През 2022 г. се навършват 50 години от откриването на Варненското златно съкровище

Варна. Съкровището от Варненския халколитен некропол, открито преди близо 50 години, е признато за най-старото технологично обработено злато в света. Със своята уникалност то привлича хиляди туристи от всички континенти в Археологическия музей на морския град, който този сезон чества 100 години от обявяването си за курорт.

Когато е лято и си във Варна, животът е искрящ – морската столица на България те обгръща с атмосферата на туристически център, по улиците се разминаваш с весели компании и долавяш разговори на различни езици, а всички пътища водят към морето. Това е съдбата на един град и тя е решена преди 100 години, когато градската управа обявява Варна за курорт. Визията за бъдещето се оказва прозорлива, през десетилетията идеята за морския град се обогатява и туризмът вече е не само плажове и заведения, а и калейдоскоп от културни събития – десетки фестивали и специални срещи с културното наследство. Една разтърсваща среща с миналото те очаква в Археологическия музей.

Там, в най-добре охраняваната зала във Варна, преживяването е изумително. Само допреди миг си бил част от слънцето и шума на пулсиращия в цветове и звуци курортен град. С влизането в полумрака на експозицията обаче всичко около теб сякаш се отдръпва назад, за да те остави насаме с вечността, закодирана в проблясъците на златото над матовата безплътност на костите. Излизаш от музея не с мисълта, че си видял една сензация, каквато Варненското златно съкровище несъмнено е, а с усещането за смирение. Неволно си достигнал до дълбоки пластове в твоята лична археология, които могат да ти открият тайни знания за живота и смъртта.

Открито от багерист, проучено от археолога Иван Иванов

Историята на Варненското златно съкровище не е обвеяна в мистерии и легенди, то не е търсено по предания, никой не е и подозирал за съществуването му. Причината за това е неговата огромна отдалеченост във времето. Линията на времето е спряла за златото и погребаните с него хора преди повече от 6 000 години. През всички тези години то е лежало недокоснато до костите на своите притежатели в близост до пристанищната зона в района на Варненското езеро. Слънчевите лъчи връщат блясъка му съвсем случайно през октомври 1972 г., когато в този невзрачен къс земя започват изкопни работи. Пръв докосва златото багеристът Райчо Маринов. Прибира изровените от багера накити в кутия от обувки, като смята, че не са от благороден метал, и по-късно ги показва на уредника на музея в Дългопол Димитър Златарски. Месец след това първите находки вече са във Варненския музей, а с разкопките се заема археологът Иван Иванов – едно от светлите имена в българската наука – вдъхновяващ учен и човек, който си отиде рано, но остави след себе си ярка следа в изследването на древността у нас.

Именно Иван Иванов оценява значимостта на находката и организира цялостното проучване на всички над 300 гроба от некропола, разположен на площ от повече от 7 декара, като запазва и откритите предмети, и костите за по-нататъшно изследване. А съкровището от над 6 килограма злато се оказва още по-ценно, след като е датирано. Радиовъглеродният анализ доказва, че то е създадено в епоха, за която до този момент не се е смятало, че има такова равнище на технологично развитие на човешката цивилизация. Тази високоразвита за времето си общност сега е известна на науката като Култура Варна, а съкровището, символ на нейния напредък, е перлата в колекцията на Археологическия музей на морската столица.

Вождът жрец тръгва към вечността с 990 златни предмета

Там е експониран в автентичния си вид най-богатият на златни находки гроб – известният на научната общност гроб №43, който е бил последен дом на влиятелен мъж от епохата, най-вероятно вожд и жрец. 990 са намерените в него златни предмети, теглото им е 1,5 кг. В музея може да се види оригиналното разположение на скелета и накитите по него –  някои са явни символи на власт като жезъла, тройната огърлица и масивните гривни, други са оръдия на ковач, а трети си остават загадка. Мъжът е висок за времето – около 170 см., имал е здраво атлетично тяло. А за волевия израз на лицето му можем да съдим от възстановката по черепната конструкция. Освен многобройните златни предмети в гроба има и медни оръдия на труда, кремъчни ножове и съд от глина. Съпоставката с по-скромните гробове дава основание на историците да смятат, че Култура Варна е имала добре структурирано общество с установена йерархия.

Голямата загадка на халколитния некропол обаче е другаде – в гробовете без покойници. Тези символични погребения съдържат златни и други накити, с които са били украсени глинени маски. Предположението е, че това са гробове на воини, загинали далеч от родната земя.

Факти, хипотези и спекулации за най-старото злато

С откриването на Варненското злато започват да се появяват хипотези и спекулации. Някои смятат, че древните са владеели изкуството на алхимията и са открили философския камък, за да достигнат до такава небивала чистота на метала –  23,5 – 24 карата. Други предполагат, че част от предметите са уреди на древни учени, които представляват закодирани мерки за дължина и пропорция.

Освен най-старо като датировка – над 1000 години по-древно от Шумер и Египет, Варненското съкровище има и най-голямата концентрация на златни артефакти от V хилядолетие пр. Хр. и е с най-висока проба на метала.

Отзвукът от откриването на Варненското златно съкровище сред научната общност е огромен. За срещата си с него един от най-уважаваните археолози на нашето време сър Колин Ренфрю пише: „Най-старото златно съкровище в светa, открито през 1972 г., не бе намерено в Шумер или Египет, люлка на най-ранната цивилизация и очевидно люлка на местата, където бихме очаквали едно такова важно откритие. То не дойде и от предколумбова Америка, прочута с богатите си златни находки. За голямо учудване на всички, то беше намерено в Североизточна България близо до привлекателния съвременен град Варна. И е на повече от 6000 години. Намирането на това най-старо златно съкровище изглежда потвърждава моята собствена теория, че праисторическите българи са изобретили металообработването, независимо от най-ранните металурзи в Близкия Изток.” Още по-категоричен е японският принц Микаса, който обобщава: „Културата Варна всъщност е първата европейска цивилизация!”

Едни от най-радикалните заключения за значението на откритите златни предмети прави българският изследовател Христо Смоленов, който приема, че голяма част от златните плочки и изображения като прословутите два златни бика, са част от научния инструментариум на древните в тяхното познание за света като система от логически свързани зависимости и пропорции. Дори златното сечение е една от тях. Запазено в тези предмети като един съвсем буквален златен стандарт, това възможно знание ни кара да разширяваме хоризонтите на нашите представи за праисторията по българските земи.

Варненското съкровище – културен посланик на България по света

Спорните тълкувания за същността на златните артефакти само засилват интереса на световната научна общност и на туристите към Варненското съкровище. Междувременно най-старото злато разнася по света името на Варна като център на една от древните цивилизации. Легендарна става изложбата “Златото на траките”, която само година след откриването му вече пътува из Европа, а в началото на 80-те години на ХХ век е експонирана и в Япония. Следват Германия, Франция, Израел, Италия, САЩ… Пътешествието на Варненското златно съкровище по света продължава, а най-старото злато се е превърнало в една от визитните картички на столицата на българския туризъм. Така към обичайните ваканционни радости край брега на Черно море посетителите на Варна от страната и чужбина добавят и посещение на Археологическия музей, което се превръща в поклонение пред постиженията на първата цивилизация по нашите земи.