Прага. В Прага се провежда заседание на европейските министри по транспорт. По време на форума в чешката столица, вицепремиерът Христо Алексиев проведе среща с министъра на инфраструктурата и транспорта на Гърция Константинос Караманлис. Основна тема бе ускоряването на проекта за железопътен коридор „Солун – Кавала – Александруполис – Бургас – Варна – Русе“. Двамата министри се договориха за скорошна среща на двустранната работна група по този стратегически интермодален проект.

Христо Алексиев и Константинос Караманлис бяха категорични, че коридорът ще подобри транспортната, икономическа и енергийна свързаност не само между България и Гърция, но и в целия регион. Той ще свързва Егейско с Черно море и Дунав. Коридорът ще осигурява свързаност с плаващия терминал за втечнен газ в Александруполис, в който България има 20% участие. Съоръжението се намира в близост до важния енергиен възел Комотини.

Българската държава работи активно за включването на Коридор VIII в приоритетната европейска транспортна мрежа. Направлението София – Скопие – Дурас – Тирана трябва да бъде определено като част от европейския коридор „Западни Балкани“. Това стана ясно от изказването на вицепремиера по икономическите политики и министър на транспорта и съобщенията Христо Алексиев на заседание на европейските министри по транспорт в Прага. По думите му, изграждането на стратегическа връзка между инфраструктурната ос Север – Юг, което е подкрепено от инициативата „Три морета“, и Коридор 8, е от важно значение за региона между Черно и Адриатическо море.

Основни теми на дискусиите между министрите бяха развитието на високоскоростните жп линии, международната свързаност и предизвикателствата пред европейския железопътен транспорт.

Вицепремиерът Алексиев посочи, че липсва осигурено финансиране на разширяването на Трансевропейската транспортна мрежа. „Очакванията ни са до края на 2030 г. да бъдат модернизирани близо 835 км жп линии от основната жп мрежа, което представлява едва 47,7% от цялата ѝ линейна дължина на територията на България. Необходимите инвестиции само за основната мрежа, без поддръжката ѝ, са над 15 млрд. лв. Този ресурс далеч надхвърля финансирането за железопътна инфраструктура от европейските фондове за периода до 2027 г. и на практика е непосилен за националния бюджет“, поясни той.

В рамките на обсъжданията за въздействието на енергийната криза в железопътния транспорт, Христо Алексиев представи националните мерки, които са предприети. Те обхващат компенсиране от страна на държавата на жп превозвачите, чрез търговците на ел. енергия; намаляване на технологичните разходи и на инфраструктурните такси с 50%.

Сподели публикацията

Семеен хотел и вили в алпийски стил в Паничище | 103 Alpine Нов СПА хотел в Сапарева Баня | 103° Hotel & SPA