ез. Окото
Slide
Slide
Slide
Slide

Банско. Туристи от Индия, Япония и Чили пристигат у нас на пешеходен туризъм в планината, съобщиха от Национален парк „Пирин“ пред Bgtourism.bg. Десетки хиляди туристи от страната и чужбина се наслаждават през лятото на най-красивите, зелени и съхранени места сред природата. Посетителите са основно от България. Много гости има и от съседните държави. В списъка с туристи влизат испанци, французи, британци, австрийци, германци, шведи и др., както и от по-далечни държави като Япония и Чили. Тази година група от Индия също е посетила НП „Пирин“.

Към настоящия момент маркираните пешеходни туристически маршрути на територията на НП „Пирин“ са 20 на брой, номерирани с римски цифри. Всеки от тях е с различна дължина и трудност. Общата дължина на маршрутите е над 370 км., от които 247 км. (на места част от тях се препокриват) и 213 км. без препокриване, попадат в границите на парка в това число 12 км. преминаващи през резерват. На места маршрутите се пресичат и дават възможности за по голямо разнообразие при планирането на преходи от точка до точка.

Безспорно с най–голямо значение е маршрут №I, който е част от международния маршрут Е-4 (Пиринеи – Алпи – Рила – Пирин – Олимп – Пелопонес). Отсечката попадаща в границите на парка е 47 км, включваща и разклонението до х. „Пирин“ (1 км. в едната посока). Хоризонталната (лентова) маркировка е с червен цвят, на места във високите части има отсечки със зимна маркировка от метални колове (жълто и черно) върху пирамиди. Спрямо Пирин планина неговото начало е от х. „Предел“ и достига до м. Попови ливади. Той може да се раздели условно на отсечки със съответните времена за изминаване: х. „Предел“ – х. „Яворов“ (6 часа); х. „Яворов“ – х. „Вихрен“ (9 часа); х. „Вихрен“ – з. „Тевно езеро“ (6 часа и 30 минути); з. „Тевно езеро“ – х. „Пирин“ (4 часа); х. „Пирин“ – м. Попови ливади (8 часа).

Връх Вихрен/Снимки НП „Пирин“

Местоположението на НП „Пирин“ според физико-географскота райониране на България попада в Рило-Родопска област, подобласт на Рила и Пирин и котловинната редица по р. Места, Рило-Пирински район (География на България, 1997). Според административното деление на Република България териториално площта на НП „Пирин“ попада в Благоевградска област и седем общини: Разлог, Банско, Гоце Делчев, Сандански, Струмяни, Кресна и Симитли.

Границите на НП „Пирин“ са определени със Заповед №395 от 15.Х.1999 г. (ДВ,бр. 44/2000 г.) на министъра на околната среда и водите с обща площ 40 332,4 ха.

Диви кози в Пирин планина

В територията на парка изцяло попадат два резервата: резерват „Баюви дупки – Джинджирица“ (последна промяна със Заповед №976 от 26.12.1979 г., бр. 8/1980 на Държавен вестник 976-1979 г.) с площ 2873.0 ха. и Резерват „Юлен“ (Заповед № 223 от 26.08.1994 г., бр. 75/1994 на Държавен вестник) с площ 3156.2 ха.

Пешеходният туризъм е най-популярната форма на посещение в парка. Възможността за различно по степен физическо натоварване и непосредствена близост с природата, е предпочитана комбинация от много хора в тяхното свободно време.

На него се падат над 70% от всички посетители на парка на целогодишна база. Над 90% от посещенията са реализирани през летните месеци, както и в зависимост от атмосферните условия през късна пролет и ранна есен.

Форми за практикуване на пешеходен туризъм:

– излет – не изисква специална предварителна подготовка. Отличава се с малка продължителност, обикновено няколко часа;

– поход – основна форма на туристическа дейност. Отличава се с по-голяма продължителност, изисква по-добро планиране и организация. Нощува се в хижи или заслони.

Според целите си пешеходният туризъм може да бъде познавателен (образователен), рекреационен, спортен, събитиен, социален туризъм и др.

Комбинирайки различни туристически маршрути (или части от тях), възможностите за планиране на маршрути за пешеходен туризъм стават много големи. Разнообразието спрямо площта на парка е изключително голямо.

Сподели публикацията