Анселмо Капороси е главен секретар на Италианската търговска камара в България (CCIB). Над десет години Капороси работи за укрепването на институционални връзки, европейски проекти и организирането на бизнес събития, целящи да засилят икономическото сътрудничество между Рим и София.
Експертът притежава богат опит в устойчивото развитие на туризма, дигиталните иновации и опазването на културното наследство. В специално интервю за Bgtourism.bg Анселмо Капороси споделя впечатленията си от български туристически дестинации, разказва за европейския проект VR4T за приложение на виртуалната реалност в туризма и коментира предизвикателствата пред устойчивото развитие на туристическия сектор в България.
Кристиан ИВАНОВ
– Господин Капороси, летният туристически сезон в България е в разгара си, споделете Вашите впечатлетния от дестинациите, които успяхте да посетите в нашата страна през последните месеци?
– Моят начин на пътуване вероятно е малко по-различен. Когато пътувам – независимо дали по работа или за удоволствие, за да си почина или за да открия нов археологически, исторически или природен обект, аз винаги се старая да го правя с отворени очи и с желанието да обогатя не само знанията си, но и своя вътрешен свят.
В България съм посетил много места и съм се възхищавал на многобройни красоти, но винаги съм търсил нещо автентично.
Не просто красив пейзаж, който да бъде сниман, а по-дълбоката идентичност на дадена територия, нейната история, традиции и начина, по който местните общности продължават да ги съхраняват и предават.
Все още помня първото си посещение в Родопите преди около шестнадесет години. Бях дълбоко впечатлен, очарован и почти завладян не само от красотата и уникалността на природата и пейзажите, но и от местната кухня. Това беше кухня, богата на автентични продукти и ястия – прости, но изключителни, изключително вкусни и способни да изразят традиция, семейна история и дълбока връзка с територията.
За съжаление, днес част от това преживяване е останала преди всичко като красив спомен. През последните две години няколко пъти се върнах в Родопите и посетих и други райони на България. Природните красоти, за щастие, са останали същите. Пейзажите продължават да бъдат въздействащи, силни и разпознаваеми. Но останах с усещането, че някои кулинарни традиции постепенно се губят.
– Какво имате предвид?
– В редица механи трудно откривах онези прости, но забележителни ястия, които си спомнях и които представляваха съществена част от идентичността на Родопите. В някои случаи гастрономическото предлагане изглежда по-стандартизирано и все повече ориентирано към бързото обслужване на масовия туризъм, като постепенно губи своя първоначален характер.
Силното развитие на туризма през последните години безспорно доведе до повече посетители и до нови икономически възможности. Това е положителен факт. Когато обаче растежът не е съпроводен от адекватно планиране, ясни правила и конкретни мерки за устойчивост, той може постепенно да разруши именно онази традиционна тъкан, която прави дадена територия уникална и привлекателна.
Една туристическа дестинация всъщност не е само красиво място. Тя е и съвкупност от история, култура, традиции, вкусове, човешки отношения и знания, които това място притежава и предлага на посетителя. Ако тези елементи постепенно бъдат заменени от прекалено комерсиализирано и стандартизирано предлагане, съществува риск дестинацията да загуби именно онова, което я отличава от всички останали.
– Как си обяснявате всички тези промени?
– Това, което наблюдавах на някои места, е комерсиализация, която невинаги е достатъчно добре управлявана или регулирана и често е насочена преди всичко към увеличаване на печалбите в максимално кратък срок. В дългосрочен план обаче подобна стратегия може да се окаже контрапродуктивна, защото изчерпва автентичността на територията, вместо да я защитава и развива.
Думите ми не трябва да се възприемат като критика към България, Родопите или местните общности. Това е просто искрено наблюдение върху онова, което лично съм видял и преживял, придружено от чувство на обич и загриженост към места, които считам за изключителни.
Разбира се, възможно е да греша и искрено се надявам това да е така. Но вярвам, че бъдещето на българския туризъм ще зависи и от способността да се намери равновесие между икономическия растеж и опазването на местната идентичност. Истинското развитие не би трябвало да се ограничава само до увеличаване на броя на посетителите, а да съхранява и предава на бъдещите поколения онова, което прави тези места автентични, разпознаваеми и незаменими.
– Една от последните инициативи на Италианската търговска камара в България е проект, който развива възможностите за успешно използване на технологиите за виртуална реалност в туризма. Разкажете ни повече за Virtual Reality 4 Tourism – VR4T.
– Проектът Virtual Reality 4 Tourism, или накратко VR4T, е европейски проект, финансиран по програма „Еразъм+“ в рамките на “Партньорства за сътрудничество в професионалното образование и обучение”. Проектът е разработен в областта на професионалното обучение и е насочен към използването на виртуалната реалност за развитието на туристическия сектор.
Проектът се основава на разбирането, че потапящите технологии променят в дълбочина начина, по който туристическите дестинации се представят, популяризират и преживяват. Виртуалната реалност позволява да се предложи по-ангажиращо и въздействащо представяне на места, обекти за настаняване, културни маршрути и туристически атракции, като дава възможност на потенциалния посетител предварително да се запознае с преживяването, което впоследствие би могъл да получи.
– Какви са основните цели на проекта?
– Целта на VR4T обаче не е просто да насърчава използването на нова технология. Проектът има за основна задача да развива дигиталните компетентности на туристическите оператори, обучителите, студентите и бъдещите професионалисти в сектора, за да могат те да разберат как виртуалната реалност може да бъде прилагана на практика в комуникацията, маркетинга, обучението и популяризирането на туристическите дестинации.
Благодарение на сътрудничеството между организации от пет европейски държави — Хърватия, България, Северна Македония, Гърция и Испания — бяха разработени шест обучителни модула, свободно достъпни учебни материали, аудио-визуално съдържание, практически упражнения и инструменти за оценяване. Обучителната програма обхваща както техническите аспекти на виртуалната реалност, така и практическото ѝ приложение в туризма, със специален акцент върху иновациите, дигиталните умения и устойчивостта.
– Колко важно е международното партньорство?
– Международното партньорство по проекта включва Ugostiteljska škola Opatija от Хърватия като водеща организация на международния консорциум, както и партньорите AKEP от Гърция, UGOŠ от Хърватия, Италианската търговска камара в България, Moptil Mon. IKE от Гърция, Semos Computer от Северна Македония и Inmedia от Испания. Това партньорство позволи да бъдат обединени различни експертни знания и опит от няколко държави, като по този начин беше създадена по-стабилна основа за постигане на предварително определените цели.
Италианската търговска камара в България участва активно в проекта, като отговаря за множество дейности. Сред тях са ангажирането на местни туристически оператори и обучители, както и организирането в София на обучение за обучители, в което участваха 22 души. По този начин бяха създадени условия знанията и уменията, разработени в рамките на проекта, да бъдат предавани и използвани и след неговото приключване.
– Доколко думата “устойчивост” е ключова за този проект?
– Един от централните аспекти на проекта е устойчивостта. Виртуалната реалност не трябва да замества реалното пътуване, но може да допринесе за неговата по-добра подготовка, за по-равномерното разпределение на туристическите потоци, за популяризирането на по-слабо познати дестинации и за осигуряването на достъп до определени места за хора, които поради икономически, физически или географски причини биха срещнали затруднения да ги посетят лично.
Виртуалната реалност може да бъде използвана и за обучение на персонала, за симулиране на практически и оперативни ситуации, както и за представяне на културното и природното наследство, без да се оказва прекомерен натиск върху по-уязвимите територии и туристически обекти.
– Възможно ли е проектът VR4T да бъде един от добрите примери в това отношение?
– Проектът VR4T представлява конкретен пример за това как дигиталният преход може да бъде поставен в услуга на туризма и на хората. Истинската иновация не се състои единствено във въвеждането на дадена технология, а в способността тя да бъде използвана по отговорен и приобщаващ начин, в съответствие с потребностите на предприятията, работниците, посетителите и местните общности.
Като Търговска камара считаме, че бъдещето на туризма ще зависи във все по-голяма степен от способността да се интегрират традиционните професионални компетентности, дигиталните иновации и устойчивостта. VR4T работи именно в тази посока: той не разглежда технологията като самоцел, а като инструмент за подобряване на качеството, достъпността и конкурентоспособността на туристическото предлагане.
– Преведено на езика на туристическия бранш, какви са най-значимите възможности, които се разкриват пред бизнеса с помощта на технологии, свързани с виртуална реалност
– Възможностите, които виртуалната реалност предлага на туристическия сектор, са многобройни и не се ограничават единствено до маркетинга или до способността една дестинация да бъде представена по по-впечатляващ начин. Виртуалната реалност може да допринесе за изграждането на нова концепция за туристическа промоция – по-преживелищна, достъпна, целенасочена и най-вече устойчива.
Чрез потапящо дигитално съдържание потенциалният посетител може предварително да разгледа дадена дестинация, място за настаняване, музей, културен маршрут, природна зона или туристическа забележителност. Това позволява на предприятията и дестинациите да представят не само това, което предлагат, но и атмосферата, идентичността, ценностите и емоциите, свързани с туристическото преживяване.
В този контекст устойчивостта представлява стратегически фактор. Виртуалната реалност не трябва да се разглежда като алтернатива на реалното пътуване, а като инструмент, който може да го подготви, насочи и направи по-осъзнато.
– Какви ползи носи използването на тези технологии за самите туристи?
– Посетителят, който предварително познава характеристиките на дадена дестинация, може да направи избор, който в по-голяма степен отговаря на неговите интереси, да разбере по-добре територията и да възприеме по-отговорно поведение по време на престоя си.
Тези технологии могат също така да допринесат за по-балансираното разпределение на туристическите потоци. Днес много известни дестинации страдат от прекомерна посещаемост, докато по-слабо познати територии, малки селища, селски райони, по-малки културни обекти и висококачествени туристически предприятия невинаги успяват да получат достатъчна видимост. Виртуалната реалност позволява тези места и дейности да бъдат представени по ангажиращ начин и им дава възможност да достигнат до международна публика, без непременно да понасят разходите на традиционните рекламни кампании.
По този начин технологията може да насърчи намаляването на сезонността и децентрализирането на туризма.
– Доколко тези нови възможности могат да бъдат използвани и за по-непознати дестинации?
– Това е още една възможност туристът да бъде насочен към по-слабо посещавани места, към алтернативни периоди от годината и към туристически предложения, които са по-тясно свързани с местните общности. Това означава да се намали натискът върху най-уязвимите дестинации и същевременно да се създадат нови икономически възможности и работни места в по-слабо развитите територии.
Друга възможност е свързана с популяризирането на туристическите постижения и уникалните характеристики на дадена територия. Виртуалната реалност може по иновативен начин да разказва за културното наследство, гастрономията и винопроизводството, занаятите, местните традиции, производствените процеси и труда на хората, които правят една дестинация уникална. Виртуалното преживяване може например да отведе посетителя в занаятчийска работилница, винарска изба, археологически обект или устойчиво място за настаняване, като покаже не само крайния продукт, но и историята, уменията и ценностите, които стоят зад него.
– Колко важно е това за съвременния туризъм?
– Този аспект е особено важен, тъй като съвременният туризъм вече не се основава единствено на посещението на дадено място. Туристът търси автентичност, смисъл, взаимоотношения и по-дълбоко познаване на територията. Виртуалната реалност може да помогне на предприятията да представят тези измерения и да се разграничат чрез качеството на преживяването, вместо да се конкурират единствено чрез цената.
Съществува и важна перспектива, свързана с достъпността и приобщаването. Виртуалните преживявания могат да доближат туристическото наследство до хора с двигателни, икономически или географски ограничения и могат да бъдат използвани, за да направят определени места по-разбираеми и достъпни още преди реалното посещение. Това също представлява конкретен начин за интегриране на иновациите, социалната отговорност и устойчивостта.
– Какви други начини има за туристическия бизнес да се възползва от възможностите на технологиите?
– За туристическите предприятия виртуалната реалност може да се превърне в инструмент за промоция, обучение, позициониране и отговорно управление. Тя може да подобри представянето на туристическото предлагане, да укрепи връзката с потенциалния клиент, да популяризира по-слабо познати дестинации и да демонстрира внимание към околната среда, достъпността и местните общности.
Истинската възможност не се състои просто в използването на иновативна технология, а в нейното включване в по-широка туристическа стратегия. Стратегия, в която конкурентоспособността не е отделена от устойчивостта и в която популяризирането на дадена дестинация не означава само увеличаване на броя на посетителите, а привличане на по-осъзнати туристи, по-добро разпределение на туристическите потоци и създаване на трайни ползи за предприятията, хората и териториите.
– Кои са добрите примери в световен мащаб в тази област?
– В световен мащаб съществуват редица значими примери. Проектът Open Heritage, разработен от Google Arts & Culture в сътрудничество с CyArk, е дигитализирал в 3D множество археологически обекти и паметници, сред които Помпей, Коринт, Баган, Чичен Ица и Теотиуакан. Тези модели позволяват както виртуални посещения, така и дигитално съхраняване на обекти, изложени на разрушаване, природни бедствия или прекомерен туристически натиск.
Друг интересен пример е Мачу Пикчу, за който е достъпна официална виртуална обиколка, позволяваща на посетителите да се запознаят с обекта още преди реалното пътуване. В Перу е разработено и потапящото преживяване Caral Virtual, посветено на най-древната цивилизация на американския континент, което вече е привлякло хиляди посетители.
Тези проекти показват, че технологията постига най-добри резултати, когато не заменя реалното културно наследство, а го прави по-разбираемо, по-достъпно и по-добре защитено. България би могла да приложи подобен модел към своите тракийски, римски и средновековни обекти, като интегрира виртуални реконструкции, международна промоция, опазване на археологическото наследство и развитие на местните територии.
Анселмо Капороси: Виртуалната реалност може да съживи тракийското и римското наследство на България
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте Bgtourism.bg във VIBER
Последвайте Bgtourism.bg в INSTAGRAM
Последвайте Bgtourism.bg във FACEBOOK
Последвайте Bgtourism.bg в YOUTUBE
