снимка Руслан Йорданов

София. Националната агенция за приходите започна масов натиск за връщане на суми, получени от българския бизнес като подкрепа в следствие на ограниченията срещу разпространението на COVID-19. Това се казва в официална изявление до медиите от Българската асоциация на заведенията и Сдружението на заведенията.

Двете организации недоумяват защо се появи изведнъж тази активност, след като фирмите, получили подкрепа трябваше да отговарят на определени критерии, зададени именно от НАП и бяха одобрени, след като доказаха, че отговарят на тях. Ето какво пишат още от СЗБ и БАЗ.

Историята:

През месец декември 2020 се откри програма за изплащане на помощи в размер на 20% от оборота на всички дружества, чиято дейност е била преустановена или ограничена със Заповед на Министъра на здравеопазването. Процедурата по оценяване на кандидатите, изчисляване на дължимата помощ и нейното изплащане се администрираше от Националната Агенция за Приходите.

Процедурата се извърши в три фази, като в съответните фази НАП извършваше цялостен контрол по отношение допустимостта на кандидатите и размера на помощта. При несъответствия или грешки, НАП даваше възможност за отстраняване на нередовностите.

През януари 2022, една година след отпускане на средствата по първата фаза, НАП започна да изпраща покани за възстановяване на суми, получени по програмата, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА.

Независимо от контрола, упражнен от НАП при отпускане на помощите!

В тази връзка считаме следното:

  • Липсват основания за изпращането на покани за възстановяване на получени помощи без да е извършена надлежна предварителна проверка на всички обстоятелства;
  • Липсват основания за връщане на получените средства при положение, че НАП упражняваше контрол през цялата процедура по отношение допустимостта на участниците, размера на помощта и нейното изплащане;
  • Липсват каквито и да било основания да се начислява законна лихва при положение, че в случай на неправилно отпусната помощ, то това се дължи на пропуск при контрола от страна на НАП;
  • Съзираме опит да се ограничи участието на дружествата в последващи програми за подпомагане на основание съществуващи спорове с НАП по отношение законосъобразността на предоставената и ползвана помощ;

Считаме че:

Установяването на задължение за възстановяване на неправомерна помощ следва да се извърши след надлежно извършена проверка с активното участие на данъкоплатеца, а не с едностранни покани, с които НАП едностранно и немотивирано посочва сума за възстановяване, заедно с лихва.

Сподели публикацията