София. Изминалата година беше успешна за балнеологията и спа туризма в България, особено за тези, които заложиха на устойчивостта. Туристите оцениха дестинации, които са инвестирали в инфраструктура, в обучението и задържането на лекари и терапевти, и които предлагат местни продукти и храни. Основният турист е от български, като секторът все още не успява да се рекламира ефективно в чужбина. Това коментира д-р Сийка Кацарова, председател на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм (БСБСПА) и вицепрезидент на Европейската СПА асоциация (ЕСПА), в ефира на предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria с водеща Роселина Петкова.
„България има природа, климатичен ресурс, минерални води и добра инфраструктура на много от местата. На територията на 90% от общините може да бъде развиван устойчив здравен туризъм във всичките му подформи – СПА, уелнес, медицински.“
Като целогодишна дейност, развитието на здравния туризъм предлага възможности за привличане на посетители от много по-широка база извън страната, но първо чуждите туристи трябва да научат за нас, за което трябват целеви кампании и средства, като се използва и нох-хау от други държави, каза Кацарова.
„Не можем да се презентираме; имаме чудесен продукт, но не успяваме да го покажем .“
Германците могат от години да ползват здравните си осигуровки, за да посещават спа центрове в България, но липсва кампания, която да им разясни и покаже тази възможност, даде за пример Кацарова. В момента текат две програми през Министерство на туризма, които ще дадат възможност на черноморските общини да представят туристическите си продукти на ключови пазари и ще е добре тази инициатива да включи и други общини, добави тя.
Българинът преоткри СПА центровете по време на пандемията от Covid и секторът има възможност да се включи в програмите на Европейската комисия за възстановяване на хора, страдащи от дълъг Covid, каза Кацарова.
„Бъдещето е в здравния туризъм на Европа… Не може да конкурираме Азия с обслужването, просто нямаме този манталитет, но имаме природа и климат. България може да развива успешно климатолечение.“
Страната все още не прави почти нищо, за да развива медицинския си туризъм, като може да е конкурентна в Европа в области, които не се покриват от здравните каси в отделните държави, смята Кацарова. Няма мастър план за развитие и опазване на минералните води, а град като София със своите болници и минерални води няма план за здравен туризъм, например. Докато на отделни места инфраструктурата и условията отговарят на европейските, в повечето случаи има нужда от средства за саниране на съществуващата инфраструктура – сгради, чешми и водопроводи.
„Планирането е забавено на фона на бързото развитие и бума в инвестициите.“
Как се движат цените в българските спа курорти спрямо европейските, какви са възможностите за развитие на балнеологичните курорти през 2024 г. може да гледате във видеото.
