Българският Стоунхендж край Приморско вече реализира близо 100 000 посещения годишно
Българският Стоунхендж край Приморско вече реализира близо 100 000 посещения годишно
Slide
Slide
Slide
Slide

Приморско. Древното тракийско мегалитно светилище Бегликташ, наричано „българският Стоунхендж”, реализира близо 100 000 посещения годишно, съобщи кметът на Приморско Димитър Германов. Той посочи, че в края на септември в общината все още има туристи. Една от най-посещаваните забележителности е Бегликташ, която е била посещавана само от 10 000 души по преди няколко години. През този мандат е било открито златното съкровище от Силихляр, припомни градоначалникът.

Предполага се, че тракийското светилище е създадено около XIV в. пр .Хр., като е функционирало до IV в., изпълнявайки едновременно функциите на храм, скален календар и слънчев часовник. Внушителните мегалити, разпръснати върху широка поляна край гъста широколистна гора в близост до руините на древния град Ранули, все още не са разкрили всичките си тайни.

Специалистите смятат, че тук са изпълнявани обреди, свързани с култа към Бога-слънце и Богинята-майка. Скална пътека извежда до каменно „брачно ложе”, от двете страни на което са разположени два жертвени монолита с издълбани дълбоки ниши и улеи за изтичането в тях на ритуални течности: вино, мляко, зехтин и вода.

Под най-високо издигащия се камък (менхир), на върха на който личи „стъпката на Бога-слънце”, е оформен каменен трон. Още една „божествена стъпка” на Богинята-майка, се открива на срещуположната страна на свещения кръг.

Сядайки на изсечения каменен трон, вие ще почувствате силата на великия тракийски жрец и пред вас ще се открие цялата площадка (тераса) на светилището. Система от скални коридори в североизточната част на Бегликташ оформя своеобразен лабиринт сред огромните мегалити, за който и до днес се смята, че може да бъде преминат само от хора с чиста и праведна душа.

Преминавайки през пътя на изпитанието – цепнатината, вие ще изпитате силното енергийно влияние на това място, ще се освободите от негативността на ежедневието, чувствайки се пречистени и благословени.

Сподели публикацията