След 31 май спира мярката за настаняване на бежанци в хотели
София. Председателят на Държавната агенция за бежанците Мариана Тошева, която оглави и Националния кризисен щаб за бежанците от Украйна, заедно с Васил Величков – член на щаба и съветник на вицепремиера по ефективно управление, бяха изслушани на днешното редовно заседание на Комисията по туризъм с последна актуална информация за мерките и направеното до момента за справяне с миграционния поток.
Двамата увериха, че никой няма да бъде оставен на улицата след 31 май, с изтичането на мярката „40 лева“ за хотелиерите, настанили украински бежанци, но и няма да е в четиризвезден хотел.
Васил Величков подчерта, че е много важно да се разбере, че когато на тези хора им е предоставена временна закрила и те доброволно са се регистрирали да я получат, те нямат право на избор къде ще бъдат настанени.
„Ако е необходимо, ще ги настаним и в чисто новите лагери за бежанци на дирекция „Миграция“, които могат да бъдат от отворен или от затворен тип, ако е необходимо, ще ги настаним в спортни зали с легла, които са приготвени“, допълни той.
Но на този етап това не е необходимо, тъй като в държавните бази и почивните станции има около 33 000 легла в бази с проверени възможности за настаняване, като става дума за 455 обекта във вътрешността на страната и по морето.
Работи се и за освобождаването на още държавни почивни бази.
Стана ясно, че част от бежанците са се ориентирали да си намерят работа и да излязат на квартира, като до няколко дни ще бъде създадена платформа с въпросници, които да се попълват от тях, за да се събере актуална информация за точните им намерения.
За тези, които искат да се интегрират, ще сработи мярката „Солидарност“ за субсидирана заетост, като тя ще е насочена предимно към частния бизнес, защото е доказано, че там тя е устойчива – една година след края на мярката работникът все още е назначен на същата позиция при същото юридическо лице.
Мярката „Солидарност“ предвижда 3 месеца субсидиран наем, поемане на минималната заплата за 6 месеца и др.
Мариана Тошева заяви, че част от украинските граждани са заявили желание да отидат на външни адреси, като някои питат дали може поне в началото да им се помогне с плащането на наема, друга част от бежанците заявяват, че биха напуснали България.
Мариана Тошева заключи, че желаещите да упражняват професията си много лесно ще бъдат интегрирани в градовете, тъй като 65% от украинците в България са с висше образование, а 31% – със средно.
Част от майките са изразили готовност да започнат работа, 10% ще го направят веднага, когато има кой да им гледа детето. Тези, които не могат, ще бъдат настанени в по-отдалечените места. Системата на МОН има готовност да се погрижи за 60 хиляди деца, в момента у нас се намират над 42 хиляди украински деца.
Едновременно с постигнатото за толкова кратко време, Васил Величков разкри, че
недобронамерени хотелиери се опитват да накарат настанени при тях бежанци да протестират, че ще бъдат оставени на улицата от 1 юни и така целенасочено да създават напрежение – няма как обаче бежанците да останат на издръжка на държавата в хотели, защото това е огромен разход, а и никой няма да бъде изгонен на улицата.
Той посочи примери за нарушения – някои развиват търговия с хора, някои хотели дори са се рекламирали и са използвали туроператори, има и такива, които са регистрирали значително по-малка част от настанените бежанци, защото през годините така са практикували по договорка с общините, за да си спестят туристически данък.
Величков предупреди, че има огромен риск от втора бежанска вълна и това ще стане ясно до седмици, според развоя на войната и нагласите на хората, които търсят спасение. Ако това се случи, „условието на задачата ще бъде напълно сменено“.
„Планираме и се готвим за най-лошото и се надяваме на най-доброто“ – с тези думи обобщи посоката на действие експертът от щаба Васил Величков.
За друг сериозен риск, с който се сблъскват в другите държави, предупреди той.
Рискът от трафик на хора, разпространение на наркотици и други подобни проблеми в такава ситуация е огромен, но в сравнение със случващото се в Европа, където голяма част от бежанците се настаняват в зали и палаткови лагери, „ние сме първенци – само заради хотелиерската програма“, изтъкна Васил Величков.
Въпреки посочените нарушения, по думите му именно хотелският бизнес „спаси положението и изми лицето на България“. Случилото се е чудесен пример за публично-частно партньорство,“ коментира той.
Към момента над 104 хиляди украински бежанци се намират в България, в 1 150 места за настаняване,
като регистрираните по временна закрила са 102 522 души.
С това България е държавата на първо място в Европа по брой украински бежанци, получили този тип закрила – с 97% регистрирани лица, съобщи Мариана Тошева.
За сравнение, следващите са Чехия – с 50% регистрирани и Полша – с 20%.
Същевременно, Величков разкри, че при задействането на Плана за временна закрила в България е имало отбелязани 5 имота на Министерството на отбраната, подходящи като площ, в които е можело да бъдат разгърнати палаткови лагери, но е установено, че и 5-те са били продадени през 2017 година.
Членовете на Комисията констатираха със задоволство, че макар държавата да не е била подготвена за извънредната ситуация, е извършен огромен обем от работа за изключително кратки срокове.
Беше изразено задоволство от бързите и разумни решения и предприетите компетентни действия, въпреки многото пречки, липсата на координирани регистри, липсата на информация за свършеното и опитите да се пречи на работата.
Председателят д-р Илин Димитров отново подчерта, че мярката „40 лева“ е спасила много бизнеси на ръба, тъй като по време на кризата, породена от пандемията, те са били поставени в ъгъла
