София. Класическото трио „слънце, пясък и море“ през лятото и „сняг, ски и планина“ през зимата, се оказват недостатъчни за съвременните туристи. Пътешествениците днес търсят автентични преживявания, исторически забележителности, архитектура, СПА, хубаво вино и… качествена храна.
Кулинарният туризъм е един от най-разпространените видове туризъм по света.
Каква е българската кухня и къде е мястото на гастрономическия ни туризъм? Отговор на този въпрос получаваме по време на нашата обиколка из България, която предлага богато разнообразие от вкусове. Вкусът е неповторим от уличната храна, до престижните ресторанти.
Българската национална кухня днес основно свързваме с шопската салата, таратора, баницата и др… Неизменна част от трапезата е разнообразието от вино и ракия – качествени домашни или маркови напитки, които са идеално допълнение към всяка салата или ястие.
Кулинарни фестивали
Във всеки регион са съхранени автентични рецепти, продукти и храни, които очароват местните и гостите на дестинацията със своя вкус. Той може да бъде преоткрит и чрез многобройните фестивали на кулинарна тематика из страната. Много хора пътуват до Кюстендил, за да участват в празника на черешата, до Павликени за Празника на яйцето, до Златоград за Празника на „Златоградското чеверме“ или до Пловдив за Дефиле „Вино и гурме“. Троян посреща хиляди за Фестивала на сливата. Празникът неслучайно се нарича Фестивал на сливата, а не на сливовата ракия, защото местните се гордеят с много продукти, приготвени от сливи, включително десерти и основни ястия.
Празник на зелето се провежда в село Петърч (община Костинброд) – известно с производството на зеле, а местните жители наричат селището си „Столица на зелето“.
Добро настроение, вкусни мезета и кулинарни специалитети не липсват и на емблематичния Празник на Еленския бут, който през 2023 година ще се проведе от 10 до 12 ноември. Хиляди отново се очаква да се потопят в духа на празника и да опитат всевъзможни специалитети. Празникът на еленския бут не е просто кулинарен фестивал, а събитие, което притежава своя собствена атмосфера и дух, които оживяват чрез пресъздаване на съхранените през годините традиции и обичаи на местните жители. Улиците се пълнят, а ресторантите и къщите посрещат своите гости.
Виненият туризъм в България – многообразие, ексклузивност и вълнуващи емоции
През зимата в Априлци се организира Празник на греяната ракия и сланината, а през лятото са фестивалите на пъпеша в каварненското село Българево и на динята в шуменското село Салманово. Неустоимият аромат на истинската бабина зимнина превърна Джулюница и благоевградското село Логодаж в желани дестинации заради фестивалите за лютеница. Кулинарни изкушения, базар, разнообразна програма и конкурси ще предложи предстоящото 21-во издание на Празника на Смилянския фасул от 20-и до 22 октомври в с. Смилян. У нас има още фестивали в Момчиловци – на киселото мляко, в Сливница – на сиренето, в с. Черни Вит – на домашните сирена. Многобройни са фестивалите в България, които целогодишно разкриват богатството и неповторимия вкус на плодородната ни дестинация.
Отличителни за България продукти и защитените наименования за произход
Автентично за България е сладкото от рози в Предбалкана, а по Южното Черноморие – сладкото от смокини. През 2019 г. Европейската комисия вписа продукта „Странджански манов мед“ в регистъра на Защитените наименования за произход (ЗНП). Той се произвежда в общините Созопол, Приморско, Царево, Малко Търново и Средец. Отделянето на т.нар. „медена роса“ от някои насекоми, която се събира от пчелите, както и от сладката течност от жълъдите на дъба, формират продукта. Той има специфичен вкус, аромат на печени плодове и карамел и тъмно-кафяв до черен цвят със зеленикав оттенък.
„Странджански манов мед“ е с много минерали, богат ензимен състав и висока електропроводимост. Притежава висока антиоксидантна активност. Българското кисело мляко през тази година също беше вписано в европейския Регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания. Този традиционен български продукт ни прославя по света заради полезните си свойства и с включването в регистъра като защитено наименование за произход допълнително се създават условия за неговото популяризиране и за привличане на повече туристи от чужбина. По време на своите разходки из страната гостите имат възможност да получат местна рецепта, която след това да се опитат да направят у дома.
По пътя на храните и напитките
В наши дни много фактори оказват позитивно влияние върху развитието на кулинарния туризъм не само у нас, но и по света. Големият обем от информация и снимки в социалните мрежи, както и на предаванията за храна и пътувания по телевизията и в интернет, се оказват мотивиращи за пътешествениците, за да тръгнат към нови дестинации, за да се отдадат на традиционните местни специалитети, да почувстват мястото чрез вкуса.
Някои курорти и хотелски комплекси предлагат и възможности за съчетаване на кулинарния с агротуризъм, при което туристите могат да се включат и в дейности, които са свързани с прибиране на реколтата или с брането на плодове или зеленчуци директно от градините, които да похапнат на място. Тази практика се развива от години в курорта Албена, където гостите могат да берат череши в разгара на лятото или грозде през есента, организира се и екскурзия, в рамките на която се показват градините, телетата Блек Ангъс и системата за биогаз. 
Всеки регион в страната има своите отличителни характеристики. И ако Кюстендил, както вече споменахме, е популярен със своите череши, то Любимец е известен с дините си, Силистра и Тутракан – с кайсиите, Берковица – с ягодите, а Сухиндол, Мелник, Сандански, Гоце Делчев, Поморие, Свиленград, Варна и много други популярни дестинации за винен туризъм – със своите хиляди декари плодородна земя с грозде.
Домакините в по-малките ресторантчета и механи в Родопите предлагат на туристите традиционни ястия, като пататник, традиционната родопска баница – клин, марудници, агнешко чеверме, качамак, салата от смилянски фасул, телешко с трахана, мамули, пироле, тенурки, голеник и куп други вкусотии! Станимашки сърмички, фино обвити в зелеви листа, са сред любимите на туристите. Фасулът, картофите и царевицата са само част от характерните и емблематични храни за Родопите. Родопската кухня се доближава като вкусови качества към съвременната диетична кухня, тъй като в приготвянето ѝ се набляга на варене, печене и задушаване и по-малко на пържене.
Родопската кухня е легендарна и много, много вкусна. Голяма част от туристите, които посещават планината, посочват кулинарните традиции на района като основна причина за своето завръщане, а община Чепеларе е известна със своето неповторимо гостоприемство и уют! В района гостите могат да разгледат Чудните мостове, кулата Снежанка, да посетят НАО Рожен, да карат ски в Пампорово през зимата или с колело да разгледат курорта през другите три сезона на годината, когато няма сняг.
Важна част от българската национална кухня е качамакът със сирене – традиционно балканско ястие. То е толкова вкусно в района на Тракия, колкото и в Североизточна България, където рецептата се предава поколения наред. Триеница е друго ястие от миналото, но все по-малко познато на новото поколение – претрива се през пръсти брашно и се слага в съд с гореща вода. В различните региони на страната триеницата се прави по различен начин – на едно място с мляко, на друго се запържва с олио и червен пипер, а на трето – по друг начин.
Сред туристическите атракции по Северното Черноморие е фермата за охлюви в каварненското село Българево, което предлага здравословна и вкусна кухня в местния ресторант за охлюви, чиято концепция е „От фермата до чинията“. На място туристите могат да се запознаят с всички етапи, през които преминава производственият процес по отглеждането на охлюви, след което да се насладят на богатия избор на ястия от охлюви.
Край брега на село Кранево има ферма за стриди, която зарежда заведенията не само у нас, но и едни от най-изисканите ресторанти в Европа.
Мястото е избрано след няколкогодишни тестове заради благоприятните условия, които предлага средата – голяма проточност на водите, активна биосреда и наситеност на водата с полезна микрофлора. Тук отглеждат стриди от вида Crassostrea Gigas (Тихоокеанска стрида), които са водещи в морските стопанства в Европа, поради теглото на ядката си, устойчивостта на болести и не на последно място, заради отличните си кулинарни качества.
Стридите тук притежават свеж, деликатен вкус с чувствително по-ниска соленост от атлантическите и средиземноморските. Уханието и свежестта на открито море им придава мекота, без обикновено съпътстващия солен леко тръпчив вкус. Сред отличителните забележителности в Североизточна България, които може да се посетят, са Двореца в Балчик, нос Калиакра, Аладжа манастир, резерват Сребърна, Старият Добрич, Делфинариумът във Варна, крепостта Овеч, Побитите камъни и др… Морските и речните области са подходящи за посещение по всяко време на годината, но има дата в календара, която е специална за живущите по тези места. На 6 декември – Никулден, те отрупват масите си с рибни и морски деликатеси, организират се фестивали и кулинарни празници с богати програми и конкурси. На този ден православната църква почита паметта на един от най-уважаваните християнски светци Свети Николай Чудотворец.
Огромно разнообразие от местни ястия и мезета предлагат градовете Банско, Гоце Делчев, Разлог, с. Баня и другите населени места в региона, където част от уникалното меню е Банска капама, Катино мезе, Чомлек, Бански старец. В Пиринския край се гордеят и с вкусното си ястие Оризник – бял ориз, запечен във фурна, със заливка от яйца. В района може да посетите Рилския манастир, Стобските пирамиди, Мелнишки пирамиди, Роженския манастир, Храма на Ванга в м. Рупите и още много други забележителности.
Панагюрското съкровище е една от многобройните причини, за да посетите Историческия музей в едноименния град. Тук можете да опитате Яйцата по панагюрски. На това място им казват „парени яйца“, а Яйца по панагюрски тук се готвят в стопена от пръжките мас и се поливат с пипер и счукан чесън. Традиционно специалитетът се приготвя във вряща вода с оцет, която непрекъснато се бърка, счукват се яйцата, за да се сварят. Те се сервират с кисело мляко, в което има счукан чесън, добавя се мазнина и се поръсва с червен пипер и копър.
Спортният туризъм – златна възможност за целогодишна заетост и позитивен имидж
„Кулинарният туризъм заема важно място при избора на дестинация, тъй като храната и гастрономичните преживявания играят ключова роля в пътешествията на туристите. През последните години в България се забелязва значителен напредък в областта на кулинарния туризъм, съчетавайки традиционни рецепти и съставки с модерни гурме тенденции. Ресторантите и кулинарните събития се развиват и интересът на туристите расте“, сподели пред Bgtourism.bg Петър Йоргов – председател на Българската асоциация за кулинарна култура, готвач с дългогодишен опит и с престижни международни отличия.
Варна е традиционно домакин на кулинарни фестивали, в които Петър Йоргов участва като организатор. За годишнината на града той създаде специално меню „100 години Варна“ – меню, което подчертава автентични вкусове с продукти и стари рецепти от региона.
„Имаме голям потенциал да привличаме повече туристи с кулинарния туризъм, благодарение на разнообразната ни кухня, богатите традиции и изобретателните шеф-готвачи, които превръщат храната в истинско изкуство. Това, което ни отличава като страна, е богатството от местни сезонни продукти, включително свежи зеленчуци, млечни продукти и традиционни подправки. Съчетанието на вкусове и аромати в българската кухня прави преживяването за туристите уникално и незабравимо.
Готвачите ни експериментират и следват съвременните тенденции, съчетавайки ги с традициите ни, което прави преживяването още по-интересно за нашите гости. Много млади ученици проявяват интерес към професията, което показва потенциал за бъдещо развитие“, допълва Йоргов.
Думите на експерта потвърждават специалното място на България на световната карта на кулинарния туризъм и за големия интерес на туристите, които по време на своята ваканция или при посещенията на забележителностите комбинират престоя си с традиционната регионална кухня. Гостите на страната ни търсят неповторимия вкус на плодовете и зеленчуците в България, както и емблематичните салати, ястия или десерти, които времето е доказало, че могат да печелят сърцата на малки и големи пътешественици.
Съдържанието е изготвено по проект на Министерство на туризма.
