Slide
Slide
Slide
Slide

Късометражният документален филм на Килиан Ласаблиер показва как една българска традиция е оцеляла през вековете и какво означава тя за днешните кукери

София. Един изненадващ филм постави част от културното наследство на България под светлината на прожекторите и със сигурност тепърва ще предизвика интереса на много пътешественици и търсачи на необикновеното. Документалният филм “Кукери” на Килиан Ласаблиер, заснет и продуциран от престижното американско списание The New Yorker, издание с близо 100 годишна история, пресъздава енигматичното чувство на традицията, предавана от поколение на поколение в България.

“Началните кадри на „Кукери“ са колкото спиращи дъха, толкова и странни. В едно офис пространство масивни фигури с високи цилиндрични глави стоят неподвижни, почти докосвайки тавана. Те са покрити навсякъде с косми, които изглеждат твърде дълги, за да бъдат наречени козина и изглеждат така, сякаш чакат – какво, не сме сигурни.” Това пише в статията си журналистът Мая Челси.

Режисьорът на филма Килиан Ласаблиер се докосва до магията на кукерите чрез снимките на френския фотограф Чарлз Фреже. Проектът включва изображения на маскарадни ритуали в цяла Европа, много от които имат предхристиянски корени; най-вече традицията кукерство, с нейните внушителни костюми, привлякла вниманието на Ласаблиер, пише още The New Yorker.

Ласаблиер прекарва месеци в планиране, посещава села в България, проучва, прави интервюта. Заснемането на филма обаче се случва за пет дни – в края на февруари и началото на март 2022 г. Тогава режисьорът и екипът му посещават седем различни села, сред които Разлог, Банско, Бела вода, Драгичево, Варвара, Калугерово, Ярджиловци и се среща с повече от четиридесет кукери.

„Накъдето и да се обърнете, камерата ви сякаш има история за разказване“, пише режисьорът за преживяването. Запустелите паметници от съветската епоха подчертават пейзажа, както и „селските къщи, изпълнени с живот и текстура“. За интервютата много от кукерите канят Ласаблиер и екипа му в дома си, където по стените висят маски и звънци, а на масата винаги има „бутилка домашна ракия“, пише още американското издание.

Една от жените, записани в документалната лента, описва какво точно е това, което кукерите се опитват да изплашат с танците си: „Злото е бедност“, казва тя. „Няма пшеница, царевица, картофи за ядене“. „Злото е, когато не искаме да сме заедно,“ допълва тя.

Меморандум за сътрудничество между Министерството на туризма и Министерството на здравеопазването осигурява допълнителна медицинска помощ по Черноморието

Саундтракът на филма е вдъхновен от „Мистерията на българските гласове“ – албум, включващ записи на автентични български народни песни.

В известен смисъл изглежда чудотворно и необикновено, че обичаят е оцелял толкова дълго – през османската окупация на България и по-късно през лагерите за принудителен труд под комунистическо управление, припомня списанието.

Сподели публикацията