На север идват французи, на юг почиват немци

Затвореният тип туристически комплекси не е туристически писък на съвремието. Първите ваканционни селища в България се зараждат по времето на соца. Те са три и са разработени от чужденци в договор с тогавашния Комитет по туризма и изпълнител Балкантурист, пише socbg.com. На юг това са в.с. „Елените“ и „Дюни“, в последното почиват главно немци, а на Северното Черноморие истинската перла тогава е ваканционно селище „Русалка“, където за първи път преди близо 50 години стъпват западни туристи и то французи. Селището е затворено за нашенци и българи са само от персонала. И на трите места по това време за първи път прохожда ол инклузивът.

Вижте какво пише областният вестник „Черноморски фронт“ за началото на в.с „Дюни“ – наречено „перла в огърлицата на туризма“. То е пуснато в експлоатация в края на май 1986 година, стопанисва се от Балкантурист –Бургас.

Когато преди време се заговори, че край уникалното езеро, на няколко километра на юг от Созопол, ще се изражда голямо ваканционно селище, се чуха гласове на отрицание или въздържание. Малко останаха населените приказни заливи по Българското черноморско крайбрежие, пък и никой все още не беше виждал проектите. Опасенията идваха и от близостта с природозащитения обект, който е една от станциите за почивка по международната птича магистрала „Виа Понтика“.

Строителството, осъществено от предприятие „Туристстрой“, съвместно с полската фирма „Будимпекс“ и с помощта на австрийската фирма „Рогнер“, използва нова за нас технология – с големи възможности за архитектурно раздвижване на формите, с по-добри изолационни свойства и т.н. Проектът е на арх. Николай Дамов и Селма Топарева от ИПП „Турист проект“, познати  и с хотел „Поморие“ в едноименния град.

Архитектите са претворили в съвременните постройки традициите на възрожденската къща. Селището разполага с 16 заведения за хранене, традиционна търговска улица с много магазини за хранителни стоки, плодове и зеленчуци, цветя, сувенири, плажни и промишлени изделия. Изграден е голям спортен комплекс – седем тенискорта с училище за начинаещи, плувни басейни, игрище. За гостите и летовниците тук са създадени отлични условия за приятен отдих и развлечения.

С много голямо внимание проектантите и строителите са се отнесли към неповторимата околна среда. Запазени са почти всички дървета и са засадени много нови. Работи се и по създаването на голяма буферна зона от водни площи и горски пояси, която да отделя уникалното езеро – междинна станция на прелетните птици, от селището.

Изведнъж се озоваваме в старопланинско градче, разположено на южен склон сред борове. Едно- и двуетажните вили са накацали една над друга, всяка с прекрасна панорама към морето и езерото. Интерес сред чуждестранните туристи предизвикват и самостоятелните  вили – тип стара созополска къща. Намираме се в един от трите района на селището „Зеленика“, разполагащ с около 700 легла.

Ако желанието ни е да бъдем на самия морски бряг, можем да потърсим място в другия район – „Бисер“. Той е сгушен току на брега, отново на малък скат, но е с двойно по-малък капацитет.

Подслонът е осигурен – нека побързаме за плажа. Очакват ни десетки нови водни колела, разходка с яхта или силното усещане, когато се издигнем с парашут над залива. Ако все още не можем да управляваме сърф, ще ни помогнат учителите от специалното училище, а после можем да вземем под наем тази „дъска с платно“, за да се зареем по вълните, улавяйки диханието на вятъра. На метри от плажа са заведенията за закуски, безалколохни напитки, кафе, сладоледи, плодове…

Бавно припада залезът, потъмнява златото на плажа. Накъде – на тенискортовете, игрищата или в дискотеките, на ресторант или в малките кафенета, на танци или просто ще повървим по търговската уличка? А може би ще се разходим до Созопол или Ропотамо, да отидем на концерт или просто да повървим по мокрия пясък? Изборът е наш – според настроението и желанието.

А утре – отново при галещия плисък на вълните.

И ако случайно видите хора с каски и опръскани от вар дрехи – не се чудете. Довършва се първокласният къмпинг с 1 000 места и третият район – този път събран в едно цяло. Дори и от пръв поглед приликата му с Рилския манастир е поразителна.

При откриването Волфганг Фритче, директор на туристическия концерн „ТУИ“ –казва: „Хармония на пейзаж и архитектура, каквато рядко се среща в европейските курорти“.