Обезлюдяването на българските село е обратим процес, смятат от Сдружение „Фабрика за идеи“

За шеста поредна година, Сдружение „Фабрика за идеи“ свързва млади градски хора с възрастни в обезлюдяващи се села, за да създадат мост между поколенията и нови възможности в селата, в които се провежда инициативата. Досега 12 български села вече посрещнаха своите резиденти и резултатите са освен много нови топли взаимовръзки, така и съвсем практични истории за една реновирана църква, възкръснал селски квас и фурна, записани видео уроци, запазващи майсторски занаят, издаден диск със застрашени от изчезване автентични родопски песни и много други. Публикацията на BGtourism.BGТърсят 20 младежи да живеят 3 седмици на село при непознати баби предизвика истински бум във фейсбук. Само за седмица публикацията е прочетена близо 100 000 пъти. Харесана е близо 40 000 пъти, споделена е от хиляди хора в социалната мрежа, а на електронната ни поща и на лични съобщения получихме десетки запитвания от младежи как да се запишат и до кога е срокът. Медии от България и чужбина поискаха връзка с авторите на идеята. Кметове поискаха инициативата да се разрасне и да стане национална.
Официалната страница на инициативата Резиденция „Баба“ във фейсбук е тук. За мотивацията за инициативата ще ни разкаже един от създателите й – Янина Танева-Георгиева.
– Защо Резиденция „Баба“?
Защото всеки един от нас носи в сърцето си обич и знание, дадени му от предходните поколения и защото дължим на следващите поколения по-здрава среда: с по-човешки взаимоотношения, с чиста храна, с качество на живота и силни общности, които могат да бъдат задружни. Защото ни се струва, че забравяме и имаме за даденост даденото от бабите ни, решихме да създадем нещо, което празнува тази уникална връзка между поколенията и обогатява и двете групи. Възрастните хора в селата имат нужда най-вече от общуване, а младите градски хора – от приключение, в което да са полезни и да научат нещо повече за ценностите и ролята си в обществото – а и да разберат, че могат да го изградят.
– Какви съкровища за градския човек крие българското село все още?
 
Най-голямото съкровище са хората – все още. В голям процент от случаите, но не винаги – свободата, която дава животът извън бетонните блокчета и кутийки. Нормалният живот – до земята, реката, птиците по изгрев. Онзи универсален земен ритъм, който отстранява плявата от ума и съзнанието и остава енергия за истински важното. Селото обаче дава на всеки търсещ млад човек и много отговори, които градът днес няма: как могат да са топли и непринудени отношенията; защо животът в по-малка, но по-сплотена общност е естественият начин да живеем като човешки същества? Незаменимо знание за уникални късчета културно наследство – от местни гозби, през местните легенди, до песни и много архаични обреди и обичаи. Всичко това става ценно, когато се опитаме да разберем дълбокия смисъл и този смисъл да си го занесем в града, и да си занесем част от нагласите и знанията. Най-ценното като че ли е, че младите хора се учат да са смирени и ценят автентичното и стават непримирими с различните несправедливости, спрямо българското село, за които разбират.
– Какви хора търсите да станат част от голямото Резиденция „Баба“ семейство?
Хора, които не искат да са супер-герои, а ученици в известен смисъл – да си отварят сърцата и сетивата, затова, което е, а не да търсят романтични представи и стереотипните представи за селото. Предприемчиви, с ясна ценностна система, търсещи и добре работещи в екип.
– Каква е вашата визия за бъдещето на българското село?
Вместо да сме се сгушили в 3-4 големи икономически центъра, страната да е пълна с малки поселения, да оживее, да е пълно с деца в българските села и българското село да стане синоним на думата бъдеще, вместо на думата минало. Българското село има потенциал, но трябва да се спре системната политика, която ежедневно затрива села от картата на страната. Това означава децентрализирана икономика, съвсем различна стратегия за привличане на млади семейства в селските райони и подпомагане на „селски старт-ъп“ и, фонд подкрепящ създаването, а не рушенето на училищата в селата, добър транспорт, достъп до култура и социални услуги. Всичко това е постижимо. Единственото, което спира хиляди хора към днешна дата е страхът, че отивайки на село, вървиш срещу течението, а за това се иска ужасно много енергия и вяра.