Пламен Станчев с една от картините си, снимка Руслан Йорданов

Инж. Пламен Станчев е любител художник. Роден е в Добрич. Завършил е ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ във Варна, по образование е корабен инженер. Обича да пътешества и с четката си да запечатва красиви места от България и по света. На 9 март той ще подреди поредната си изложба – „Живопис“, от 17.30 часа в Регионална библиотека „Дора Габе“ в Добрич. В навечерието на своя рожден ден 8-ми март и изложбата – Пламен Станчев, който е бивш кмет на село Котленци и председател на Общинския съвет на Община Добричка, застана пред информационна агенция bgtourism.bg.

– Г-н Станчев, какъв е поводът за предстоящата изложба и какво ще включва тя?
– Изложбата е поредната, която редя. На всеки 4-5 години правя по една изложба – по желание на приятели, както и на хора, които харесват това, което правя. Искат да видят картините не само на снимка в социалната мрежа, а и в действителност. Официалното откриване на изложбата ще бъде на 9 март от 17.30 часа в Регионална библиотека „Дора Габе“. Каня всички мои приятели, както и любители на изкуството от Добрич и региона. Искам да благодаря на директора и на екипа й за предоставената възможност. Досега съм правил изложби в Художествената галерия, в Читалището, в oбщина Добричка. Между 30 и 40 пана сега ще подредя.

– Какво ще видят посетителите?
– Това, което рисувам. Обичам да рисувам коне и природа. Разнообразни са картините, не са само в един стил. Има пейзажи от България и чужбина. Роден съм на 8-ми март, а изложбата ми е на 9-ти, това за мен е като един вид подарък за моя труд. На 8-ми обикновено с жена ми си разменяме цветята (смее се), шегувам се.

От кога рисувате и как избрахте това за свое хоби?
– От малък, самоук съм. В гимназията имах проблеми, защото последните страници на тетрадката винаги бяха с рисунки, а като скъсам последният лист – падаше прeдната страница.

Аз съм от Добрич, израснал съм в Добрич, живял съм много време в Добрич. Сега живея на 10 км от Добрич. Завърших Военноморското училище, бях корабен механик в търговския флот и това ми даде възможност да посетя много места по света и да се убедя, че живеем в най-красивата страна – с море, реки, езера, планини, равнини. Другите държави имат области, които са направени – „парфюмирани“, но такава цяла страна като нашата няма. Единственото, за което съжалявам е, че не пазим природата, държим много мръсно. Незнам – следващият път, когато рисувам природата дали да не я нарисувам такава, каквато е – с изхвърлените боклуци на земята – кутии от цигари и шишета от минерална вода?!? Иначе живеем в прекрасна държава, такава е и в картините ми.
– Бил сте председател на Общинския съвет в община Добричка, кмет на село Котленци, сега сте общински съветник отново. Как съчетавате това с рисуването?
– Първо пътувах с корабите достатъчно време. След това работих в Научноизследователския и проекто-конструкторски институт по корабостроене във Варна. После бях главен енергетик във ВиК, в МВР – отговарях за транспорта в трите области Варна, Шумен и Добрич. После бях кмет, общински съветник, председател на Общинския съвет в Добричка община и сега отново съм общински съветник. Успявам да съчетая обществената работа с рисуването.
– На кои места по света има Ваши картини?
– Мои картини има в Япония, Венецуела, Русия, Украйна, Гърция, Турция, Австрия, Германия…, на много места в страната ни и във всички градове на област Добрич.
– Кои са най-големите Ви почитатели?
– Различни хора. Имам една теза „По света има толкова художници, колкото вкусове имат хората“. Вкусът на даден човек, когато съвпадне с това, което аз харесвам, той става мой почитател и купувач на картината.
– Как семейството Ви гледа на това хоби?
– Семейството винаги ме е подкрепяло. Аз понякога публикувам в социалните мрежи картините си, но мен ме радва, когато картините се харесват от хора, които не познавам. Познатите винаги ще кажат, че са много хубави (усмихва се).
– Какво Ви вдъхновява да хванете четката и да нарисувате поредната картина?
– Много обичам да рисувам коне. И двамата ми дядовци – единият в Самоков, другият край Добрич, имаха много хубави коне. Тези животни познавам до съвършенство. Някои художници казват, че е много трудно се рисува кон, но за мен е много лесно.

Правя паралел между жените и конете. По какво си приличат? И двете са грациозни същества, стъпват елегантно, умни са, работливи са, в същото време, ако ги раздразнеш – хапят и ритат, и … помнят много.

– Обичате ли да посещавате чужди изложби?
– Обичам да посещавам изложби на други автори. И сега, когато съм навършил 71 години, продължавам да се уча. Гледам някои художници как правят определени елементи, които ми е по-трудно да направя. В същото време ми е странно, когато ме наричат художник. Ако художник се възприема като професия и с това да си вадиш хляба, то това не съм аз. Ако е художник, който обича да рисува, то това отговаря на моята същност. Уважавам професионалните художници, защото те са учили това. Аз съм се учил да карам кораби. За мен рисуването е хоби, по този начин релаксирам. Когато започна да рисувам, забравям за всичко.
– Коя е любимата Ви картина?
– Някои картини рисувам и по два пъти. Харесват картина, която съм продал или подарил, а после друг я иска същата. Тогава я рисувам отново. Една от тези картини е Дворецът в Балчик през нощта. С удоволствие я рисувах тази картина.

Повечето картини на Двореца, които съм гледал са дневни, но това място е красиво и през нощта.
– На какво отдавате този талант? Учил ли сте някъде да бъдете художник?
– Не. Веднъж съм ходил на курс по рисуване, защото навремето кандидатствах „Архитектура“, и защото ходих на курс – не ме приеха. Караха ме да рисувам едни кофи, топки … И по-добре, че не са ме приели, защото по онова време щях да строя панелни жилища, а това не ми е присърце. Хубаво е, че ме приеха във Военоморското училище – втората ми страст е пътуването. Аз обичам да снимам красиви места в България и чужбина, а след това ги рисувам.

Нямам време да седна на полето и два часа да рисувам едно дърво. Преди две години бяхме в Ковачевица. Запазен комплекс със стари и красиви сгради, ето такива места ме вдъхновяват.
– Какво е посланието на изложбата Ви?
– Да събера приятели и почитатели на моите картини. Не искам да обяснявам какво съм искал да рисувам, а картината да докосне хората.

Разговаря Руслан Йорданов

Разгледайте възможностите за рекламно и информационно присъствие в новинарски сайт №1 за туризъм в България ТУК