гостоприемна дестинация

 

– Здравето винаги е било в основата, за да може човек да продължи своето развитие на земята. Много държави по света заложиха на превенцията в битката срещу Ковид-19. Не закъснява ли България с тази мярка и какво може да се направи в тази посока?
България не само закъснява, но драматично изостана, като се превърна в лош пример за справяне с епидемията. Банално е да изброявам всички негативни параметри на пандемията в България, които ни поставиха в групата на унизените – висока смъртност, ниска ваксинационна защита, недоверие в противоепидемичните мерки, голям процент антиваксъри, недостиг на медикаменти, апаратура и подготвени кадри, липса на единен терапевтичен протокол в болниците и извънболничната помощ. На този фон и неадекватен ваксинационен план, който постави най-рисковите групи на опашката на чакащите.

Как и с кого здравните власти биха могли да реализират програмите си за превенция, за да може да бъде подсилена имунната система на хората при амбулаторни условия? Като добър пример може да посочим, че образователното министерство успешно провежда националната си програма „Отново заедно“ с училища и туроператори от страната, като по този начин се осигурява и заетост в хотелите. Здравното министерство може ли да реализира програмите за превенция чрез балнеоцентровете в страната?

Необходимо е точно сега да се даде шанс на амбулаторната помощ

да докаже себе си и своето решаващо място в българското здравеопазване. В България извънболничната помощ е в неблагоприятно положение спрямо болничната, като предимствата са в полза на последната. Болничната помощ взема лъвският пай, към който посяга и сега, настоявайки за клинична пътека за боледувалите от Ковид-19 с остатъчни симптоми и функционални промени. Това, в огромната част от случаите, не е задача на болничната помощ, защото болните след Ковид-19, които се нуждаят от болнично лечение са малцинство, а огромната част от тях имат нужда от професионални амбулаторни грижи с участието на мултидисциплинарни екипи, в които задължително присъстват и специалисти по физикална и кинезитерапия.

Хари Теохарис пред Bgtourism.bg: Фокусираме се върху безопасността и здравето на хората! Достъпът на Гърция до ресурсите на Фонда за възстановяване е значителен успех

Необходимо е да се даде широк достъп на амбулаторните специалисти до лабораторни, функционални и образни изследвания, необходими за очертаване на индивидуалния профил на всеки болен. Необходима е извънболнична клинична пътека за рехабилитация на болните, които имат нужда от продължителна рехабилитация. При огромния недостиг на легла, и екипи за рехабилитация в болниците в период на интензивно нарастване на болните, използването на възможностите на санаториалното и балнеолечението, дава допълнителни възможности за подобряване качеството на живот на пациентите с продължителни последствия от Ковид-19. Това е продължителен процес и дълъг път, който не може да бъде извървян в болничните коридори, които са къси и мрачни.

– Как може да се намери баланс между битката за опазване на здравето на хората и бизнеса, който иска да работи без ограничения? В много държави изискват сертификати за посещаване на заведения, хотели и събития? Това вариант ли е, за да могат всички да бъдат доволни?
Труден отговор. Той има две страни – медицинска и от гледна точка на бизнеса.
Като лекар съм длъжен да се грижа за здравето не само на отделния пациент, но и на обществото. Аз не съм политик или бизнесмен. От тази гледна точка бих желал да имам на разположение достатъчно надеждно лечение и ваксина, за да са ваксинирани всички рискови групи и работещите в социалната сфера и в същото време да съществуват гаранции за спазване на индивидуалните и обществени противоепидемичните мерки.

Идеалният вариант би бил да се справим само със спазване на индивидуалните защитни мерки на фона на общите такива – тестване, проследяване, контрол на контактните. С прецизното изпълнение на този противоепидемичен комплекс някои страни се справиха отлично, без да допуснат големи поражения и тежка социална изолация. Такава страна е Тайван.
За съжаление България не е Тайван, нито Южна Корея или Сингапур и никога няма да бъде, защото се движим десетилетия назад в зрелостта на обществото ни и отговорността към ближния. Именно затова, при нас са необходими по-тежки противоепидемични мерки, най-малко заради това, че здравната ни система не е в състояние да се справи с експоненциален поток болни.

Мисля, че наличието на

сертификат не само за ваксинирани, но и за боледували ще е по-справедливо.

С оглед опазване на обществения интерес трябва да се намали до минимум риска за инфектиране на обществени места и в този смисъл не може да рискуваме, като дадем превес на удоволствията пред личното си здраве и това на близките ни, за да не загубим завинаги удоволствието от живота. Заради един арабин не можем да изгорим Арабия, както беше казал един мъдрец.

Принцеса Дана Фирас: Не бих се поколебала да се върна в България като турист

 

– Каква е Вашата прогноза за развитието на епидемиологичната ситуация в България до края на годината?
Пик на епидемичната вълна в първите седмици на септември, с продължителност 3-4 седмици, която ще влачи последствията си и през октомври, когато ще настъпят усложненията при по-тежко боледуващите. Последствията от болестта идват със закъснение от 2-4 седмици.

Очаквам отлив на вълната в късната есен и по-спокойни месеци ноември и декември.

После се надявам на поява на нови, по-сигурни ваксини или лекарства, които ще ни осигурят повече самочувствие и кураж при срещата с вируса и неговите наследници.

Разговаря Руслан Йорданов

Има значение кой и кога Ви информира! Последвайте нашите страници за бърза, достоверна и актуална информация във FacebookInstagramTelegram,  LinkedInYouTube, TikTok

Най-важните новини от туризма в България

Запознайте се с възможностите за рекламно и информационно присъствие в новинарския ни сайт ТУК – авторитетен и независим източник на информация!