снимка ОЦОСУР

Варна. Боклуци за горене в България идват не само от Италия, но и от Великобритания. Това твърдят от варненско екосдружение, което от няколко години извършва мониторинг на пристигащите отпадъци.

От няколко години Общественият център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) периодично публикува във Фейсбук страницата си снимки и видеа на балите с отпадъци, които чакат на варненското пристанище или пътуват с вагони на БДЖ. Движението на вносните боклуци се следи от юли 2015 г., разкри пред Дарик радио председателят на екосдружението Илиян Илиев.

„Имаме констатация, че на всеки 25 дни в пристанищата „Одесос” и „Варна-Запад” пристига по един кораб с 200-300 тона отпадъци. За една година това са 24 кораба”, изтъкна Илиев.

Балите са обозначени с етикети, върху които обикновено е записано „rifiuti non pericolosi“ (неопасни отпадъци – от италиански). Фигурира още дата на производство, компания производител, както и код на самия отпадък. Отпадъците пристигат най-вече от Италия и Великобритания, но тъй като става въпрос за големи мултинационални компании трудно е да се установи реално източникът на боклука.

За мониторинга на ОЦОСУР през годините са им помагали различни граждани, които обаче са държали да останат анонимни. „Първите снимки, които получихме бяха от наш активист – работник на „Варна Запад“, спомня си екологът. Резултатът от тях – събрание на пристанищните работници, на което са заплашени, че ако хванат някои да прави снимки и да ги дава на еколозите, ще бъде уволнен.

През февруари 2019 г. Илиян Илиев докладва темата на Конференция по демокрация, която еколозите организират ежегодно във Варна. Тогова един от гостите – доцент и граждански активист от Перу прави разтърсващо изказване. По думите му, България е известна в южноамериканската държава не като място за отдих и туризъм, а като дестинация за отпадъци.

При горенето на отпадъци се отделят канцерогенни вещества, които се пренасят по въздуха, натрупват се в почвата и водите и се превръщат в опасност за човешкото здраве. Заради разнородния състав на RDF отпадъците, при горенето им се изхвърлят и други токсични газове.

Бизнесът с боклука у нас е във възход и привлича все повече участници. Много са кандидатите, искащи разрешителни за разширяване на системи за изгаряне на отпадъци и изграждане на нови мощности.  RDF не е решение, а временно бягство от проблема. Рано или късно през комина той се връща, изтъква Илиев.

Преди дни от Обществения център за околна среда и устойчиво развитие инициираха подписка с искане за забрана вноса у нас на RDF и пълна забрана вноса на всички други отпадъци, предназначени за изгаряне на територията на България. Настоява се за идентифициране свойствата на всеки отпадък преди неговия внос, създаване и поддържане на публичен регистър на внесените, депонираните, оползотворените и реекспортираните отпадъци на територията на България и регистър на всички дружества, които са свързани с оползотворяването на отпадъци. Подписката е адресирана до Народното събрание, Министерския съвет и Министерството на околната среда и водите.

Разгледайте възможностите за рекламно и информационно присъствие в новинарски сайт №1 за туризъм в България ТУК