Остров Мартиника! Местоположение – източните Кариби, принадлежност към малките Антили (в частност) и към Франция (генерално). Планински вулканичен пейзаж, като главният вулкан Мон Пеле все още е действащ, макар да не е изригвал сериозно от 1902 г. Тогава е разрушил столицата на острова Сен Пиер.
Загинали всичките й 30 000 жители, с изключение на един.
Взривът бил 40 пъти по-силен от атомната бомба над Хирошима. Днес на мястото на града има само музей.
Сегашната столица е Форт-де-Франс е с внушителните 100 000 жители. Островът е открит от Христофор Колумб през 1502 г.
Мартиника е държавата с най-много колониални забележителности на Антилите.
Сигурно, заради френското и британското активно присъствие.
Още през 19 век й викали „Малкият Париж”. Освен криволичещите пристанищни улички и къщи с шарени фасади, впечатление прави катедралата „Сен Луи”. Тя е
нещо като клонинг на българската Желязна църква в Цариград.
След няколко унищожителни земетръса и урагана, храмът е въздигнат наново почти целия от метал и е практически неразрушим.
А статуята на Сен Жорж умопомрачаващо прилича на диджея-гей Бой Джордж.
Общинският театър също хваща окото с типичната си сецесионова архитектура и живителни фонтани на двора. Осъзнаваш, че в него има нещо нетипично за сцена. Полуизтрит надпис пояснява, че навремето е бил хотел. Нещата си идват на мястото.
Библиотеката на швейцарския филантроп Шьолхер, чието име на Мартиника звучи почти непроизносимо в креолско-френски еквивалент, археологическият музей на предколумбовата епоха и… гробището са най-интересните места за посетителите.
Че то си е чист Бродуей!
Мемориалният парк напомня досущ гробищата в Ню Орлиънз, където погребват с диксиленд, а вечните домове приличат на истинските – с балкончета, резбовани врати и прозорци. Няма две еднакви гробници, експлозията на бугенвилиите и олеандрите може да те ослепи. Нищо кахърно, само чиста радост от живота дори в смъртта.
А от тропическата градина Ла Саван става ясно защо на Карибите се въдят над 8000 вида растения, от които 1600 не се срещат никъде другаде. От аромати и цветове се замайват главите. Същото се случи и на градския пазар.
Само дето „уханието” е на риба.
Гледката обаче подейства като противогаз. Сергиите са истински импресии от незнайни водни животинки в абсурдно красиви цветосъчетания. Как не им е жал да ядат тази хубост?!
На 15 мин път по море е Троа Ил – курорт с безкрайни пясъци, голф-игрища, сърф-училище и много възможности за гмуркане. Ако ви се случи и вие да отидете по онези места, на тръгване от Мартиника непременно си купете бутилка ром от безмитния магазин.
Пълен кич, но приятелите ви ще се зарадват – шише от тъмно стъкло във формата на жизнерадостен пияница с шапка и акордеон, допълнително драпирано и оцветено.
