Дворецът "Врана" е основан между 1904 и 1912 година. Снимки: Пламен КОДРОВ и архив

Кристиан ИВАНОВ

София. Тихите алеи на двореца Врана, софийската перла на Третото българско царство, днес са място, където всеки може да се докосне до магията на отминали исторически събития. Както и да се потопи в безвремието един от най-красивите паркове в Европа, пълен с изключително редки растителни видове.

„Посетителите стават все повече и това искрено ни радва – споделя пред Bgtourism.bg Деничка Маналова, ръководител на обекта към Столична община. – Предишната 2020 г. беше трудна за нас, както и за всички останали. Сега имаме възможност да посрещаме хора на това невероятно красиво място, което вече е огрято и от багрите на летни цветя. Парк „Врана“ се преръща в притегателно място за софиянци и гостите на столицата, надяваме се добрата тенденция да продължи.“ Паркът е отворен за посетители събота и неделя от 10 до 16 ч. и предлага много повече от разходка. „Врана“ е силно свързан с историята на Третото българско царство и семейството на цар Симеон II. Повече от сто години земите, където днес се издига красивия дворец и парка край него, са били собственост на влиятелни мъже, които оставят своя отпечатък.

В края на турското робство, имотът принадлежи на Осман паша, най-богатият човек в София и градоначалник. Там е изграден огромен чифлик за чудо и приказ. Историческият ход на събитията се променя с развръзката на Освободителната война. Осман паша е починал, а турците масово се изселват от София и заминават за Истанбул.
Местните шопи се възползват и разграбват чифлика. Идва освобождението и земите са купени от хаджи Боне Петров. Освен че е учител, той се занимава и с търговия. По време на робството участва в национално-освободителното движение. Съден е в един и същи процес с Васил Левски. Апостола е изпратен на бесилото, а Боне Петров е заточен в затворническа каторга в Диарбекир.

Прибира се в София след Освобождението, като преди това е минал през Божи гроб и става хаджия. Купува разграбения имот от наследниците на Осман паша през 1879 г. Предприемчивият българин възражда чифлика и го притежава 19 години преди цар Фердинанд да го придобие. След това царят бързо се заема да превърне мястото в своя любима резиденция.

Той не щади средства и наема най-добрите архитекти от България и чужбина. Сам участва в облагородяването на парка. Фердинанд решава, че ще нарече имението си на първата птица, която кацне на двореца. Така идва името, запазено и до днес – „Врана“. Освен всичко останало, Фердинанд е и сериозен учен. Занимава се с биология и орнитология.

Цар Фердинанд e бил биолог и орнитолог

Откривател е на 14 вида растения, намерени в българските планини. Всички те носят неговото име. По-късно спътник на царя в планинските му експедиции става неговият първороден син Борис.

След абдикацията на Фердинанд, именно той сяда на трона с титлата цар Борис III. Наследява от баща си любовта към българската природа и парка „Врана“. Много често именно в двореца на това имение са взимани ключови решения за бъдещето на България. Много години след смъртта на цар Борис III в парка е намерена стъкленицата със сърцето на монарха. И до днес остава загадка какво се е случило с тленните му останки. Царят умира на 28 август 1943 г. балсамиран е и погребан в Рилския манастир.

След комунистическия преврат от 9 септември 1944 г. властта не губи много време преди да извади ковчега от светата обител. Борис III e препогребан във Врана, но отново не намира покой. Изровен е отново по заповед на правителството, а какво става с тялото му до днес не е известно. Във втория му гроб остава забравена само стъкленицата със сърцето, извадено при балсамацията. Войникът, който копал и се натъкнал на царското сърце, припаднал на място.

Вторият гроб на цар Борис III, където е открита стъкленицата със сърцето му. Сега на мястото има паметна плоча

През 90-те капсулата е положена отново в Рилския манастир, където е първият гроб на Борис III.

Любимото място на Маргарита

Цар Симеон и съпругата му Маргарита имат свое любимо кътче в парка „Врана“. Това са две пейки, разположени точно до млади брезови насаждения. Двамата обичат да прекарват следобедите там през делнични дни, когато паркът е затворен за туристи и посетители.

Мястото, на което цар Симеон и царица Маргарита обичат да почиват

Мястото неслучайно е емоционално за царското семейство. Брезовата горичка е посадена в памет на княз Кардам Търновски. Първородният син на Симеон II и Маргарита почина през 2015 г.

Слонове са атракция в двореца

Слонове са обитавали двореца „Врана“ преди повече от 100 години. Освен за атракция, те се използвали от местните ратаи като селскостопански животни. Първият cлон в Бългаpия се наричал Нал. Снимката датира от 1912 година.

Слонът Нал е първият от своя вид в София

Самият цар Фердинанд се увличал по дресурата на слонове. Той построил близо до двореца и малък зоопарк, в който прекарвал с часове в занимания с любимите си животни.

Езерото с лилиите

Езерото с лилиите е една от най-големите природни забележителности в парка „Врана“.
През първия етап от изграждането на територията на двореца съществували две езера – езерото с водоплаващите птици и езерото с лотосите, построено от австриеца Хофман в югозападната част на парка през 1905-1906 г.

Водните лилии са една от емблемите на парка „Врана“

През втория етап езерото, в което плували лебеди и диви патици, било пресушено. След това разнообразни видове лилии са засадени във второ езеро, създадено от чеха В. Краус през 1909 година. Голяма част от водните растения били доставени от Китай, Япония и Австралия.

Има значение кой и кога Ви информира! Последвайте нашите страници за бърза, достоверна и актуална информация във FacebookInstagramTelegramLinkedInYouTube.

Най-важните новини от туризма в България

Запознайте се с възможностите за рекламно и информационно присъствие в новинарския ни сайт ТУК – авторитетен и независим източник на информация!