Бойко Манев

Бойко Манев е експерт в областта на Човешките Ресурси, автор на първата автобиографична книга „Щом аз мога и ти можеш“ – полезно четиво за всеки начинаещ хотелиер. Притежава  почти 20 години стаж в туризма и хотелиерството. Работил е в международни хотелски вериги, като през последните 5 години е работил за Виктория Груп Хотели и Феста Хотели на позиция Директор Човешки Ресурси. Познава в детайли и от първо лице проблематиката с липсата на кадри

Г-н Манев, какъв би бил вашият анализ на пазара на труда в България през изминалата година, през призмата на нужда на работници от чужбина ?

Ако направим бърза справка по официалната статистика, базирайки се на данни от Агенция по заетостта, ще забележим, че 6 389 са регистрираните чужди сезонни работници от трети държави за първото полугодие на 2018 г, като през същия период на 2017 година те са били едва 2 847. През миналата година „сезонната заетост“ покори нови територии в централна Азия и това се оказа успешен ход за много хотелиери. По-голямата част от работодателите са много доволни от тези работници и тази година заявките за работници са предимно от този район – Киргизстан, Узбекистан и дори Таджикистан. Очакванията са броят на „вноса“ на работници от трети страни тази година да надмине 10 хиляди човека, което отново няма да покрие изцяло недостига, но ще помогне на хотелиерите да „спасят“ сезон Лято 2019 г.

Има ли нови пазари, например Армения, Грузия, Турция, Сърбия и Македония и трябва ли да се подобри още нещо в нормативната уредба, така че да имат възможност не само за сезонна заетост, а и за по-продължително и съответно кариерно развитие?

Всяка държава, в която стандарта на живот е по-нисък от този в България, в комбинация с по-добро възнаграждение и добра цена на самолетен билет (разход за транспорт) е потенциален пазар за внос на работници в България. В този смисъл страни като Турция, Сърбия и Македония са добра възможност за определени длъжности и позиции. Сезонната заетост е само една от възможностите, които България, като страна от ЕС им предлага. Наскоро се подписа спогодба между България и Молдова, която цели също да облекчи процедурата по трудова миграция между двете страни.

Аз лично виждам бъдещето в разработването на възможността през единно разрешение и виза Д (виза за дългосрочно пребиваване, също известна като „работна виза“), където вече се минава от режим на регистрация, който е при „сезонната заетост“ до 90 дни, към режим на разрешение и там процедурата е по-сложна, но пък работодателя има право да наема лица за срок от до 1 година, с опция за удължаване до 3 години на място. Тази възможност позволява за наемането на работници за по-дълъг период от 3 месеца, но има няколко специфични изисквания, сред които наличният средночислен брой персонал, като брой на работници от страни извън ЕС, да не надвишава определени проценти от общият персонал. При малките и средни предприятия този процент е 35, до като при големите, той пада на 20. Редно е да се каже, че тези проценти бяха завишени през миналата година, с което се позволи облекчаване и в тази посока.

Искам също да отбележа, че проблем за бизнеса се явява липсата на съгласувателна процедура по удължаването на един сезонен работник от 90 дни до 9 месеца. Агенция по заетостта удължава заетостта и разрешава на лицето да бъде назначено на нов срочен трудов договор за 6 месеца, или периода необходим от работодателя, но не повече от 9 месеца общо, до като Консулска Служба към МВнР изисква от лицата лично да получат новата виза – Виза Д в страната по произход, или по изключение в друго консулство, като се гарантира, че лицето ще се върне в страната по произход. Де факто тази процедура не сработва и хотелиерите търсят решения, които в повечето случай не носят търсеният ефект.

Какви специалисти, според Вас , са нужни на туристическият бранш?

Специалисти са нужни за всички отдели и звена в един хотел и  един обект, било то ресторант или друг обект за развлечение. Аз съм сред привържениците, които смятат, че специалистите следва да се обучават и „отглеждат“ съвместно с университетите. Там е бъдещето. Съвместна работа между университетите и бизнеса. Има няколко университета сред които Икономическият Университет  във Варна, Нов Български Университет в София и УНСС отново в София, които търсят решение в тази посока и това е похвално. Вярвам, че ако поне 100 студента, следващи специалност Туризъм влизат в бизнеса всяка година!, чрез стажантски или менторски програми, то тогава ще има устойчивост и приемственост. Аз самият съм сертифициран обучител в сферата на туризма и хотелиерството и имам редица успешно проведени обучения, включително съм и ментор на много успешни и доказали се вече специалисти в областта – някои от тях в момента са извън страната и прилагат наученото на високи позиции в международни вериги.

През ноември, миналата година бяхте награден с наградата „Мениджър на годината“ в конкурса на Знаменитост на България – това признание за гилдията (туризъм) или по-скоро лично за вас и вашите постижения?

Приех тази награда с голяма степен на отговорност, защото тя е заслуга както за успехите постигнати от мен и моят екип през годината в компанията, за която работех, така и оценка за бранша като цяло. Хубаво е, когато бранша, който генерира 13-14 % от БВП на България бъде разпознат като такъв и получи признание. За съжаление битува мнение, че в туризма работят хора с ниска квалификация и ниско заплащане, а това влияе в избора, който младите хора правят, когато са насочват какво да следват и в каква област да се развиват кариерно. Трябва да се показват успешните примери, като доказателство, че в туризма и хотелиерството работят хора с призвание, с голям хъс и желание за личностно и кариерно развитие. 

Не е лесно да се изливат ”слова на хартия”, Вас какво ви накара да пишете? При това вие имате издадена автобиография, а сте толкова млад. Мислите ли, че книгите са начин да накарате сегашното поколение, между 18 и 23 да се насочи към туристическата индустрия и какво , според вас би ги задържало там?

Очаквах въпрос свързан с книгата ми „Щом аз мога и ти можеш“. Тя е колкото автобиографична, толкова и в стил “self-help”, толкова и книга за създаване на имидж и бих казал, че е задължително четиво за всеки млад човек в сферата на туризма и хотелиерството и в същото време силно препоръчителна за тези, които искат да съкратят пътя до успеха. Книгата е интересна и полезна с това, че е написана от българин и дава много реални примери от българската действителност. На българският пазар има много книги в стил приложна психология – от Робин Шарма, Дийпак Чопра, Робърт Кийосаки, но там някои от примерите са чужди за българският читател и той трябва да си ги „адаптира“, до като в „Щом аз мога и ти можеш“ той ще разпознае себе си, човека с когото живее или друг свой близък. 

Според вас, как трябва да се развиват младите хора днес, трябва ли да се стремят към успех, на всяка цена или към удовлетворение и повече личен живот?

Няма успех на всяка цена, както няма и краен провал, както в кариерен така и в личен план. Всичко трябва да е една постоянна битка за баланс между двете. Трябва да се радваш на постигнатото в кариерен план и да го надграждаш с всеки изминал ден, но в същото време, с кого да го споделиш, като се прибереш вкъщи и заедно да изживеете постигнатият успех. Никой успех няма смисъл, ако няма с кого да го споделиш. От друга страна, ако не си щастлив в личен план, мотивацията ти на работното място е по-ниска и от там ефективността… а от там и резултата…

Интервюто взе Диана Михайлова, BGtourism.BG