Голям рев за морето в Гърция, аршинът ни за карантината – двоен

Коронакризата само затвърди впечатлението, че дори при все още незатихнала пандемия, за българина си остава най-важно морето. Това че работните места не са сигурни, безработицата расте, компании се чудят как да започнат работа след извънредното положение – това остава на втори план.

И настана голям рев за плажовете в южните ни съседки и карантината след това.

А най-тъжното на целия този предимно онлайн вопъл е, че още е рано да се предвиди какъв ще е летният сезон не само у нас, но и в цял свят. Включително в Турция и Гърция.

Това с 14-дневната карантина важи за настоящия момент. Някой може ли да каже как ще е на 1 юли в тази динамична обстановка? Някой предполагаше ли преди десетина дни, че вече ще са отворени заведения, кина и музеи?

Твърде вероятно е Европейският съюз да изработи правила за туристите, макар разпространението на коронавируса да е различно за отделните страни и изискванията за влизане в тях също.

Да, за Гърция туризмът е най-важното перо в брутния вътрешен продукт, стотици хиляди работят в този сектор и страната ще направи всичко възможно да отвори границите за чужди туристи.

А ние сме готови да влеем заплати и спестявания, за да ги вдигнем на крака. В същото време демонстрираме и неприязънта си към всичко родно. По традиция си плюем нашето Черноморие, всички курорти се слагат под общ знаменател.

Ако се зачетете в мненията в социалните мрежи, ще ви стане ясно, че 80% смятат, че ако не коронавирус ще пипнат друг на родното море. Не им харесва обслужването, всичко е бетон, не им харесват цените на чадъри и шезлонги. Има обаче едно голямо НО. Тези хора, в голямата си част, се хвалят как не са стъпвали на черноморието ни от години, няма и да го направят. Но пък знаят всичко, което се случва там.

Смея да твърдя, че на българското черноморие има места, които предлагат почивка на много високо ниво. Има и такива на обратния полюс. Но и гърколюбците трябва да признаят, че на юг не всичко е цветя и рози. Може би малцина знаят, че и пречиствателните ни станции с Гърция са сходни. Е, морето ни е вътрешно, но това няма как да се промени.

Сега проблемът е с карантината след морето, която пак да припомним – може и да не съществува, когато стягате куфарите си за плаж при съседите. По-вероятно е да отделите една прилична сума за изследвания и тестване преди морето, отколкото да останат рестрикциите.

Адекватни ли сме обаче в недоволството си по отношение на карантината?

Само до преди няколко седмици сочехме с пръст всички, които са се завърнали от чужбина, че не спазват карантината. С право се задаваха въпроси защо се разхождат свободно по летища и гари. А помните ли двете жени, които се завърнаха от Холандия и излъгаха, че са се прибрали с такси, а после стана ясно, че е станало с автобус? Имаше толкова клетви, че ако ги застигнат, няма да им стигнат и десет живота. Защо за тях трябва да има задължителна карантина, а плажуващите в Гърция и Турция да минат метър? Нима в тези две страни няма заразени? Ами повече са отколкото в България.

Защо да няма карантина, като на този етап кривата на заболелите у нас съвсем не е успокояваща?

Всеки има право на избор къде да летува, но негативизмът към българското идва малко в повече. Сякаш ни е заложен в гена по презумпция. Все търсим някакво спасение отвън и навън.

Да агитираш за българското море не е готино, лесно могат да се изкарат куп простотии. Виждаме само черното, а в чужбина? О, там всичко е подредено, никакви проблеми! В крайна сметка и тук кипи поредното ни разделение на крайности.

Да, вътрешният туризъм се оказва изключително важен за излизане от икономическата криза. И подкрепата за него, ще бъде подкрепа за самите нас. Не за собствениците на хотели, които толкова ненавиждаме, защото били на брат, братовчед или шуранайка на някого с власт.

Факт е, че и властта не успява да рекламира собствения си продукт. Призивите на министър Ангелкова да се почива у нас засега имат по-скоро обратен ефект, защото все още няма нищо насреща. Само предложения и пожелания. А летният сезон, независимо под каква форма, чука на вратата.

И е хубаво до 2-3 седмици да сложим на кантара – какво предлага България и какво другите държави? Може пък да се окаже, че не сме черната овца на европейския туризъм.
По публикацията работи: Александър Попов, dnes.bg