Благоевград. 41 160 туристи са посетили Национален парк „Рила“ в периода от 1 януари до 30 юни 2023 г. През цялата минала година паркът е посрещнал 161 103 души. Голяма част от туристите са сънародници от цялата ни страна, които ценят красотата на дестинацията ни. Сред чуждите гости най-много са посетителите от Израел, Германия, Великобритания, Франция, САЩ, Испания, Белгия, Полша, Австрия, Италия, сочат данните от посетителските информационни центрове в Паничище, Самоков и Благоевград.
Основните и второстепенни туристически маршрути на територията на националния парк са 60 на брой, съобщи за Bgtourism.bg главният експерт д-р Стефан Кирилов в НП „Рила”. Най-популярни са до циркуса на Седемте рилски езера, вр. Мусала и вр. Мальовица.
Национален парк „Рила” е най-големият от трите национални парка в България и един от най-големите в Европа. Обявен е на 24 февруари 1992 г. със Заповед № 114 на МОС с обща площ от 107 923,7 ха за Народен парк с цел да се запазят естествените комплекси от саморегулиращи се екосистеми и присъщото им видово разнообразие, местообитания на редки и застрашени видове и съобщества, характерни и забележителни пейзажи и обекти на неживата природа.
Защо не трябва да посещавате Паничище това лято (снимки)
Със Заповед № РД – 397 от 15.10.1999 г. една част от Народен парк „Рила” е прекатегоризирана в национален парк „Рила” със същото име, като площта на Национален парк „Рила” е определена на 81 046,0 ха. Останалата част с площ от 27 370,7 ха е прекатегоризирана в Природен парк „Рилски манастир” със Заповед № РД-310 от 26.06.2000 г. на МОСВ.
5-звездна дестинация на здравето: Grand Hotel Therme – хотелът, който направи село Баня целогодишна СПА дестинация
Туристите съчетават своето посещение в националния парк, най-вече като опознават природните дадености на парка, езера, реки, водопади, върхове, местности, резерватите в защитената територия и богатото разнообразие на редки и защитени растителни и животински видове.
На територията на Парка има над 100 върха с надморска височина над 2 000 м, като сред тях се издига най-високия връх в страната и на Балканския полуостров – Мусала (2 925 м).
Лятната магия на българските планини
В резултат на ерозионната и акумулативна дейност на ледниците през кватернера, във високопланинските части на Рила са се образували значителен брой ледникови езера – над 120 постоянни и 30 временни, разположени главно в дълбоките дъна на циркусите. Големият брой глациални езера и постглациални форми на релефа определят специфичния алпийски ландшафт, характерен за парка. Уникални циркусни групи от езера в Парка са Седемте рилски езера, Мусаленски езера, Маричини езера, Урдини езера, Мальовишките езера, Прекоречките езера.
От тук извират едни от най-пълноводните и дълги реки на Балканския полуостров – Искър, Марица и Места, сподели още д-р Стефан Кирилов за Bgtourism.bg. Водните запаси, които се формират в границите на Национален парк „Рила” са най-важния ресурс на чиста питейна вода за околните общини, за столицата София и за част от населението в Гърция и Турция.
Известният историк проф. Бетани Хюз започна снимките на телевизионната поредица за съкровищата на България
Територията на НП „Рила” включва най-защитените от въздействието на човешката дейност горски екосистеми. Най-представителните са от смърч и ела, в съчетание с ендемичната бяла мура, както и на клека. Около 95 % са естествени, със средна възраст 90 години. Разнообразието на хабитатите определя важното място на парка като част от европейската екологична мрежа „Натура 2000”.
Биологичното разнообразие на парка е изключително богато. Срещат се около 1400 висши растения, като 3 вида се срещат само в Рила – рилска иглика, павловско шапиче и рилски ревен).
На територията на парка са установени: 282 вида мъхове, 130 вида сладководни водорасли и 233 вида гъби.
Летен кеф в планината, любим хотел в Сапарева баня глези гостите си с ново лятно меню, ароматни коктейли и скай бар с джакузи
Национален парк „Рила” е едно от най-значимите и най-сигурни убежища за планинската фауна в Европа. Тя е представена със 172 вида гръбначни животни: риби – 5 вида, земноводни и влечуги – 20, птици – 99, бозайници – 48. Тук се намират най-голямата популация на балканска дива коза в България, най-голямата високопланинска популация на лалугера, едно от четирите находища на алпийски тритон и едно от двете в България гнездови находища на малката кукумявка. Паркът е една от териториите със съхранени жизнени популации от хищни птици (15 вида), както и защитена територия от значение за опазване на българските популации на глухара.
Уникална е безгръбначна фауна. До сега са установени 2934 вида, от тях ендемити са 242, а реликтите – 244. Това определя парка като важен световен център на формообразуване.
