Белград. Вековната традиция на отглеждане на грозде и вино в Сърбия отдавна не е тайна. Има много доказателства, които свидетелстват, че местното население се е занимавало с вино още преди християнската ера. Но истинското развитие и разцвет на лозарството и културата на пиене на вино като цяло е свързано със Средновековието и управлението на династията Неманичи, които, наред с други неща, са запомнени с факта, че са построили множество църкви и манастири, дали им имоти и задължителните лозя, защото виното е неизменна част от всички важни християнски ритуали.  На 21 май 1349 г. крал Душан приема Законника, който освен всичко друго урежда производството и продажбата на вино. Законникът на Душан е известен и като първият демократичен акт в света, защото, както се казва в предговора, „на съдиите е наредено да съдят според кодекса, а не според волята на императора“.

Много години по-късно, през втората половина на 19 век, с оттеглянето на турците от тези райони се изкупуват имоти и лозя, а потисканото и забранено дотогава винопроизводство преживява възраждане. През 1884 г. Светозар Тутунович, адвокат от Ниш, купува лозя на хълма Горица, недалеч от Ниш, и построява винарна на същото място. Избата на Тутунович много бързо се превръща в място за срещи на бохеми и почитатели на напитката на боговете, а предприемчивият винопроизводител, заедно със сградата на винарната, скоро построява сграда с ресторант на приземния етаж и стаи за гости на горния етаж. За по-лесното пристигане на гостите имало и конски трамвай, който докарвал нови гости от центъра на града и ги връщал обратно. Това е първата записана форма на винен туризъм, основана на същите принципи като днешните. В същото време сръбските лозари инвестират в придобиване на нови знания, защото следвайки новините, идващи от останалата част на Европа, разбират, че филоксерата неизбежно идва и в Сърбия. Знаейки, че опустошените лозя са известна неизбежност, те отглеждат лозови маточници и произвеждат нов посадъчен материал, присаден на американска подложка. Младите насаждения се отглеждат с нов разсад и Сърбия се възстановява неочаквано бързо от тази чума. Седем години по-късно, през 1899 г., се организират първите изложения за грозде и вино и всички желаещи са поканени на екскурзии, където се посещават нови лозя и се дегустират нови вина, за да се убедят всички в успешното възстановяване на цялостното лозарство. Както всичко останало, възходът на лозарството и винения туризъм бил значително възпрепятстван първо от Първата световна война, а след това и от Втората световна война. Първата половина на 20 век била изпълнена с прекрасни възходи и падения за целия сектор на винения туризъм, който окончателно се възстанови едва през последното десетилетие на миналия век.

Днес Сърбия е страна с чудесно предложение за винен туризъм. Многобройни винарни във всички лозарски региони посрещат с радост туристите, опитвайки се да им дадат автентично изживяване на Сърбия чрез изключителна гастрономическа оферта. Като рядък неоткрит скъпоценен камък на европейския винен туризъм, Сърбия ще предложи на гостите си всичко: от най-добрите вина, чието качество е потвърдено на най-престижните конкурси за вино в света, висококачествена храна, впечатляващи големи винарни, но и малки семейни имения, където знанията и традициите в производството на вино се предават от коляно на коляно, красива природа, необичайно интересно културно съдържание, динамична история и весели хора, които искат да превърнат престоя на всеки гост в Сърбия в незабравимо преживяване.

Винарската Сърбия е разделена на три големи лозарски региона: Централна Сърбия, Войводина и Косово и Метохия. В рамките на тези региони има 22 лозарски района, съставени от 77 лозя. Виненият туризъм в Сърбия разчита на 17 винарски пътя, ясно маркирани с вертикална пътна сигнализация. Всеки от тях води до различни части на страната, предлага различно културно съдържание и различни вина. Сърбия е страна на добрите вина, защото успешно отглежда всички най-важни сортове грозде в света. Сред изобилието от отлични вина с международен характер, особено се открояват тези от автентични стари и нови сортове грозде. Затова винения турист често се впечатлява от нашите прокупка, кадарка, тамяника, седуша, багрина, смедеревка, панония, морава, пробус, сила, неопланта… Не по-малко интересен е сегментът на натуралните вина, произведени по традиционен начин. По същия начин различните технологии и стилове вино позволяват на всеки винен турист да намери нещо оригинално, но лесно приспособимо към собствения си вкус в изобилието от добри предложения.

Има и четири винени културни маршрута: Пътят на римските императори, Дунавският път на виното, Кралската винарска Сърбия и Цариградския път на виното. Фокусирайки се върху различни части от прочутата винена история на Сърбия, всеки от тези маршрути акцентира върху различни епохи, владетели и други специфики, включително автентично гастрономическо предложение. Цариградският път на виното се основава на важността на исторически най-важния път на Балканите, свързвал Азия и Европа от векове. Този маршрут е пълен с исторически значими събития на Балканите, природна красота, културно съдържание, невероятно разнообразна гастрономия, асортимент от лози и уникални винени преживявания. Въз основа на същите принципи, в последно време се превърна в силен поддръжник на проекта Отворени Балкани. С организирането на събитието Wine Vision от Отворени Балкани, Белград и тази година ще бъде столицата на виното на Балканите в периода от 16 до 19 ноември и по уникален начин ще покаже историческото значение, днешния ден и перспективите на развитието на винарската индустрия. Вярваме, че това е една от най-добрите причини да посетите Белград през ноември и да откриете последното скрито винено бижу в Европа.

Миряна Максимович – председател на асоциацията Жените и виното

www.zeneivino.com

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте Bgtourism.bg във VIBER
Последвайте Bgtourism.bg в INSTAGRAM
Последвайте Bgtourism.bg във FACEBOOK
Последвайте Bgtourism.bg в YOUTUBE