Странджата, Южното и Северното Черноморие, Дунавската Равнина, Стара Планина, Предбалкана, Средногорието, Долината на Розите, Тракийската Низина, Сакар, Източните и Западни Родопи, Рила, Пирин, Беласица… Въпреки сравнително малката териториална площ, на която се простира, България притежава изключително разнообразие, както от природна, така и от културно-историческа гледна точка. Това богатство, което често пъти приемаме за даденост, е обект на възхищение на всеки, който в даден момент е успял да се докосне истински до неговата същност.

“66 дни България” се роди от идеята да покажа автентичната страна на нашата Родина, онова което отличава различните ѝ кътчета и ги прави неповторими. В същото време, вярвам силно в идеята, че местните хора са най-добрите посланици на едно място и в местното предприемачество като движеща сила за просперитет и устойчиво развитие. По тази причина, това лято си поставих за цел да се запозная с онези дейни и предприемчиви хора, които развиват дейности, с които приближават културата и прелестите на своя регион до неговите посетители.

Маршрутът

Става въпрос за една инициатива, която е част от проекта Insaiders, който стартирах в нашата страна преди повече от година, една платформа за автентични и алтернативни преживявания. Също така, това е едно своеобразно продължение на едномесечната вело-обиколка, от Б до Я, която направихме с един мой колега (Емилиян Николов), тази пролет и за която разказахме тук.

66 дневното приключение започна на 1-ви юли, в 2:30 сутринта, като целта беше да стигна навреме за да посещна изгрева на july morning в морето, качен на paddle board, в компанията на приятели и съмишленици. “Ловът” за истински преживявания вече беше започнал, а единственият план, който съществуваше, беше една карта на България, върху която повърхностно бях начертал ориентировачния маршрут. Всичко останало беше обект на импровизация, решения които взимах ден за ден, следвайки препоръките на хората с които се срещах и при които отсядах.

Изминах точно 7605 км, като основно се движех извън отъпканите пътеки. България не е толкова труднопреходима, колкото много от нас си мислят, и да, има много дупки по пътищата, но и също толкова живописни преходи с гледки спиращи дъха. Завинаги ще останат в съзнанието ми прекосяването на места като мистериозната Странджа, скалистото крайбрежие край нос Калиакра, панорамната планинска гледка на 360 градуса покрай Априлци, живописния проход, сякаш от друга планета, между Извос и Белоградчик – и много други истински шедьоври, творения на майката природа.

Посетих стотици туристически обекти, етнографски къщи, музеи, манастири, крепости, археологически разкопки, архитектурни резервати и паметници, ландшафтни паркове, пещери, водопади, езера… и пропуснах поне още поне десет пъти по толкова.

Скалната Арка край Тюленово, една от многото живописни гледки по Северното Черноморие

България не е място, което да може да се обходи за месец или два, трябват години. Въпреки огромния периметър който покрих, не успях да достигна до много от местата, които ми бяха силно препоръчвани, като например тракийската гробница в Свещари, Античния Римски град Нове, село Гела, Златоград…

July morning на гости на Akasha Surf School, преживяване организирано съвместно с Balcanic

Отседнах в повече от 50 къщи за гости и други места за настаняване от семеен характер във всички краища на България и тези преживявания ми дават пълното основание да заявя: Българите сме забележително гостоприемен народ! Смятам, че именно домакините на тези места играят ключова роля в изграждането на впечатленията от престоя на своите посетители. За разлика от големите хотелски вериги, тези хора имат възможността да въздействат истински върху преживяванията на своите гости, чрез личното си присъствие, храната която споделят с тях, историите които разказват.

Типично посрещане в една къща за гости – Джуджевата къща, Панагюрище

Запознах се със стотици създатели на преживявания (или Инсайдери, както обичам да ги наричам) – екскурзоводи, планински водачи, пещерни гидове, инструктори по конна езда, каяк, рафтинг и други водни преживявания, занаятчии, фолклорни танцьори и певци, майстори-творци на най-различни древни и по-модерни изкуства, изкусни кулинари, вино-производители, стопани на ферми, мандри, таханджийници, медни къщи, и.т.н. Всички те предлагат на своите посетители/клиенти да се потопят в местната атмосфера чрез това което правят и по един активен начин, чрез преживяване, да открият нещо интересно за региона.

Туризмът в България

Посетих почти всички Туристически Информационни Центрове в страната, във всеки един от градовете, селата или курортите през които минавах. Успях да се срещна и с някои от кметовете на по-малко населените места. Основна тема на разговор беше как да развиваме един по-устойчив туризъм, трайно да привличаме стойностен поток от туристи и стратегията на конкретната община за постигането на тези цели.

В Грънчарницата на Роси, село Орешак, един от най-незабравимите моменти на цялото пътуване

Забелязах как някои от общините имаха дългосрочна стратегия, която постепенно започва да дава плодове, като например село Чавдар, където на фона на една завидна инфраструктура по европейски стандарти, са реформирани или издигнати от основи интересни обекти като например Археологически парк „Тополница“, Неолитно селище и единствен по рода си интерактивен Фолклорен Център. Прекрасно впечатление ми направи и село Старо Железаре със своеобразния си открит музей със стотици графити, дело на артистът-художник, Венцислав Пирянков и неговите студенти, както и колоритния „Дом на традициите”. Има много положителни примери за сполучливи общински туристически проекти, които вярвам тепърва ще омагьосват още много любознателни туристи, като например Археологическия резерват “Абритус” в Разград, Интерактивния музей на Индустрията в Габрово, Музея на Минното дело в Перник, Античната Вила Армира в Ивайловград.

Възможностите за алтернативен туризъм са безкрайни и за разлика от сезонния, този вид туризъм създава предпоставки за един наистина устойчив модел на развитие.

Всички краища на България имат потенциала да бъдат целогодишни дестинации, включително и Черноморския регион. Регионът на Бургас притежава например едни от най-добрите условия за наблюдение на птици в цяла Европа – от там минава миграционния поток на птици “Виа Понтика” – което само по себе си е чудесна предпоставка за развитие на орнитоложки туризъм. Черноморския регион приветства близо 30% от винопроизводството за цялата страна, малко са обаче онези винарни, които са успели да превърнат това в туристически актив, още по-малко извън сезона. Дестинации като Несебър със Стария град, включен в списъка на Юнеско и Созопол имат нужните заложби за да привличат посетители поне от пролет до есен. Различни организации вече от няколко години се опитват да развият вело-туризма по Черноморието, една кауза в която въвличат все повече съмишленици, но е нужна и подкрепата на повече общини. Развиването на вело-маршрут на територията на Черно Море е и от стратегическо значение за този туризъм в страната, след като може да се свърже с Евро-вело 6, който тръгва от Атлантическа Франция , по пътя на река Дунав до самата ѝ делта.

Подобни примери виждаме навсякъде из България и има не малко ентусиазирани хора с предприемчив дух, които действат по въпроса и развиват интересни продукти и услуги, съобразени с опазването на природното богатство и културното ни наследство. Много от тях са успяли с времето да “заразят” и други хора покрай тях, създавайки една градивна среда, където всички се облагодетелстват, най-вече туристът. Подобен дух успях да забележа на места като Елена, село Бръшлян (Странджата) или село Орешак (Троян), места където всички се познават и се препоръчват, от къщата за гости, през ресторантът и винарната, до местата за развлечение, било то конна езда, грънчарската работилницата и традиционната бара за пране за килими.

Важно е разбира се тези положителни примери да бъдат съпътствани и от една адекватна, прогресивна и дългосрочна стратегия за развитие на туризма както държавна, така и от страна на всяка една община, основи върху които частната инициатива да се крепи. Дори при липсата на такава подкрепа обаче е важно да поемаме инициативата, да градим, да създаваме, да творим и с това да “заразяваме” хората покрай нас. Така е вярно за всяко едно направление на нашето общество и туризмът не прави изключение. Само със задружни усилия можем да изградим условия за един по-стойностен, качествен туризъм, привлечен от природното и културното богатство, туризъм от който да извличаме дългосрочни ползи и който, преди всичко да облагодетелства местните хора.

Относно Insaiders: Insaiders е проект който цели да покаже автентичния облик на България чрез местните хора – екскурзоводи, водачи, занаятчии, фолклорни ентусиасти, кулинари, винари и други творци на преживявания – на онези пътешественици желаещи да опознаят истински страната ни. Мисията ни е да насърчим устойчивото развитие на туризма, предоставяйки алтернативи извън отъпканите пътеки, подкрепяйки местното предприемачество и позволявайки един истински културен обмен.

Относно мен (Пламен): След 15 години навън, преди малко повече от година се завърнах в България, воден от желанието да допринеса за това България да бъде едно по-приятно място, както за живот, така и за посещение. Завърших туризъм и работих по различни места по света, пътувах и взаимствах опит, който сега прилагам в една идея, в която вярвам силно. Най-доброто е, че намирам много съмишленици по пътя си, истинските Инсайдери, които със своето гостоприемство, отдаденост и професионализъм, правят така че хората да се връщат отново и отново и да говорят навсякъде за това колко прекрасна е България.

Пламен Иванов