ТУРИСТИЧЕСКИ ДЕСТИНАЦИИ В ОБЩИНА БРЕЗОВО
Община Брезово се намира в североизточната част на Пловдивска област с площ 446 кв. км. Северната граница минава по билото на Сърнена Средна гора, тук са най високите върхове връх Братан -1236м., връх Самодивец и връх Сливово Градище. Колкото се отива по на юг релефът става по-равнинен и прелива в Горно тракийската низина.
Община Брезово се състои от един град – Брезово и 15 села.
Град Брезово е център на общината. Намира се на 36 км североизточно от град Пловдив и на 32 км северозападно от град Чирпан, на 54 югоизточно от град Карлово и така заема средищно положение. Следи от човешка дейност в района на град Брезово има от 4000 год. преди новата ера. Най старият артефакт представлява глинен идол на жена, намерен в местността Пясъка, южно от град Брезово. От времето на траките до 1946 г. имало запазени около 120 тракийски могили, някои от тях са погребални, други селищни. Град Брезово е сравнително младо селище. Първите сведения са от 1576 г. Тогава на място на града са се преселили 20 семейства от град Лясковец, като ратаи на местен турски чифлик. По време на Възраждането Брезово се разраства -идват хора от съседните селища и по -далечни градове.
По време на Възраждането брезовци започват дейност за самостоятелна църква и образование. Първата обществена сграда е изградена със собственици средства и доброволен труд, това е сградата на училището построена през 1837г., която се явява третото светско четирикласно училище в България. Тази сграда на училището е свързана и с дейността на Васил Левски. През март 1872 г. в сградата на училището Васил Левски основава местния революционен комитет. Основатели са Стою Ранделов, Ангел Данин и даскал Манол Вълев.
От 1987г. в сградата на училището има музейна сбирка посветена на образованието.
Другата обществена сграда това е сградата на църквата. За нейното построяване брезовци пращат прошения до турския султан, съдействие оказва помохамеданчена българка, която в документите я срещаме като Дона Ханъм.
Църквата Св. Димитър в гр. Брезово
През 1843 г. получават султански ферман и за три месеца успяват да изградят сградата на църквата. Нейното изографисване е било поверено на майстор Трайчо от Дебърската книжовна школа. На времето са били изографисани 146 библейски мотива, която я прави една от най- пълно изографисаните църкви в България. По настоящем е паметник на Културата.
Освобождението на Брезово е на 17.01.1878 г. Първи до Брезово достига конен отряд от финландски войни командвани от майор Федотов, затова събитие преди 10 години със съдействие на Финландското посолство беше поставена паметна плоча. Интересно за Брезово е, че веднага след освобождението брезовци сменят старото турско име Абрашларе с българското Брезово. Името на Брезово произхожда от една порода биволи, които на времето са се отглеждали масово в района, които са били черни на цвят с бяло на челото (абрашевски на турски или брези биволи на български).
В ново време веднага след Освобождението Брезово става град, околийски център със съдия изпълнителство. През 1895г. Петко Каравелов променя статута на град и го прави село. Брезово си остава село до август 1969 г. когато с Указ на Държавния съвет му се присъжда статута на град. Тази година се навършват 50 години откакто Брезово е обявен за град.
Брезово е родното място на двама велики български художници Минчо Кацаров и Златю Бояджиев. Минчо Кацаров е роден 1891 г. Той се ражда сакат с дясната ръка, тя е недоразвита. През цялото време от творчеството си рисува с лявата ръка. Завършва началното образование в Брезово, после учи в Пловдивската мъжка гимназия, където се запознава с художника Христо Станчев, родом от Аджар днешното Свежен, който му помага при изграждането му като художник. През 1921 г. прави две самостоятелни изложби в Пловдив и София и същата година напуска България и се установява във Виена. Там се вдъхновява от творчеството на Бетовен и в продължение на 16 години прави поредица от портрети на Бетовен, които изразяват всички душевни състояния на Бетовен. Минчо Кацаров е най- добрият портретист на Бетовен, особено картината, на която Бетовен дирижира оркестър е световно известна всички са я виждали поне веднъж в живота си , но никой не знае че е рисувана от българин, а още по малко от брезовец. През 1934 г. се премества от Виена в Париж, там се запознава с племенницата на Лев Толстой и последния му секретар и това го вдъхновява да направи поредица негови портрети. Картината Лев Толстой в степта, която се намира в музей на писателя в подмосковието е рисувана от Минчо Кацаров. За съжаление Минчо Кацаров умира рано 1953 г. и така не се завръща в България. До скоро той беше неизвестен в българската общественост, като миналата година със съдействието на община Брезово беше приет за член на съюза на българските художници. Друг велик художник е Златю Бояджиев, роден в Брезово на 22.10.1903 г. Най напред учи в Брезово, после завършва Търговската гимназия в Пловдив, но търговията не му потръгва и започва да рисува картини в тетрадката си. Завършва художествената академия в София 1932 г. Основен мотив в творчеството на Бояджиев е бита на народа и на населението на Брезово. Шедьоври от първия период на творчеството му са „На нивата” и „Брезовски овчари”. През 1951 г. получава кръвоизлив в мозъка в следствие на упоритата работа, а когато се възстановява дясната му страна остава парализирана, затова той започва да рисува с лявата. Творчеството от втория период коренно се различава от първия. Втория период е вид експресионизъм губят се точните форми и линии, но остават багрите. Мотивите, както в първия, така и във втория се запазват едни и същи. Умира през февруари 1973 г. В Брезово има паметник пред общината, Професионалната гимназия в града носи името на Златю Бояджиев. Има и площад носещ името на художника.
Свежен
Живописното село Свежен е разположено в дебрите на Сърнена Средна гора и е най- високо разположеното селище в община Брезово -742м надморска височина. Има две теории за възникване на селището и двете са свързани с края на второто българско царство. Първата версия е, че болярите, които предали Кера Тамара на турския султан и било срам да се върнат в Търново, затова останали и основали селището. Втората версия е след битката при Средец от 1385г. оцелелите шишманови войници не се върнали в Търново, а са се заселили в селото.
По времето на Възраждането благодарения на особен вид маслодайна бяла роза, която се отглеждала в района на селището, жителите му добиват огромно богатство и откриват кантори в Цариград, Одеса, Виена и на други места. От XVII век, продължавайки традицията на търновската книжовна школа, благодарение на монасите се развива и аджарска книжовна школа. Останали са няколко преписа от тази школа един неделник и най -известната книга Аджарския /Свежен/дамаскин. По време на Възраждането Аджар е голямо българско селище с 5000 души население. Турците нямат право да пребивават в селището и това му дава известна автономия. Благодарение на това Аджар се развива самостоятелно. Изграждат се няколко църкви , манастири, развива се книжовна дейност.
По време на национално освободителните войни Васил Левски основава местния революционен комитет в къщата на Гено Серафимов. Понеже нямало в селището турци Левски е харесал селото за място за събиране на оръжие. Има една интересна история поради това, че трябвало да остане в рамките на 2 седмици в Свежен, Левски се сгодява фиктивно за местна девойка Гена Бонина. По време на руско турската война Аджар или сегашния Свежен е подложен на пълен погром заедно с още две селища от нашата община това са Розовец и Селчук / Върбен/. Аджар е опожарен, църквата св.Георги е срината до основи, по -новата църква Петър и Павел е частично разрушена. Според Иван Балтов, който е писал историята на Свежен, 742 човека са загинали от турски ятаган. В района на село Свежен е средногорския връх Къдрафил. Това място е свързано с гибелта на Хаджи Димитър след битката на Бузлуджа, която е на 18.08.1868г. Хаджи Димитър не е загинал. Той е тежко ранен, изнесен от сражението от двама свои четници Никола Мартинов от Казанлък и Велко Кръстев от село Махалата (Плевенско). Заедно с още един селянин от село Енина го пренасят до връх Къдрафил, където за него се грижат местни овчари и козари, но Хаджи Димитър умира от раните си в началото на август 1868 г. Местните хора го погребват близо до мястото. Така тялото остава погребано на това място 12 години. През 1880 след Освобождението на България идва Гервасии Лефтийски Викариен Епископ на пловдивската митрополия бъдещ митрополит сливенски, който в съслужие с двамата свещеници опяват тялото и го препогребват в новата църква Петър и Павел.
За това събитие има статия във вестник Марица, майката на воеводата научава от него за събитието взима пълномощно от стареите / общински съвет на Сливен/ дават й файтона на кмета и идва да си прибере костите на сина/ Хаджи Димитър/, но тя не стига до Аджар,а до съседното село Горни Омарбас сегашното Домлян и праща кочияши Апостол Вълков и той донася костите на сина й. През 1934 г. под връх Къдрафил има изграден паметник от сръбския емигрант Драголюб Остоич. Свежен е родното място на полковник Серафимов. Владимир Серафимов е офицер от българската армия, командвал 21-ви средногорски полк в Асеновград. Началото на Балканската война октомври месец 1912 г. настъпва в средните Родопи освобождава Чепеларе, Смолян, Неделино и Рудозем, но от юг идва огромна турска армия. На полковник Серафимов е наредено да се оттегли на старата граница, да се укрепи и там да поеме битката, но той отказва да изпълни заповедта, помнейки каква е съдбата на родното му село и гибелта на баща си през 1877 г. Той се укрепява на връх Кавърджик до село Аламидере и там успява да спре щурма на турската армия. Затова, че не е изпълнил заповедта, той никога не е повишен в по горен чин, но остава благодарността от местното население за спасяването от погром. На центъра на село Свежен има изграден бюст паметник на полковник Серафимов, до него има паметна плоча, на която са написани думите с които се е обърнал към войниците преди битката, Там пише „Ние ще умрем, но аз никога няма да оставя селата, които вчера ме посрещнаха като освободител. На роба робството не се връща”.
От тази година има проект за реставрация на полковник Серафимовата къща, която е уникална за България и на Аджарската книжовна школа.
Гробът на Хаджи Димитър не е под връх Бузлуджа в Стара планина, както смята официалната история, на връх Къдрафил в Средна гора. Според официалните исторически данни, Хаджи Димитър и трийсетина от неговите четници водят последния си бой на 18 юли 1868 г. Войводата е убит по време на тежкото сражение и след това погребан. Той е ранен и е пренесен от негови другари до връх Къдрафил, който е в околностите на село Свежен. Там в продължение на един месец е хранен, гледан, превързван, превързани са му раните от свеженски и мраченишки пастири.
ПРАВИТЕ КАМЪНИ или БРАТЯТА, както ги наричат местните хора. Закрепени върху неголяма хоризонтална скална площадка, само на няколко малки опорни точки, те се извисяват на 6 метра, като образуват 90 см проход, дълъг около 4 метра. Може да се изчисли, че при средна плътност на преобладаващите в Сърнена Средна гора гранити около 2.7 т/м3, приблизителното тегло на всяка от плочите не е по-малко от 60 тона. Тази „невъзможна“ конструкция е устояла хиляди години на силните разрушителни земетресения в познатото и неизвестно минало.
Долмен “Плочата”
Долмен “Плочата” е най-голямото мегалитно съоръжение от подобен тип, откривано на територията на България, според проф. Валерия Фол. Паметникът се намира на един от южните върхове на Средна гора над село Златосел. Долменът е регистриран по време на експедиция, организирана от научнопопулярното „Списание 8”, с научен ръководител проф. Валерия Фол през лятото на 2015г. Обектът е известен от години на жителите на околните населени места и любителите планинари, но за пръв път е посетен от научен екип и публикуван в пресата в бр.9 на „Списание 8” през 2015г. Покривна плоча на съоръжението е с площ от над 25 кв.м. Същевременно местоположението на този археологически паметник разширява ареала, в който тази архитектурна и строителна традиция е регистрирана на българска територия – допреди откритието на обекта в българската археологическа наука битува мнението, че долмените са разпространени само на територията на Сакар, Странджа и Източните Родопи. Долменът е с идеална ориентация на изток и според доц. Алексей Стоев е свидетелство за напреднало астрономическо знание на древните жители на района. Проф. Валерия Фол разглежда мегалитния паметник, като много ранна (поне от II хил.пр.хр.) фамилна гробница на тракийска царска фамилия или на местен парадинастичен род, тъй като тракийски парадинастичен център е съществувал в района.
Люляковото светилище със Слънчевата стела
Над с. Бабек, вдясно от пътя за с.Свежен, се извисява връх Градището. До Градището се достига след около 5 км. по черен път. Преди да се премине седловината, от която започва изкачването към него, се извисява група скали в люлякова гора. В тях за издълбани кръгли басейни, някои от които с улеи. Заради гъстата люлякова гора скалното светилище е наречено „Люляково” от проф. Валерия Фол. По пътека между скалите, на около 50 метра югоизточно от светилището, на склон, обърнат на юг, в специално направено в скалите „легло”, е изправена и умело закрепена в основата със скални късове висока 2.5 метра каменна стела във формата на пламък. Лицевата и страна е обърната на юг и от нея се открива хоризонт към долината. Под стелата в скалата е оформена малка площадка. Добре изравнената предна част на стелата е силно изветрена и по нея не се забелязват следи от изображения и надпис. Според проф. Валерия Фол „Люляковото светилище” е типично извънселищно светилище с връх.
Кутела
Тази странна чаша на гиганти се намира на няколко километра от село Розовец, по пътя за връх Братан. Мащабът и е голям – в нея спокойно може да влезе човек. Тя е изключително правилна, а близо до нея са останките на втора.
Местните хора я наричат Кутела, защото дълго време се смятало, че е от IX век и е служила за кръщенета. Днес обаче тази версия се приема за недостоверна, защото изключително тежкият предмет е с твърде сложна изработка, освен това се намира насред гората – далеч от селищата. Описан е още от братя Шкорпил, бил счупен на части, но през 70-те години възстановен. Прилича досущ на чаша, има и дръжки отстрани. Височината му е 1,5 метра, дълбочината 1,1 м. Стените са дебели 40 см. Дъното на вдлъбнатината има диаметър 50 см.
Яйцето на змеицата”
Единственото открито добре запазено мегалитно „яйце” на територията на България, се намира недалеч от с.Свежен. Наречено е „Яйцето на змеицата” заради наименованията на съседните хълмове – връх Змейовец и връх Самодивец – имена на фантастични същества, дошли от дълбоката древност и останали в българския фолклор и топонимия. До „Яйцето на змеицата” се стига по древен път, на места прекрасно съхранен. Отклонението, за да се стъпи на древния път, се намира вляво между втория и третия километър от асфалтовия път мейду селата Бабек и Свежен. Възвишението с мегалитите е на 1 километър след отклонението. Фактът, че свещеното каменно „яйце” е до пътя, показва, че почит са отдавали не само хората от района, а и пътуващите от изток на запад и обратно по древния подбалкански път. За траките това е Космическото айце (или сфера), от което се ражда животът. Вероятно са извършвали ритуали пред него и са му принасяли дарове.
Мегалитната слънчева врата със слънчев диск при с. Розовец можем да наречем „Вратата на залеза“
мегалитната слънчева врата със слънчев диск при с. Розовец община Брезово. В две от грунтовите скали, обърнати на запад, е изсечен процеп с ширина около 54 см. Фасадата и особено стените му са чудесно изравнени. Отгоре между двете скали е поставен камък така, че образува рамката на врата с височина около 1.10 м. отвора на вратата се вижда изравнена скала, върху която с висок релеф е оформен слънчев диск, който също е обърнат в западна посока.
Община Брезово разполага с един информационен център с един специалист- водач. Организират се туристически разходки цената е 50 лв. на група.
Контакти: 087 839 9001
Имейл: tourist.info@brezovo.bg
Адрес: ул. „Г.Димитров“ № 25; 4160 Brezovo, Bulgaria
На територията но община Брезово са категоризирани 18 броя къщи за гости с 105 легла и 4 стаи за гости с 27 легла и една хижа с 24 легла, които осигуряват алтернативен туризъм.
- 9 къщи за гости в местността Дондуково
https://www.facebook.com/argirovi1/
- 2 къщи за гости и спорт село Върбен
https://www.facebook.com/varbenguesthouse
- 1 къща за гости в село Златосел
- 5 къщи за гости в село Свежен
https://www.facebook.com/rakidjiinicata/ , https://www.facebook.com/profile.php?id=100004983360072
- 3 обекта стаи за гости село Свежен
- 1 къща за гости село Зелениково
- 1 обект стаи за гости град Брезово
- 1 хижа в землището на село Свежен
https://www.facebook.com/h.svezhen/
СНИМКИ ОЛЕГ КОНСТАНТИНОВ
Oфициалния туристически портал – https://bulgariatravel.org/
Facebook – Bulgaria Travel
Instagram – bulgariatravelorg
YouTube – Bulgaria Travel
БУБСПА – https://www.bubspa.org
ИАНМСП – https://www.sme.government.bg
