Спящото археологическо богатство на България чака своя дигитален разказ
Анселмо Капороси е главен секретар на Италианската търговска камара в България и анализатор на процесите в туризма. Специално за читателите на Bgtourism.bg експертът предоставя своя авторска статия по актуални теми, свързани с внедряването на технологии за виртуална реалност в българския туризъм, посочвайки и конкретни примери.
Анселмо КАПОРОСИ,
главен секретар на Италианската търговска камара в България (CCIB)
София. България трябва да развива туризма не само в количествено отношение, чрез увеличаване на броя на посетителите, но преди всичко в качествено отношение — като повишава стойността на предлаганото туристическо преживяване и способността на отделните територии да запазват ползите от него в дългосрочен план.
Страната разполага с изключителни ресурси: археологическо наследство, исторически градове, манастири, планини, природни територии, традиции, гастрономия, занаяти и голямо разнообразие от пейзажи. В много случаи обаче тези ресурси все още не са напълно интегрирани в структуриран туристически продукт. Затова е необходимо да се премине от популяризирането на отделното място към изграждането на цялостни териториални туристически системи.
От отделния обект към туристическата верига
Първият аспект е свързан с развитието на цялата туристическа верига. Един археологически обект, традиционно село или природна територия могат да се превърнат в конкурентоспособни туристически атракции само когато са достъпни и разполагат с подходящи услуги: пътища, транспорт, паркинги, указателни табели, санитарни помещения, информационни центрове, квалифицирани екскурзоводи, заведения за хранене, места за настаняване и информационни материали на няколко езика. Не е достатъчно едно място само да бъде популяризирано — необходимо е да се създадат всички условия, така че посетителят да може да го достигне, разбере, преживее и запомни положително.
Устойчивостта като условие за оцеляване на автентичността
Вторият основен аспект е устойчивостта. Развитието на туризма трябва да бъде планирано и регулирано така, че да не вреди на околната среда, да не претоварва дестинациите и да не води до постепенно изчезване на местните традиции. Автентичността представлява икономически, културен и идентификационен ресурс. Веднъж загубена, тя се възстановява изключително трудно.
Поради тази причина е важно да бъдат подкрепяни в по-голяма степен малките семейни предприятия, местните производители, традиционната гастрономия, занаятите и всички онези дейности, които поддържат жива връзката между туризма и местната общност. Съвременният посетител не търси само красиво място, а автентични преживявания, човешки отношения и история, която да разбере и запомни.
Корпоративната социална отговорност не е имидж, а практика
Третият аспект е свързан с практическото прилагане на принципите на корпоративната социална отговорност (CSR) от страна на туристическите предприятия и всички заинтересовани страни, участващи в развитието на дестинациите. Хотелите, ресторантите, туроператорите, местните администрации, организациите за туристическо промотиране, професионалните сдружения и местните общности трябва съзнателно да интегрират тези принципи в своите стратегии, управленски процеси и ежедневни дейности.
Това прилагане обаче не трябва да се превръща във формална или показна инициатива, насочена единствено към подобряване на имиджа на хотел, предприятие или дестинация. Не е достатъчно една организация да се определя като устойчива или да използва понятия като отговорност, приобщаване и опазване на околната среда, без реално да променя своето организационно поведение.
CSR трябва да бъде действително разбрана, приета и приложена на практика: достойни условия на труд, инвестиции в обучението на персонала, социално приобщаване, уважение към културните различия, намаляване на въздействието върху околната среда, закупуване на местни продукти, подкрепа за местните общности, достъпност на услугите и прозрачни отношения с клиентите, служителите, доставчиците и институциите.
Тези действия трябва да водят до конкретни, осезаеми и измерими резултати — намалено потребление на енергия и вода, дял от продуктите, закупени от местни доставчици, възможности за обучение на служителите, подобрени условия на труд, мерки за достъпност и реални ползи за общността. Без измерване, последователност и прозрачност CSR рискува да се сведе до обикновена комуникационна операция или до форма на greenwashing. Приложена сериозно, тя се превръща в инструмент за управленски иновации, който повишава мотивацията на персонала, засилва доверието на посетителите и укрепва конкурентоспособността на цялата дестинация.
Диверсификация отвъд морето и снега
България трябва също така да диверсифицира в по-голяма степен туристическото си предлагане, като намали зависимостта си от летния морски и зимния ски туризъм. Културният, археологическият, селският, балнеоложкият, религиозният, природният и гастрономическият туризъм, както и туризмът, свързан с пешеходни и поклоннически маршрути, могат да допринесат за преодоляване на сезонността и за насочване на туристическите потоци към по-слабо познати територии.
Ролята на технологиите и виртуалната реалност
В тази перспектива дигитализацията и технологии като виртуалната реалност могат да играят важна роля. Те могат да направят археологическите обекти по-разбираеми, да възстановяват исторически пространства, да популяризират по-малки дестинации и да предлагат достъпно съдържание преди, по време на и след посещението. Технологиите обаче трябва да допълват и обогатяват реалното преживяване, а не да заместват инвестициите в инфраструктура и услуги.
Друг приоритет е човешкият капитал. Качеството на туризма зависи в голяма степен от хората, които посрещат посетителите. Затова е необходимо да се инвестира в професионално обучение, езикови и дигитални компетентности, култура на гостоприемство, познаване на територията и способност да се разказва нейната история. Необходимо е също така да се подобрят условията на труд, за да може секторът да привлича и задържа квалифициран персонал.
Считам за необходимо и по-тясното сътрудничество между държавата, местните администрации, предприятията, университетите, обучителните институции, музеите и местните общности. Туризмът не може да бъде развиван чрез изолирани инициативи — необходими са обща визия, дългосрочно планиране и ясно определяне на отговорностите.
България вече притежава всички необходими ресурси, за да се превърне в още по-конкурентоспособна и разпознаваема туристическа дестинация на международно равнище. Истинското предизвикателство се състои в това богатство да бъде превърнато в интегрирано, достъпно, отговорно и устойчиво туристическо предлагане, без идентичността на местата да бъде жертвана в името на непосредствена печалба. Успехът не трябва да се измерва единствено чрез броя на туристическите пристигания, а и чрез средната продължителност на престоя, качеството на туристическите разходи, удовлетвореността на посетителите, стабилността на създадената заетост, ползите за местните общности и способността природното и културното наследство да бъде съхранено за бъдещите поколения.
Спящото археологическо богатство на България
България вече разполага с културни забележителности с международна известност, но според мен най-големият ѝ ресурс се състои в изключително богатото археологическо наследство, което все още не е напълно превърнато в структурирано туристическо предлагане. Страната се отличава с необичайно висока концентрация на праисторически селища, тракийски светилища и гробници, римски градове, византийски и средновековни крепости.
Съвсем съзнателно използвам израза „потенциални туристически атракции“. Един археологически обект може да има изключителна историческа, научна и културна стойност, без все още да представлява истинска и пълноценно достъпна туристическа атракция. За да се превърне в такава, не е достатъчно обектът да бъде открит или частично проучен — необходимо е да бъде развита цялата верига на туристическото преживяване: достъпност по пътища и с обществен транспорт, паркинги, указателни табели, безопасни маршрути, санитарни помещения, информационни центрове, квалифицирани екскурзоводи, материали на няколко езика, места за отдих и хранене, връзка с хотели и ресторанти, възможности за резервации и интегриране с останалите забележителности в региона.
Необходимо е също така посетителят да може да разбере какво вижда. Когато пред него има само основи, камъни или останки от стени, човек без археологически познания трудно може да си представи първоначалния облик на даден град, храм или крепост. Именно в това пространство между съхранената находка и възстановяването на историческото преживяване виртуалната реалност може да изпълни стратегическа функция.
Севтополис — градът под язовира
Може би най-емблематичният случай е Севтополис — древната тракийска столица, свързана с цар Севт III, която днес се намира под водите на язовир „Копринка“. Градът е проучен по време на строителството на язовира, но днес не може да бъде посетен физически. В този случай виртуалната реалност не би била само помощно средство към посещението, а почти единственият инструмент, способен да възстанови града пред публиката в неговата цялост.
Би могла да бъде създадена потапяща виртуална разходка през крепостните стени, жилищата, обществените сгради и пространствата, свързани с политическия и религиозния живот на древната столица. Посетителят би могъл символично да „се спусне“ под водите на язовира и да открие изгубения град — културно преживяване с изключително силен разказвателен потенциал, което би могло да свърже Севтополис с тракийските гробници, Долината на тракийските царе и района на Казанлък.
Рациария — наследство, застрашено от иманярство
Друг обект с огромна стойност е Рациария — Colonia Ulpia Traiana Ratiaria, в близост до село Арчар. Тя е била един от най-важните римски и късноантични центрове в Северозападна България — колония, основана от император Траян, административен, търговски, занаятчийски и военен център. Обектът обаче е понесъл изключително сериозни щети вследствие на незаконни разкопки и археологическо разграбване.
В този случай технологията следва да бъде използвана преди всичко за документиране, дигитално съхраняване и възстановяване на наследството. Триизмерен модел би могъл да представи дунавското пристанище, укрепленията, улиците, обществените сгради и резиденцията на управителя. Това обаче трябва да бъде придружено от сериозен проект за защита, достъпност и организация на зоната — виртуалната реалност не може да замени физическото опазване на обекта, но може да привлече внимание, инвестиции и обществен интерес към наследство, което в противен случай рискува да остане невидимо.
Состра — от археологически обект към туристически продукт
Крепостта Состра, разположена по протежение на Via Traiana, отлично показва разликата между археологически обект с висока стойност и завършен туристически продукт. Состра е била пътна станция и укрепление по важна римска артерия, свързваща Долна Мизия с Тракия. Обектът разполага с път за достъп и паркинг, но в момента туристическите услуги и организираните посещения са ограничени.
Едно потапящо приложение би могло да възстанови преминаването на легиони, стоки и пътници, както и да покаже начина на функциониране на станцията, военните сгради, гражданското селище и самата Via Traiana. По този начин Состра би могла да се превърне в ключова спирка от туристически маршрут, посветен на римските пътища, и да бъде свързана с културното, природното, занаятчийското и туристическото предлагане в района на Троян.
Никополис ад Иструм — лаборатория за добавена реалност
Никополис ад Иструм, основан от император Траян след победата му в Дакийските войни, вече разполага с по-висока степен на туристическа достъпност. Руините могат да бъдат посещавани и позволяват да се наблюдават ортогоналната градска структура, улиците и сградите на античния град.
Именно поради тази причина той би могъл да се превърне в особено подходяща лаборатория за използване на добавена реалност. Чрез мобилно устройство или специални очила посетителят би могъл да вижда възстановени сгради, наложени върху реалните руини, да разбира как са функционирали термите и отоплителните системи, да проследява ежедневието на жителите и да получава обяснения на различни езици. Технологията не би заменила обекта, а би направила много по-разбираемо онова, което днес е запазено само фрагментарно.
Мегалитите и скалните светилища на Източните Родопи
Голям потенциал притежават и мегалитните и скалните обекти в Източните Родопи. Кромлехът край Долни Главанак, изграден от каменни блокове, подредени в кръг, се счита за особено значим пример за тракийско култово съоръжение. Обектът е достъпен за посещение, но връзката с обществения транспорт е ограничена, а основните туристически услуги се намират в околните населени места. Виртуалната реалност би могла да помогне за представянето на кромлеха в контекста на древния пейзаж и да илюстрира възможните му ритуални функции — винаги при спазване на научната достоверност, без археологическите хипотези да бъдат представяни като абсолютни факти.
Същото се отнася и за Глухите камъни, един от най-големите тракийски скални култови комплекси, характеризиращ се с масивни скални образувания, гробници, стълбища, басейни и над двеста ритуални ниши. Една потапяща реконструкция би могла да преведе посетителя през различните исторически етапи на комплекса, да обясни връзката между пейзажа, скалите, водата и религиозните практики и да осигури виртуален достъп до най-труднодостъпните или най-уязвимите части — така би могло да се подобри туристическото преживяване, без да се увеличава прекомерно физическото натоварване върху археологическата среда.
Особено впечатляващи са и скалните ниши на Кован кая, в близост до Долно Черковище — комплекс с повече от сто трапецовидни ниши, издълбани в скалните стени, свързан с други светилища и скални гробници в долината на река Арда. Много от обектите в Източните Родопи са трудни за откриване, а археологическата информация за тях често остава ограничена до специализирани научни публикации. Тук технологията би могла да изпълнява двойна функция: да ориентира посетителя на територията и да обяснява наследство, което без подходяща интерпретация рискува да изглежда просто като скална стена с тайнствени отвори. Дигитална платформа би могла също така да интегрира Кован кая с Долни Главанак, Глухите камъни, скалните гробници, природните маршрути и наблюдението на местната фауна, създавайки цялостен културен и природен маршрут в Източните Родопи.
Деултум–Дебелт — градски разказ, свързан с Черноморието
Накрая считам за изключително интересен обекта Деултум–Дебелт — римската колония, основана от ветерани и развила се като важен стратегически и икономически център. На територията на обекта са открити останки от терми, улици, канализационни системи, обществени сгради, отбранителни съоръжения и свидетелства от различни исторически периоди. Комплексът вече разполага с музей и археологическа база, но виртуалната реалност би могла да обедини всички тези елементи в единен градски разказ.
Посетителят би могъл виртуално да влезе в римската колония, да проследи развитието на Деултум през вековете и да разбере ролята му в отношенията между римския, византийския и българския свят. Обектът би могъл също така да бъде свързан с туристическото предлагане на Бургас и Черноморието, като допринесе за диверсифициране на предимно морския туризъм.
От отделния обект към туристическа система
Тези примери показват, че България не страда от липса на туристически ресурси. Напротив, тя притежава изключително голям брой места, способни да привлекат международни посетители. Това, което в много случаи все още трябва да бъде завършено, е процесът на превръщане на наследството в организирано, разбираемо, достъпно и пазарно туристическо преживяване.
Виртуалната реалност може да ускори този процес, но не трябва да се превръща в оправдание за отлагане на материалните инвестиции. Тя не може да замени пътищата, санитарните помещения, указателните табели, безопасността, екскурзоводите, информационните центрове, хотелите или ресторантите. Може обаче да свърже тези елементи, да засили разказа за обекта, да направи видим бъдещия му потенциал и да помогне на институциите и бизнеса да изградят интегрирано туристическо предлагане.
Предизвикателството се състои в преминаването от отделния археологически обект към цялостна териториална туристическа система. Необходимо е да не се популяризира само една руина или крепост, а да се създадат маршрути, посветени на тракийска България, римските градове, древните пътища, скалните светилища и цивилизациите по Дунав и в Родопите.
В тази перспектива технологията се превръща в инструмент за устойчиво развитие: тя популяризира по-слабо познати обекти, разпределя туристите върху по-широки територии, създава възможности за местните общности, подпомага преодоляването на сезонността и намалява концентрацията на туристическите потоци единствено във вече утвърдените дестинации.
Виртуалната реалност може не само да направи тези места по-впечатляващи, но преди всичко да ги направи по-разбираеми, по-достъпни и по-добре интегрирани. Според мен именно това е голямата възможност за България: да превърне едно изключително археологическо наследство, което все още до голяма степен остава латентно, в мрежа от културни преживявания, способни да генерират знания, заетост, местно развитие и нов международен образ на страната.
Специално интервю на Кристиан Иванов с Анселмо Капороси за възможностите на България да съчетае автентичния туризъм с технологиите на бъдещето, четете на 30 юли само в Bgtourism.bg
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте Bgtourism.bg във VIBER
Последвайте Bgtourism.bg в INSTAGRAM
Последвайте Bgtourism.bg във FACEBOOK
Последвайте Bgtourism.bg в YOUTUBE
