Интервю с Габриел Генчев – първият созополчанин, достигащ до базовия лагер на връх Еверест
Пътешественикът Габриел Генчев е роден през 1988 г. в Созопол и обича да разказва за личните си приключения и преживявания през своя обектив. През изминалата година той представи в Созопол забележителни кадри, направени в родния му град, част от които категорично му отредиха и високото отличие Почетен знак от Президента на Република България, връчено му лично от Румен Радев на празника на града 17 юли.
Габриел е обиколил десетки магични дестинации, а последното му пътешествие бе до Непал, където покори базовия лагер на връх Еверест на височина над 5364 м. 
– Здравей, Габриел! През последните години ти отдаде голяма част от живота си на пътешествията. Откъде дойде вдъхновението ти за този начин на живот?
– Здравейте, на вас и вашите читатели, за мен е истинско удоволствие и привилегия, че имам възможността да споделя своето виждане за света, който ни заобикаля, чрез вашата медия.
Всичко, което се случва в момента, е проекция на поредица от различни случаи, които съпътстват моя житейски път.
В началото бе Географията в училище и предаването на БНТ – Атлас, филмите за Индиана Джоунс
и неговите приключения, годините на демокрация, в които съм израснал, липсата на граници и бариери за това да преминаваш от една държава в друга. Желанието ми се увеличава и от факта, че е неограничена трибуната да споделям възприятията си за околността, в която живеем и местата, които ни заобикалят, чрез силата на социалните медии и интернет.
– Кое е най-хубавото нещо в този тип работа и кое е най-трудното?
– Честно да ви кажа старая се никога да не го наричам „Работа“, може би изпитвам страх, че превърне ли се в такава ще загубя страстта и желанието, което имам да пътувам и запечатвам всичко, което видя по собствен начин. Често обичам да споделям, че най- хубавото за мен е възможността да се срещам с всички тези интересни хора и природа, която ги заобикаля. Силно вярвам, че
пътуването е сила на доброто в света,
вдъхновяваща хората да изследват, научават и уважават културата на другите. Надявам се, че именно това ще бъде доста ценно някой ден.
– Със своите фотографии ти въздействаш върху над 10 000 твои последователи в социалните мрежи. Не рядко акцентираш върху Созопол. Защо Созопол е толкова специален за теб и какво послание искаш да достигне до хилядите хора от цял свят, които те следят твоите публикации?
– Щастлив съм от факта, че съм успял да вдъхновя толкова много хора по пътя си, но аз имам собствена теория относно този феномен. Социалните медии са точно това, което ние правим от тях. Кибертормозът и лошото поведение съществуват, но
има и хора, които използват тези платформи, за да може гласът им да бъде чут,
да организират и насочат енергията си към достойни каузи. Лично аз се старая да допринасям за този позитивен полъх, като показвам на хората красотата на нашия природен свят и ги мотивирам към положителни действия. Аз съм само един човек, но чрез социалните медии, един човек може да повлияе на много, които от своя страна могат да направят същото.
Созопол – там, където Странджа целува морето
Преди време под една от своите снимки бях написал, че „В моето съзнание Созопол е Рая“. Моят град, моят дом – неделима част от моето сърце, възпитание и вдъхновение. Благодарен съм на семейството си, че именно тук съм се родил и израснал.
Характерът ми се е оформил повлиян от запознанствата, които съм правил през годините. Созопол е курортен град, през който минават хиляди хора и това неминуемо е оставило голям отпечатък в моята същност и мироглед.
За това е специален – защото е Созопол.
– Последното ти пътешествие със сигурност бе едно от най-големите предизвикателства, пред които си се изправял. Нарамил тежка фотографска техника, ти покори базовият лагер на най-високият връх в света – Еверест, където развя знамето на Созопол. Разкажи ни повече за това пътуване.
– Израснал в спортно семейство, винаги съм бил воден от желанието да развивам своите физически качества и съответно да тествам лимитите и възможностите на духа си.
Няколко дни преди полета ми за Непал бях в Анталия, а преди това – цяло лято в Созопол. Представете си само, колко налудничаво звучи, човек в един миг разхождащ се буквално по плажа, а в другия приближаващ най – високата точка на планетата и то в рамките на 10 дни.
Преходът бе изключително тежък, кацане на най – опасното летище в света с писта под наклон и едва 527 метра дължина, 140 километров марщрут, съпътстван от целодневни преходи, лавиноопасни терени, минусови температури – сутрин и вечер до – 17 градуса, липсата на кислород и главоболие, породено от високото атмосферно налягане.
Пътешественик открива вълнуваща фотоизложба в родния си Созопол
Въпреки това и благодарение на личностната си мотивация и воля, на 12 ноември успях да се кача на Базов лагер Еверест 5364 метра и след това успешно атакувах връх Калпатар 5644 метра.
Станах първият представител на града достигнал до такава височина
и имащ възможността да се докосне до тази красота.
Това свое постижение посвещавам на всички хора от Созопол, нека то бъде пример за това на какво е способен човек, ако вярва в себе си, да преследваме визията да погледнеш извън пределите на своите възможности, да си представиш успеха, да го почувстваш и постигнеш.
Често това от къде произлизаш влияе на мирогледа, който хората притежават, понякога дори един цял живот не стига за да се пребориш с тази рамка. Излизането от зоната на комфорт и мислите в главата за мен са рецептата за успех. Нужно е само едно единствено нещо – да го пожелаеш.
– Непал те среща с един много интересен човек – личния шерп на алпиниста Христо Проданов, който губи живота си на Еверест. Какви спомени пази той за подвига на българския алпинист?
– Срешнах се с Чованг Ринджи в Намче Базар на 3400 метра, там той живее със семейството си. Имат семеен хотел, в който посрещат туристи. Направи ми силно впечатление, че въпреки, че е на 84 години помни с точност много фини детайли относно Българската експедиция към Еверест през 1984 година. Това е човекът, личен шерп на Христо Проданов тогава.
Амбициозният Христо Проданов е бил готов за атака на върха още на 20 април. Никой друг не се чувствал достатъчно подготвен точно тогава да тръгне с него без кислород по страховития западен гребен, освен Ринджи. Той подготвя неговата храна, осигурителни въжета и му помага по време на атаката. Двамата катерят до 8500 метра, когато падаща отгоре кислородна бутилка удря шерпа в гърдите. Той започва да кашля кръв и след като стигат до лагер 3, нашият алпинист му казва да остане там и да го чака докато се изкачи на върха и слезе.
Созопол ще си партнира с турска община в сферата на туризма и културата
По-късно заедно с Людмил Янков и Трифон Джамбазов, Ринджи прави всичко по силите си да помогне някак на нашенеца. Христо Проданов престоява на върха 33 минути, оставайки завинаги първият българин, покорил връх ЕВЕРЕСТ… Макар и да съм част от по младата генерация, знам че този човек има по-специален статут сред българското общество като част от това легендарно начинание.
Ринджи много добре знае къде е България, за това реших да направя така, че да разбере какво за мен е Созопол. Подарих му фланелка с герба на града в знак на признателността към усилията, които е положил да помогне за това постижение.
– Коя е следващата дестинация, която ще посетиш и какъв кадър мечтаеш да заснемеш там?
– Следващата точка на планетата към която съм се запътил е Африка. И по-конкретно Намибия. Това е огромна държава с малко население, безброй диви животни, природни паркове, най-високите пясъчни дюни в света, безкрайни пътища. Дива, сурова, неопитомена! Невероятно биоразнообразие, зрелищни гледки и природа в най-чистия си вид. Възхитителни пустинни пейзажи, които срещат океана.
Това според мен ще бъде съвършеното приключение.
До сега не ми се е случвало да имам досег до диви животни, които не са заключени, а просто ей така да се разхождат на свобода, така че може би именно това ще бъде моят най-търсен кадър от експедицията.
– И за финал, какви съвети би дал на тези, които искат да подобрят своите фотоумения за предстоящата лятна ваканция?
– Според мен всичко зависи от естествена светлина. Светлината и цветът играят голяма роля и в начина, по който аз избирам кои изображения да представя пред моята аудитория.
Търсете нестандартните места, уникални истории и уникална перспектива във всяка една локация. Задавайте си въпросите „Какво прави това място по различно от останалите“, „Какво искате да разкажете на света чрез вашата снимка?“.
Ако искате да се запознаете в детайли с личната ми фотография, в Инстаграм акаунта си @gabrielgvadventures често споделям различни техники и похвати които използвам, напълно достъпни за всеки който има желание да се научи.
В заключение искам да кажа, че пътувайки по света често срещам креативни умове, имащи талант несъвместим със вселената, но несигурни в себе си. Вярата в собствените си възможности е нещо, което всеки притежава и независимо от колко малко населено място идваш,
мислите в главата са тези, които откриват хоризонта пред очите ти.
Постигането на целите не се диктува от физическата, а от менталната сила, която човек притежава.
Всички ние можем, просто трябва да повярваме в себе си !
