Сяо Дзин

Сяо Дзин (Xiao Jin) е главен редактор на списание “Driving Tour” и зам. -директор на Асоциацията на Китайските туристически медии. Организацията обединява 300 медии със съдържание в областта на туризма, над 600 журналисти, специализирани за популяризация на туристически обекти, и е изключително влиятелна в Китай. Със Сяо Дзин разговаря Асен Велинов.

Китай предприе поредица мерки, за да проконтролира COVID епидемията през 2020 – като локдауни, тестове, електронно генерирани кодове, проследяване на контактите, ограничителни мерки и карантина, но държавата също предприе мерки да минимализира загубите в сферата на туризма. Повече от година след началото на пандемията, как в крайна сметка се отразиха всичките тези мерки на туризма?

-Измина повече от година от началото на пандемията и почти година от края на най-строгите национални мерки; методите на Китай за COVID контрол и за насърчаване на икономиката непрекъснато се коригират в директна корелация в промените на нивото на риска. През първата половина на 2020 г. фокусът бе върху контрол и превенция, съответно тогава пътуванията бяха силно ограничени – като след премина най-критичния период от около месец, пътуванията на къси разстояния и социални дистанцираните излети на открито в рамките на градовете бързо започнаха да се случват отново. През втората половина на 2020 г. ключовата задача бе да се възстанови икономиката. В сферата на туризма, множество локации промотираха безплатни посещения, като например провинция Хубей (столица на която е Ухан), където от 8 август до 31 декември миналата година близо 400 от най-популярните туристически атракции бяха безплатно достъпни за туристи от цялата страна, като част от кампания, целяща да покаже, че Хубей е зона с нисък COVID риск, а също и да благодари на посетителите от други провинции за подкрепата в началото на пандемията.

До ноември 2020 г. нивото на COVID риск продължи да намалява и вътрешния туризъм в Китай рестартира, като трябваше да се спазват строги противоепидемни мерки. Работата ми тогава, като редактор на туристическа медия се върна към обичайните си параметри – организирахме снимки, репортажи, пътувания и турове на дълги разстояния – например 14 дневен, 3400 километров тур на осем провинции. По време на този тур, едно от последствията от COVID пандемията бе, че всяка провинция изискваше отделен „здравен код“, за да се влезе в пределите й (този код е с различен цвят в зависимост от това дали приносителят му е бил диагностициран, контактен или „безопасен“ е генериран от мобилни приложения като Wechat и Alipay е неизбежна и неизменна част от всекидневния живот в Китай – чрез него се получава достъп до метрото, офис и други сгради, забележителности, хотели и т.н.). Нуждата от отделна регистрация за всяка отделна провинция представляваше известно неудобство, затова от 10 декември м.г. властите въведоха универсален код за цялата държава, който улеснява както проследяването на случаите на COVID, така и пътуването в рамките на държавата. Подобен, предварително генериран, код е нужен и на пристигащите в Китай чужди граждани и завръщащите се от чужбина китайци.

-Традиционно, пътуванията около китайската нова година са безпрецедентни по мащаба си (често наричани най-голямата годишна човешка миграция) – или поне принципно са такива – през 2021 обаче, те се случиха в съвсем друг мащаб, защо?

-През декември м.г. в някои части на Китай се появиха спорадични, локални огнища на Ковид инфекцията, което доведе до нова нужда от контрол и превенция и повторно затягане на мерките за пътуване в рамките на страната до края на периода на Китайската Нова Година. Празникът, който тази година бе отбелязан на 12-ти февруари е свързан с поне едноседмична национална ваканция и традиционно прибиране по родните места за честването му. Като част от националната инициатива „Нова Година без пътувания“ обема на туризма и пътуванията в този най-натоварен ежегодно период беше значително намален.

Между 28 януари и 11 февруари (дните преди Китайската Нова Година) са отчетени 52,33 милиона железопътни пътувания в цялата страна или намаление от 68,8% в сравнение с м.г.

Данни на Министерството на Културата и Туризма на Китай показват, че през 7-те дни на новогодишната ваканция (11 – 17 февруари) около 75% от общия брой туристически атракции са били отворени; отчетени са около 256 милиона посещения – спад от около 25%; приходите от вътрешния туризъм са 301,1 милиарда юана, или спад от около 41% в сравнение с данни от преди пандемията.

В условията на намалели пътувания между региони и провинции, видимо се увеличи потреблението си в градовете, в които хората останаха. Моят град, Си‘ан, има население от 10,2 милиона – по време на предишни фестивали около половината население го напуска и улиците остават пусти в дните около празниците; тази година улиците бяха по-оживени от всякога, което пък наложи популярни туристически атракции да ограничат или отменят дейности, отново с цел минимализиране на риска.

-Какви за примерите за иновативни решения свързани с туризма в Китай в контекста на пандемията?

-Според Министерството на Културата и Туризма, броят на вътрешните туристи в Китай през 2020 г. е бил 2,8 милиарда, намаление с три милиарда спрямо 2019 (от 5.8 млрд) – или спад от 52,1%. Това оказа огромно влияние върху индустрията – за да оцелеят, всички заети в нея предприеха различни мерки през първата половина на годината – например агенциите преместиха на фокуса от пакети включващи международно пътуване, към подготовка на вътрешни такива и разширяване на услугите за вътрешния пазар, много екскурзоводи се заеха с лайв стрийминг и електронна търговия, като някои използваха връзките си извън Китай, за да търгуват с вносни стоки.

През втората половина на м.г. вътрешният туризъм в Китай отново стана възможен, основно ще се възобнови, в условията на засилен контрол и социална дистанция на туристическия поток, предварителни резервации за посещение на забележителности, засилен мерки за безопасност. Семейните, персонализираните и самостоятелните пътуванията се превърнаха в основните видове на пътуване в Китай (за сметка на пътувания е група). Традиционните онлайн туристически агенции (OTA) се трансформират в „интелигентни туристически мениджъри“ (ITA). Туристическите дестинации и атракции се фокусират към предлагането на „безконтактни услуги“, като в допълнение на онлайн резервациите и покупките на билети, вече се използват и други технологии като роботи, дронове, 5G покритие, анализ на big data и др. Качеството и ефективността на туристическите услуги се повишиха в резултат, също се спестяват и разходи за труд.

-Споменават се често виртуален туризъм, виртуални посещения на изложби, събития и забележителности – какъв е техният потенциал?

-Технологии като VR и 5G се използват все повече в туризма в Китай, предлагат се виртуални турове, маршрути и преживявания, висококачествени живи връзки, някои от тях постоянни, неколкодневни стрийминг ивенти –  но приложението на тези технологии не може да покрие всички нужди на пътуващите. Пътуването, особено за почивка и забавления, е „дейност“, която изисква реално, лично преживяване и то не може да бъде напълно заместена от аудиовизуални симулация или четене. Чрез тези технологии обаче могат да бъдат решени някои проблеми като защита на културни реликви, управление и контрол на риска, изложения, конференции, реклама и промоция и др. Това е отдавна започнал процес, който бързо се доразви през 2020. Въздействието на епидемията върху туристическата индустрия доведе до много технологични иновации – те имат успешно приложение в музеи, развлекателни заведения и различни локации, но това не означава, че „виртуалните пътувания“ могат да спасят туристическата индустрия.

-Какви са основните посоки за развитието на китайския туризъм след пандемията?

-За следващите пет години китайските власти вярват, че е от ключово значение насърчаването на вътрешния туризъм в Китай, и то чрез три основни подхода: увеличаване на броя на пристиганията, привличане на чуждестранни туристи, и съответно намаляване на икономическия дисбаланс в туризма.

Развиването на зони като о-в Хайнан (вече със статус на „пристанище за свободна търговия“) като пример за оптимизиране на търговията с международни продукти и безмитни стоки, така че потреблението им да се осъществява в Китай, а не извън него създаване на висококачествени вътрешни туристически продукти като заместител на международните туристическите продукти, за да китайските туристи бъдат мотивирани да ги предпочетат.

-Каква е ситуацията с международния туризъм?

-От избухването на епидемията неналожителните международни пътувания са почти невъзможни. Много държави са все още виждани като рискови по отношение на епидемиологичната си обстановка, затова хората избират да пътуват в рамките на Китай, но търсят съпоставими на международните туристически продукти от висок клас: персонализирани и тематични, което се отразява положително на развитието на вътрешния туризъм.

Към 28 февруари в Китай са осъществени около 52 милиона дози ваксини. Ваксинираните са основно персонал от първа линия за епидемиологичен контрол, граничен контрол, работещите във високорискови райони, и в сферата на обществените услуги. За момента, ваксинации не са универсално достъпни за хора на базата на желанието им да пътуват в чужбина, и в кратък план това не е вероятно да се случи – т.е. и пътуванията извън Китай няма да станат лесноосъществими в близко бъдеще. През изминалата година основните причини китайците да напуснат страната са работа и обучение в чужбина, а предпочитаната дестинация за обучение в чужбина е Великобритания – която надмина САЩ.

Съвсем скорошно развитие е обявения на 7 март от Министъра на Външните Работи на Китай „Здравен Сертификат за Международно Пътуване“, който предлага практическо „китайско решение“ за насърчаване възстановяването на световната икономика и улесняване на движението на хора през държавни граници. Сертификатът включва информация за тестове и ваксинации, и криптиран код, който позволява на властите да потвърдят самоличността на притежателя. Очакваме повече информация и детайли – както за издаването, така и за признаването на тези сертификати в различни държави, но това е положително развитие.

На макро ниво, от 25 януари 2021 т. г. китайският бе добавен като официален език на Световната Организация по Туризъм. Министерството на Културата и Туризма на Китай, заяви, че това ще помага на Китай да играе по-активна роля в сферата на международния туризъм, да споделя опита си и да придобива такъв.

На този етап, все още е ключово международната общност да работи заедно, за да се справи с епидемията и да намали бъдещите рискове, за да могат да бъдат възстановени международния туристически и други обмени. Надявам се, че предстои възстановяване на международния туризъм – и смятам, че той е предпоставка за опознаване, харесване и разбиране на всяка една държава. Надявам се, и че още повече чужди гости в близко бъдеще ще могат да посетят и обикнат Китай.

-Китай донякъде комбинира концепциите за култура и туризъм – защо?

-През 2018 г. Китай обедини Министерството на културата и Националната администрация по туризъм и сформира „Министерство на културата и туризма“. Културата и туризмът са неразделни – туризма по същество е процес на културен опит, културно познание и споделяне, а културата и нейното наследство трябва да бъдат разпространявани чрез туризма, включително и по иновативни начини. В китайската история има много примери за пътешественици, които много известни хора разпространяват китайската култура по време на пътуване или пътуват, за да научат за чужди култури. Например: Конфуций, преди повече от 2500 години, пътува из страната в продължение на 14 години, за да разпространява учението си; Xuan Zang, будистки монах, учен, философ, пътешественик пътува между Китай и Индия в продължение на 17 години преди повече от 1400 години, събира впечатленията си в книга и основава нова будистка школа; известен е и Zheng He и неговите многобройни експедиции; Xu Xiake пък е китайски географ, пътешественик и писател от преди повече от 400 години, описал 30 годишните си пътешествия в книга – датата на публикацията й (19 май) се превръща в „Ден на туризма в Китай“.

От ранните примери за съчетаване на съвременен туризъм и култура в Китай е седемдневното „Предизвикателството по Стъпките на Xuan Zang в пустинята Гоби“ – от 2005. Участвах в това събитие като кореспондент на CCTV, всеки от дните имаше връзка с различен елемент от пътуванията на монаха в съответната локация, и така се постави началото на маршрут, популярен и до днес. Друг пример за проект, съчетаващ  култура и туризъм, в който съм участвала, е 55 дневния, 15 000 километров тур по Пътя на Коприната от Чан‘ан до Рим, който премина през девет държави през 2010 – и бе подробно отразен с цел да информира за интересни спирки по този маршрут.

Създаването на Министерство на Културата и Туризма не промени драматично китайската туристическа индустрия, нито популяризирането на китайската култура, но позволи и на двете професионални области да се развиват по-ефективно.

-Предложете няколко алтернативни маршрута за самостоятелно пътуване в Китай, които чужди туристи да имат като идея, когато пътуването стане възможно?

-Предлагам три различни маршрута, като всеки от тях може да бъде персонализиран и разширен:

Маршрут 1: Авто-тур на провинция Гуандун, Хонг Конг и Макао, включващ моста свързващ Хонг Конг, Джухай и Макао.

Мостът е най-дългия морски мост в света – 55 км и отвори за експлоатация през октомври 2018 г. Сам по себе си той е забележителен, и има огромно значение за развитието на икономиката на заливния регион и региона на Перлената Река.

Джухай е крайбрежен град с традиционни сгради. Интересна забележителност е парк, в който в съотношение 1:1 е пресъздаден стария летен дворец (Yuanming Yuan в Пекин).

Знакови за Макао освен казината, са и останките от предната стена на църквата „Свети Павел“ – тя има история от повече от 350 години. Пристанището Виктория в Хонг Конг предлага една от най-красивите нощни гледки в света.

Маршрут 2: „Световен музей“ на карста в провинция Гуейджоу

Гуейджоу е провинция, в която са представени 18 от общо 56те китайски етнически групи – или 39% от общото население на провинцията.

Планината Фандзин (Fanjing) е включена в списъка на световното природно наследство.

Заслужава си и посещение при Баша, древно китайско племе с население от около 2000 души. Техният регион е едно от малкото места в днешен Китай, където поради древни традиции на мъжете е позволено да са въоръжени. Своеобразната им прическата им пък е най-старият мъжки стил подстрижка, известна в Китай. Водопадът Хуангуошу е световно известен карстов водопад. В националния природен резерват Маолан са защитени карстови гори и редки животни и растения – там може да се види „горски пейзаж от карстови фунии“.

Маршрут 3: „Древният път Шу“ – дълъг 1000 километра, от Чънду до Си‘ан и прокаран преди почти 3000 години. Древните са оставили по него градове, сгради, стихове и истории. Древният път Шу е бил канал за интеграция на северната и южната култури.

В Чънду, Съчуан, традиционната култура може да бъде изпитана в чайните – там местните разговарят с часове. Един от най-известните Тански поети, Ли Бай, е описал една от крепостите по пътя, а пък град Hanzhong е ключово место за китайските култура и история – и източник на името на етническата група Хан (най-многобройната в Китай).

Има значение кой и кога Ви информира! Последвайте нашите страници за бърза, достоверна и актуална информация във FacebookInstagramTelegramLinkedInYouTube.

Най-важните новини от туризма в България

Запознайте се с възможностите за рекламно и информационно присъствие в новинарския ни сайт ТУК – авторитетен и независим източник на информация!