Снимка Национален природонаучен музей

Царските дарове на Кобургите: Крокодил на 5000 години и мечка с медал от Гьоринг

Кристиан ИВАНОВ

София. Къде човек може да види свещен крокодил на древните египтяни живял преди 5000 години и гигантска мечка с медал от митичния нацист Херман Гьоринг? Отговорът е учудващо неочакван – в центъра на София!

И по-точно в Природонаучния музей, който е основан от цар Фердинанд I през 1889 г. И до днес там се пазят безценни реликви, много от които са дар от самия монарх и неговото семейство. В момента се подготвя изложба с рядко показвани екземпляри, събирани както от създателя на музея, така и от неговите наследници цар Борис III, принц Кирил и княгиня Мария-Луиза.

В началото тази дълголетна институция носи името Княжески естественоисторически музей. Там се съхраняват личните колекции на Фердинанд от птици, бозайници и пеперуди.

В Природонаучния музей могат да се видят различни екзотични птици

Митичният свещен крокодил също е сред даровете на монарха.
Първи уредник е придворният лекар д-р Паул Леверкюн, известен орнитолог. Той подготвя началната експозиция в 14 зали на два етажа в стара сграда на сегашното място на музея. Открита е за посещение през 1907 г. През същата година е издаден и първият и единствен досега пълен каталог на колекциите, в който са изброени няколко хиляди експоната от онова време. Повече от любопитна е историята на грамадната мечка поставена на видно място в музея. Баба Меца е отстреляна от ловната дружинка на Негово Величество цар Борис III през 1936 г. Препарирана е и на следващата година е изпратена на Световното изложение в Берлин.

Мечката, отстреляна от дружинката на цар Борис III през 1936 г. е отличена с първа награда и медал от Гьоринг
Медалът със свастика от Световното изложение в Берлин 1937 г.

Там е отличена с първата награда. По това време на власт в Германия са нацистите и всички официални документи, ордени и медали са украсени с пречупени кръстове. Затова на медала има свастика. А долу в левия ъгъл, зад стъклото на витрината, кротко лежи диплом, също с пречупен кръст. При това и с подписът на райсхмаршал Херман Гьоринг – вторият човек в нацистката държава след фюрера Адолф Хитлер. И тези експонати са си висели там през всичкото време, докато в България се градяха комунизъм и антифашизъм. Със или без свастика, признанието за българския ловен трофей е голямо.

И до днес всички изследователи са категорични, че основната причина за създаването и развитието на музея е интересът на цар Фердинанд I, а по-късно и на цар Борис III към природните науки. И двамата монарси са имали задълбочени познания и са направили научни открития в областта на ботаниката, орнитологията и ентомологията. Интересували са се от растения, птици, пеперуди.

Част от богатата колекция пеперуди на цар Фердинанд I

След като е избран за княз на България, Фердинанд донася от Виена в София една своя колекция. След това събира различни животни от цялата страна и така постепенно поставя началото както на Царската княжеска зоологическа градина, така и на Княжеския музей. В него са сбирките на княз Фердинанд от тропически малки птички от Африка, птици и бозайници от Централна Европа и България. На видно място са изложени колекциите на монарха от пеперуди от Германия, Австрия, Словакия и нашата страна. В продължение на половин век музеят се издържа от личните средства на цар Фердинанд, а след това и на цар Борис.

Любопитен факт е, че последната пеперуда, уловена от цар Фердинанд в двореца „Врана“, е в деня на абдикацията му – 3 октомври 1918 г. Преди да обяви решението си да слезе от трона, Негово Величество остава верен на научните си принципи. Фердинанд хваща една дяволска пеперуда. Коронованата особа знае, че това е рядък вид и възможността е уникална. И е прав, защото това е последният екземпляр на дяволска пеперуда, уловена в нашата страна.

Мрежата, с която цар Фердинанд I лови пеперуди също е в музея

В драматичните години на XX век музеят преживява и трудни времена. По време на бомбардировките през Втората световна война е поразен от пет бомби и сградата е разрушена почти изцяло. Но колекциите са запазени, тъй като предварително са евакуирани в двореца „Врана“. След войната ремонтните работи текат трудно и бавно. Но все пак през 1948 г. е открит възстановеният Природонаучен музей. Той е първият институт, който влиза в рамките на Българската академия на науките, когато тя се структурира по начина, по който съществува и до днес.

Млади шипобедрени костенурки уловени от цар Фердинанд I на 12 октомври 1901 г. в Стара Загора

През 1974 г. с указ на Министерски съвет музеят придобива днешното си наименование и статут на национален музей. Сега музеят има в колекциите си повече от 600 хиляди насекоми и около 20 хиляди птици. Огромна е колекцията от минерали, като в нея могат да се видят около една четвърт от минералните видове на света.

Свещеният египтески крокодил на 5000 години

В Природо-научния музей е и колекцията на швейцареца Огюст Форел, който е изучавал мравките на Рила през далечната 1892 г. Така и до днес България се гордее, че първият музей в нашата страна е най-старият и най-богатият измежду природонаучните музеи на Балканския полуостров. СНИМКИ: Юлиан САВЧЕВ

Има значение кой и кога Ви информира! Последвайте нашите страници за бърза, достоверна и актуална информация във FacebookInstagramTelegramLinkedInYouTube, TikTok

Най-важните новини от туризма в България

Запознайте се с възможностите за рекламно и информационно присъствие в новинарския ни сайт ТУК – авторитетен и независим източник на информация!