Добромир Симов
Slide
Slide

Мерки като тази 60 на 40 за нас не са реални, защото приходът ни е абсолютна нула

Добромир Симов – собственик на фирма за случаен превоз АЙ-ДС, Бургас

Ние, фирмите за случаен превоз, както и голяма част от бизнеса в региона, работим предимно през лятото.  През зимата поддържах 5 човека персонал, а през лятото назначавам още – 15-20.  Сега всичките ми работници са на борсата, защото нямам с какво да им плащам.

Случайният превоз е туристическият транспорт. Превозваме туристически групи – за ученически екскурзии, екскурзии на граждани, екскурзии, които се организират до Истанбул за лалетата, например. Туристическият транспорт сега е спрял в цяла България. А ние от това си вадим хляба.

Сега само в регион Бургас над 700 автобуса стоят по паркингите. Получихме заповед от министъра на туризма Николина Ангелкова, че нямаме право да извършваме превози – нито международни, нито на туристи, нито на ученици – до 13 април, предполагам, че сега срокът ще бъде увеличен до 13 май. Никой не знае какво ще се случи.

Фирмите в тази област, които са предимно малки и средни предприятия, семеен бизнес, дават работа на по 4-5 човека. Мерки като тази 60 на 40 за нас не са реални, защото при нас приходът е абсолютна нула. И тези 40% за заплати плюс осигуровките ние няма откъде да ги изкараме. За много голяма част от работещите в сектора на случайния превоз приходите приключиха още в края на ноември. По нова година имаше някакво движение, но януари и февруари много малко колеги са работили, защото това са мъртви месеци за туристическите превози. Стартирахме в началото на март, но след 7-8 март спряхме. Финансовите ресурси, които са ни останали от миналия сезон, свършиха. Защото през зимата всеки си подготвя техниката – автобусите и микробусите, за новия сезон. Поддържаме шофьорите и монтьорите си с парите, които сме изкарали през лятото.

Имахме страшно много заявки за март, за април, май беше пълен. Имаше предвидени много пътувания на българи, на абитуриенти, почивки в турските курорти, които се организират от туроператорите. Всичко това падна в канала. В момента сме на ръба на оцеляването, защото почти 100% от фирмите са с кредити и лизинги. Инвестицията в един автобус не е никак малка и никой от нас няма свободни пари. Да не говорим, че междуфирмената задлъжнялост в сектора е много голяма. Колегите, които работеха с туроператора “Астрал Холидейс“, не са се оправили още след фалита му – независимо, че има пуснати фактури, независимо, че някои са си внесли ДДС-то и са изрядни платци. Говори се за някакви облекчения, но банките още не са казали какво ще правят. В това време лизингите си вървят. Наложи се да съкратя работниците, което обаче не означава, че разходите ми са намалели. Автобусите стоят на паркинги, изтичат технически прегледи, застраховки – това си върви като разходи, които не са никак малки. Колегите, които имат сервизни бази, не могат да прекратят издръжката на охраната.

Хотелиери освобождават работниците си, все по-дълги стават опашките от безработни

Наскоро говорих с колега от една от големите фирми – „Албена Автотранс“, който също се чуди какво да прави, въпреки че зад гърба му стои огромен туроператор. Но те си имат проблеми, свързани с туристопотока.

Положението е трагично. Какво ще се случи след 13 май – никой не може да каже. Защото ние сме пряко зависими от туристите. Вие вярвате ли, че като падне извънредното положение, хората веднага ще тръгнат по екскурзии? След два месеца вкъщи, съкращения и лишения дали хората ще имат пари? Всяка една държава приемаше различни мерки за затваряне на границите, карантини и т.н. Ако ние на 13 май кажем, че всичко при нас е добре, което е малко вероятно, слушайки изявленията на щаба всеки ден, това ще важи ли за целия свят? Турция ще каже ли: „и ние сме ОК“? Ами ако в Германия нещата продължат – как ще дойдат германските туристи? Или ще ги пуснем у нас и ще ги държим под карантина 14 дни в хотелите? Тук става въпрос за един огромен бранш. Скоро направихме сдружение „Случаен превоз“ и стана ясно, че фирмите в този сектор са над 500. Някои колеги още от лятото имат да получават пари. Много работят с отложено плащане на горива, над половината фирми дължат пари на доставчици.

Туроператорите, от които ние зависим, също не знаят какво ще правят. Те са платили огромни суми по заявки за хотели, самолетни билети и т.н. Платили са хотелите за абитуриенти в Турция, няма как да върнат парите, защото ги нямат, а те не са никак малко. Съответно потребителите гонят тях. И става един омагьосан кръг.

Аз лично нямам какво да правя в тази ситуация, освен да чакам. Казаха ни да си продадем майбасите и мерцедесите. Но нямаме такива. А дори и да тръгнем да си продаваме техниката, която имаме – в момента няма кой да купи автобус при положение, че трябва да го държи някъде неизвестно колко време. Източник Бизнес Клуб

#ОстанетеСиВкъщи

Сайтът bgtourism.bg с инициатива в подкрепа на туристическия бранш

Разгледайте възможностите за рекламно и информационно присъствие в новинарски сайт №1 за туризъм в България ТУК

Сподели публикацията