Информационна агенция Bgtourism.bg даде началото на второто издание на конкурс за детски разказ “Моето пътешествие” навръх националния празник 3 март и вече приветствахме първите наши автори.
Днес деветгодишния Слави от Септември ще ни върне към коледните дни, изпълнени с радост, приключения и магия. Но малкият наш герой е споделил и частица от своята мъка. За огромно съжаление, това се оказва последното му пътуване с неговия татко…
Относно конкурса? И този път нашата инициатива цели да вдъхнови колкото се може повече деца да разкажат по свой неповторим начин история от пътуванията си в България и по света, насърчавайки ги по този начин да развиват творческите си заложби и въображение. Участниците и техните семейства могат да изпращат разказите на децата на редакционната поща office@bgtourism.bg, придружени със снимки или видео. Екипът на Bgtourism.bg ще се запознае с материалите, а най-интересните ще бъдат публикувани и ще получат награди. Срокът за участие e 24 май, денят, в който празнуваме българската писменост и култура.
Искрата на пътешественика
Казвам се Славин, на 9 години от град Септември. Обичам да пътувам и откривам нови места. Още от много малък със семейството ми пътуваме до различни и интересни дестинации в търсене на приключения.
Искам да ви разкажа за нашата коледна ваканция, която ще помня цял живот. Тази ваканция е много важна и емоционално силен спомен за мен. Това е последното ми пътуване с моя татко, който малко след това почина.
Моят татко беше истински пътешественик, обичаше природата, планините и морето. Планината сякаш беше негов дом и говореха на един език, а морето беше неговата слабост и любов. Той е човекът, който запали искрата на пътешественика в мен и ми показа, колко красив може да бъде света.
Пътуване през снежната гора
Коледната ни ваканция започна рано сутринта на 25 декември. Поехме на дълъг път в посока Гоце Делчев, където трябваше да гостуваме на моя кръщелник.
Времето беше студено и валеше сняг. Минавайки село Голямо Белово и катерейки Юндола, попаднахме в снежна приказка. Старите борови гори, покрити със снежна премяна и виещият се път нагоре ни пренасяха в приказно и величествено кралство.
Направихме кратка почивка за малко снежни игри, разходка на нашето куче Лейла и малко снимки. На обяд пристигнахме в Гоце Делчев. След почивка от пътуването, размяна на подаръци и хапване, събрахме сили и с приповдигнато настроение се впуснахме в нашата следваща цел, а именно коледното градче в Драма, Гърция – Онируполи. Нашата семейна одисея продължаваше и с много вълнение потеглихме на път. Слънцето вече се беше скрило, когато стигнахме мястото, където свършва България и започва Гърция.
Празник в Драма
Проверка на документите и кратко странстване из нашата южна съседка ни деляха от крайната дестинация. В Драма ни очакваше приветливото коледно градче Онируполи, което пленяваше с празничната си атмосфера. Малки коледни къщички, различно украсени и предлагащи разнообразни забавления, напомняха за работилниците на джуджетата.
Приказни светлини, лунапарк, блъскащи колички, бяха малка част от забавленията там. Шоу програма, усмихнати хора и коледни звуци, придават допълнителен чар на мястото. Прекарах една уникална вечер, изпълнена с много забавления и коледно настроение!
Късно вечерта поехме отново към Гоце Делчев, където преспахме. На другия ден, вече отпочинали от вечерните емоции и коледните вълнения, решихме да посетим замъка в Дъбница.
В царството на животните
На входа ни посрещна един много сладък и дружелюбен папагал, който веднага долетя на ръката на татко и забавно поклащаше глава. Много ми хареса, че можем да храним животните и дори да погалим голяма част от тях. Имахме възможността да погалим камилите, сърните, кончетата и много от другите животни. Имаше огромно разнообразие от птици и доста различни и интересни животни. Всички те бяха много кротки и дружелюбни. Със замъка в Дъбница приключи и нашата ваканция. Изморени и много доволни потеглихме към вкъщи. Беше едно прекрасно преживяване.
Моят ангел-пазител
Разказът посвещавам на моя татко, който знам, че ще бъде моят ангел-пазител и невидим компас във всички мои бъдещи пътешествия и приключения. Винаги ще ме води в правилния път и ще ми прошепва чрез вятъра вярната посока. Винаги ще имам една невидима силна ръка, която да ме държи да не падна, която да ме прегръща и да ви дава сили да вървя напред.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте Bgtourism.bg във VIBER
Последвайте Bgtourism.bg в INSTAGRAM
Последвайте Bgtourism.bg във FACEBOOK
Последвайте Bgtourism.bg в YOUTUBE
