Пред Bgtourism.bg Даниела Димова – директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна – Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и Държавна опера Варна
– Госпожо, Димова, как протича забележителната 100-годишнина на Драматичния театър „Стоян Бъчваров“ във Варна?
– Смело мога да кажа, че честването на 100-годишния юбилей на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ се превърна в едно от най-големите събития в културния живот на Варна през 2021 година. Подготовката започнахме още преди 3 години с учредяването на Инициативен комитет, в който влязоха изтъкнати личности, свързали творческия си път с Варненския театър, режисьори, драматурзи, актьори, както и видни общественици от Варна и страната, журналисти, почитатели на театралното изкуство. Първите прояви от юбилейната програма бяха през 2018 г. излизането на книгата „Пристрастно. Театърът на Варна“ от нашия пиар Виолета Тончева и постановката „Драконът“ от Евгений Шварц, с която се завърна на нашата сцена големият режисьор Явор Гърдев, създал тук забележителни постановки в началото на милениума.
Планирахме точно на рождения ден на театъра – 12 март да поднесем юбилейния спектакъл „100“, дело на режисьора Боян Иванов, с участието на всички актьори от състава, но ковид пандемията ни принуди да отложим няколко пъти премиерата.
Все пак, макар и месец по-късно – на 12 април представихме нашия оригинален и атрактивен юбилеен спектакъл, който с респект към миналото, но и с поетична ирония се вглежда във взаимоотношенията между актьора и театъра.
Откриването на скулптурния портрет на Стоян Бъчваров – патрона на театъра, бе много емоционално събитие, макар и без публика, отново заради ковид ограниченията. Подготвихме голяма документална изложба, която посреща гостите в театъра и пътува с екипа на турнета, както и изложба на открито в Морската градина. На голям интерес се радва костюмографската изложба във фоайетата на театъра.
Силен отзвук получиха двете изложби, които подготвихме в партньорство с Градската художествена галерия. Първата изложба възкреси паметта за „Григорий Лебский – забравеният художник на театъра и операта във Варна“ с експозиция живопис от колекционери на този ученик на Айвазовски, белогвардейски емигрант, работил в художествените ателиета на театъра и операта. „В паралелни светове“ бе другата мащабна ретроспективна изложба със сценографски макети, живопис, костюми, пластика, видео, текстове и фотография, която посветихме In Memoriam на дългогодишния художник на театъра Тодор Игнатов.
Основен фокус в 3-годишната юбилейна програма заемат, наред с юбилейния спектакъл „100!“, премиерните постановки „Отело“ от Шекспир – иновативен прочит на нашия режисьор Пламен Марков; „Поразените“ от Теодора Димова – първа театрална постановка в България по нашумелия роман на Теодора Димова, реж. Стоян Радев Ге. К.; „Тютюн“ – първа театрална постановка в България по оригинала на романа на Димитър Димов, драматургичен вариант Юрий Дачев, реж. Бина Харалампиева; „Амадеус“ от Питър Шафър, реж. Стайко Мурджев.
Още са ми пресни спомените от силния отзвук, на който се радваха „Тютюн“ и „Амадеус“ на премиерите във Варна и София. А за да закръглим първия варненски театрален век, на 1 ноември, Деня на будителите и на 20 ноември, в Нощта на театрите, ще прочетем първата пиеса от летоброенето на Варненския театър. Поставена някога от първия директор режисьор Стоян Бъчваров и загубена в българските архиви, пиесата „Инстинктът“ от Анри Кистмекер открихме сега в Кралската библиотека на Белгия. 100 години по-късно, нашият актьор и режисьор със същото име Стоян Радев Ге.К. прави нов прочит, в превод на Аглика Олтеан, като символично в най-старата пиеса, играна на варненска сцена, той разпределя сега най-младите актьори.
Няма да пропусна и Летописа за 100-годишния юбилей на Варненския драматичен театър – един изключителен труд на театроведа Никола Вандов, който в 888 страници съхранява за нас и за поколенията богата информация за 1120-те спектакъла от едновековната театрална история на Варна. Предстои да излезе и Юбилеен фотоалбум със 100 снимки от знакови постановки.
– Вашата юбилейна годишнина върви ръка за ръка с емблематичното отбелязване на Варна като морски курортен град. Визионери ли са били варненци преди век, когато са дали тласък на развитието на дестинацията като водещ център за култура и туризъм у нас? Как съвременните варненци – днешните управници, ръководители и работещи в културни обекти, доразвиват идеите на предшествениците си.
– Нашите предшественици наистина са били визионери, когато преди 100 години обявяват Варна за морски курортен град. Те залагат на бъдещето на града и неговите природни дадености, като развиват курортното дело, най-вече през лятото. Привличат гости от страната и чужбина с благоприятния климат, прекрасните плажове, новопостроените модерни Морски бани и калолечението, което поставя основите на балнеологичния туризъм.
Грижата за здравето върви ръка за ръка с предложения за културния отдих от най-разнообразен характер. В началото на миналия век първенците на града – лекари, адвокати, учители редовно организират в Морската градина вечеринки с културна програма, а в Зала „Съединение“ се изнасят концерти и любителски театрални спектакли. През 1912 г. кметът Иван Церов прави първата копка за театралната сграда, днес една от архитектурните забележителности на Варна, а през 1921 г. се създава първата професионална театрална трупа в града.
Неслучайно през 1926 г., само 6 години след Залцбургския музикален фестивал, във Варна се провеждат първите Летни музикални тържества, прерастнали по-късно в ММФ „Варненско лято“ – първият български музикален фестивал, един от първите в Европа. Идва ред на Варненската областна опера, основана през 1947 г. от варненеца Петър Райчев, първия световноизвестен български певец, покорил най-престижните сцени. През 1964 г. стартира и Варненският балетен конкурс, първият в света, наричан с основание Варненската балетна олимпиада. Поредицата от значими събития и форуми, които надграждат културния подем от началото на века, продължава и днес. Непременно ще спомена тук и международния фестивал на Държавна опера Варна „Опера в Летния театър“, с XII издание това лято и от 2 години член на Българската фестивална асоциация, заедно с ММФ „Варненско лято“.
За културното израстване на града от голямо значение е подкрепата както на Община Варна, така и на Министерството на културата.
ТМПЦ Варна поддържа отлични взаимоотношения с местната управа и нашата продукция винаги е била високо оценявана от принципала – Министерството на културата. Надяваме се на актуализация за финансовото съдействие от Община Варна, което не е променяна от 6 години насам. Разчитам на едно съвременно управленско визионерство, което да бъде насочено към изграждането на нова Мултифункционална сграда за сценични изкуства. Варна има нужда от такава модерна сцена и има какво да предложи на нея.
– Чуждите туристи споделят, че имат най-голям интерес към културно-историческите забележителности и към операта във Варна. Как реализирате връзката си с туроперторите и с какви заглавия през последните години, а и сега, захранвате интереса на гостите на страната ни?
– Варненските туроператори са наши добри партньори както за Опера в Летния театър, така и през останалите сезони. През последните 2 години, въпреки ковид пандемията, ние сме готови още през декември с летния афиш за следващото лято и чрез туроператорите тази информация достига до чуждестранните гости.
Приветствам идеята на изпълнителния директор на ФРАПОРТ Варна и Бургас Франк Кванте за учредяване на Черноморски алианс Black Sea Coast за развитие на културния туризъм. През месец юли ме поканиха да направя пред учредителите презентация за нашите най-добри постановки, които намират добър прием сред българските и чуждестранните туристи.
Практиката сочи, че зрителите обичат разнообразието от жанрове, така че ние се стараем да предлагаме оперни и оперетни постановки, мюзикъли, балетни спектакли и концерти, както и crossover събития, които прекрачват границите на жанровете. Аплодисментите на зрителите в XII издание на Опера в Летния театър 2021 спечелиха Карузо Гала, Верди Хеттрик, премиерите на оперетата „Графиня Марица“ от Калман и на оперите „Вълшебната флейта“ от Моцарт и „Хофманови разкази“ от Офенбах, както и на мюзикълите „Коса“ и „Цар Лъв“. Музикални върхове отбелязаха Гала концертът на оперната дива Красимира Стоянова и Бенефисният концерт за 90-годишния юбилей на маестро Борислав Иванов.
– Повече от 10 години ръководите успешно Театрално-музикален продуцентски център – Варна. С каква мотивация днес влизате в своите професионални задължения и каква ще бъде визията на Драматичния театър в началото на новия си век?
– Не съм променила мотивацията си от времето, когато спечелих първия конкурс за директор на Театрално-музикален продуцентски център – Варна, но с времето я обогатих. В условията на ковид пандемия, към грижата за репертоара, артистите и публиката, сега се прибави и грижата за здравето на хората, на всички нас. Приемам тази грижа като голяма отговорност пред себе си и пред Бог, защото – перифразирайки Питър Шафър от най-новата ни театрална постановка „Амадеус“ – „Убий човека и ще убиеш Бог“. Мотивирана съм да работя за живота, здравето и творческите стремежи на хората, за да живее и Бог в нашите сърца.
Има значение кой и кога Ви информира! Последвайте нашите страници за бърза, достоверна и актуална информация във Facebook, Instagram, Telegram, LinkedIn, YouTube, TikTok
Най-важните новини от туризма в България
Запознайте се с възможностите за рекламно и информационно присъствие в новинарския ни сайт ТУК – авторитетен и независим източник на информация!
