Интервю с Борислав Димов и Цецка Кирякова, които са част от организаторите и основни двигатели на състезанието по планинско бягане „Трън Ултра Рън“
– Какво ви свързва с Трънския край и с Трънското туристическо дружество?
Боби: Това, което ме свързва с Трънския край е вътрешната тишина и чувството за покой, които изпитвам всеки път когато съм там. Доколкото мога да се изразя с думи, защото често те не са достатъчни да опишат Трънско. В родословието си нямам местна „жилка“, но днес, когато съм обиколил почти цяла България, мога да кажа, че това е краят, към който нещо ме тегли отново и отново. С времето у мен се зароди желанието да помогна за опазването на тази частица невероятна природа и някак естествено стана контакта ми с ТТД. Започнах да помагам, увлякох се и така до днес.
Цецка: Моята баба Цветанка, на която съм кръстена е родена в с. Зелениград, което се намира в подножието на вр. Руй и имам много мили спомени от летата, които сме изкарвали там. Децата, които тогава растяхме и играехме заедно, сега сме родители, на някои им предстои да стават баба и дядо. Нашите деца сега са заедно и са приятели и лятото изкарват по 3 месеца на село. Нашият край е с изключително красива природа, не случайно се казва „Зелениград“, чист въздух и природни дадености. Там отпочиваме пълноценно през уикендите, както лятото, така и зимата. Ние, нашите деца и нашите родители сме по цял ден навън, в дворовете си имаме градинки със зеленчуци и плодни дръвчета, от които си набавяме домашна продукция. И искаме това да продължава и за напред и за нашите деца, внуци и правнуци!
Руслан Зарев, „Трън Ултра Рън”: Нашата мисия е да популяризираме и развиваме туризма в Трънско
– Вие самите обичате ли да тичате в планината? И какъв вид спорт ви допада най-много?
Боби: Нямам много опит в планинските бягания. Участвах веднъж заедно с приятелката ми в състезание без голяма подготовка. Малко на шега се включихме, но пък станахме трети. Изминавал съм цялото трасе на Трън Ултра Рън и мога да кажа, че то е предизвикателно и че участниците ще изпитат цяла палитра емоции. След края му със сигурност ще запазят спомена за състезанието за цял живот.
Цецка: Да, аз тичам от години в планината, обичам да спортувам на въздух, а не в зала. Ходя и на народни танци.
– За кои забележителности в Трънско разказвате на вашите приятели, че не трябва да пропускат да посетят? Имате ли си любими?
Боби: На близките и познатите си винаги препоръчвам за начало да посетят село Врабча. Оттам освен красивия Врачански водопад, могат по приятна пътека да изкачат емблемата на Трънско – връх Драговски камък (1118 м.). По пътя към върха е и некрополът над махала Маниш – източник на ценни сведения за живота и ритуалите на древните хора по тези места.
Цецка: Ние често каним гости на село и ги разхождаме в планините – имаме няколко кратки и красиви маршрута, а по-запалените и издръжливи водим до връх Руй (1706 м.), което е 3-часово предизвикателство. Всички върхове в района са с панорамни гледки, много зеленина и красиви цветя.
– С какво друго се занимавате, извън дейността на ТДД?
Боби: Работя в консултантска компания в сферата на европейските фондове. Интересувам се от древната история и посещавам крепости, градове, некрополи, мегалити и др.
Цецка: Аз съм маркетинг мениджър в една голяма американска компания, която произвежда и продава био продукти от алое вера. В тази връзка и хобито, и професионалната ми дейност са свързани с природосъобразния и здравословен начин на живот.
