Slide
Slide

53-ма българи стъпиха заедно на най-високия връх в Килиманджаро и дадоха заявка за световен рекорд. Bgtourism.bg разговаря с организатора на инициативата – туроператорът Преслав Конов, който разказа за организацията и за самото изкачване. Той планира да обиколи всички европейски държави до 2025 г., подготвя и 45-дневно околосветско пътешествие. Преслав Конов е туроператорът, който извежда туристите си до върховете на техните пътешествия и им създава незабравими преживявания на най-интересните дестинации по света

– Здравейте, г-н Конов! 2023 г. започна по впечатляващ начин за Вас и туристите ви – направихте опит за поставяне на световен рекорд, след като 53 туристи изкачиха заедно връх Ухуру в планината Килиманджаро. Как се зароди идеята за поставяне на рекорда и каква организация направихте, за да я реализирате?
– 59 човека тръгнахме от България на 14 януари към Танзания. Експедицията ни започна около обяд на 16 януари. Трима човека се отказаха в рамките на първите 4 дни заради различни здравословни проблеми и така останахме 56.

По време на атаката на върха трима участници преустановиха изкачването си заради проява на симптоми на височинна болест. На 21 януари 2023 г., около 06:40 ч. танзанийско време (05:40 ч. българско) първият участник от групата ни успя да достигне връх Ухуру, висок 5 895 м., в планината Килиманджаро. В рамките на следващите 20 минути, до 07:00 ч. до върха достигнаха и останалите 52-ма участници от групата ни. Така беше поставен рекорд за „Най-голяма група хора в света изкачили Килиманджаро заедно“ – 53-ма души, като всички сме само българи.

Рекордът ще бъде верифициран от Асоциацията на Официалните Световни Рекорди. Идеята за този проект се зароди някак спонтанно. През декември 2019 г., групата ни за Кили беше от 7 души, през 2020 отидохме 14, а през януари 2022 – 28 човека.

Големият интерес към организираните ни изкачвания на Килиманджаро ни вдъхна голяма увереност и така се роди и идеята да опитаме да направим нещо голямо като проект и да поставим нов световен рекорд. Организацията беше доста тежка и сложна откъм логистика, условно можем да я разделим на две. Организация на самото пътуване чисто от туристическа гледна точка – хотели, самолетни билети (участници летяха и пристигаха от всякакви точки на света), трансфери, настаняване, изхранване и редица други съпътстващи дейности. Втората част включваше самото провеждане на експедицията и реализацията на тактическия план за изкачването. Тук огромна роля изиграха и самите участници, които се справиха безупречно с поставените им задачи и по този начин заедно успяхме да достигнем до голямата цел.

– Колко време ви отне самото изкачване и имаше ли сняг по високите части на планината в Африка?
– Изкачването до върха отне 7 дни. Влязохме в планината на 16 януари, около обяд, и излязохме от нея на 22 януари, в следобедните часове.

Изкачването беше извършено по маршрута Машаме с 5 нощувки на палаткови лагери преди атаката и една след слизането от върха. Критичен за целия проект се оказа четвъртия ден при прехода ни от лагер Баранко към лагер Каранга (на 4 000 метра надморска височина).

През целия ден валя доста интензивен дъжд и нито дъждобраните, нито покривалата на експедиционната екипировка и багажа ни успя да помогне. Почти всички палатки бяха мокри, голяма част от екипировката също.

Беше взето решение, че палатките за готвене ще бъдат преобразувани в палатки за сушене, а храненето ще бъде отложено за неопределено време вечерта. Имахме готовност да преорганизираме палатките за хранене в такива за спане (за по 10-14 човека) както и да настаним част от участниците в бараката на рейнджърите.

Слава богу и съдбата ни се усмихна, след като в последните дни на деня дъжда спря, слънцето леко проби през облаците и успяхме да подсушим всичко. Това беше момент, в който всичко беше заложено на карта. Ако дъжда не беше спрял до 18:00 – 19:00 ч. шанса цялата експедиция да пропадне беше голям.

Сняг по склоновете на Кили няма. От „бялата шапка на Африка“ са останали бледи следи от още неразтопените ледници

– Имаше ли предишен рекорд? Изпратихте ли вече материалите за признаване на рекорда и кога очаквате постижението да бъде признато?
– Няма предишен рекорд. Нашият е първи в тази категория. Беше ни попаднала информация за група от 26 човека, но тя не е била регистрирана официално като рекорд. Верификацията на рекорда ще бъде направена от Асоциацията на официалните световни рекорди. Разполагаме с абсолютно всички доказателства и материали необходими за верификацията и скоро ще ги изпратим на OWR за финалната верификация.

Отделно от това всеки от участниците има издаден персонален официален сертификат (с уникален номер и QR код) и досие от танзанийските власти за изкачването. Всички документи за верификацията ще изпратим в рамките на следващите 2 седмици, а очакванията ни за финалната верификация и издаването на сертификата за рекорда са това да стане до края на март.

– Разкажете ни за групата – какви хора и откъде се включиха?
– Групата ни се състоеше от 59 човека. Най-младият от участниците е г-н Доналд Фрейзър на 17 г., а най-възрастният е г-жа Тодорка Димитрова на 58. В състава на групата имахме както планинари със сериозен опит (включително и височинен), така и такива, за които това беше първи връх в живота въобще.

Част от групата ни беше и г-н Павел Гуджеров – кмет на община Раковски. Участникът, който първи достигна до върха – г-н Георги Колевичин, пък е юрисконсулт в Министерство на туризма. Въобще групата ни беше изключително разнородна с хора от всякакви професии и различна степен на опит в планината. Това, което ни обединява в този успех и направи същия възможен, е разбира се любовта към планината и приключенията.

– Изпратихте ни интересни снимки от Вашия престой. Какво включва още програмата Ви там? Видяхме, че можете да се забавлявате на макс и да имате интересни приключения от най-ниската точка – от плажа, до най-високата в планината?
– Програмата ни е 13-дневна като основната част от нея е посветена на експедицията в планината. В момента с цялата група се намираме в Занзибар, където си почиваме и празнуваме успеха.

Тридневният престой в Занзибар е комплимент от Адвенчър Тийм България към нашите участници в знак на благодарност и признание за положените усилия и за приноса на всеки един по пътя към голямата цел.

– Рекордът ли е най-щурата инициатива във Вашата кариера? Кога и как решихте да се занимавате с туризъм? Колко държави вече сте посетили?
– Рекордът определено е „най-големият връх“ в развитието на нашата компания. Компанията ни е сравнително млада, на едва 6-7 години като се занимаваме единствено с приключенски туризъм. Основно организираме експедиции за изкачване на планински върхове до 6 500 м., но имаме и един опит (неуспешен за съжаление) на връх Ленин 7134 м., в Памир.

Една от най-силно развитите ни програми е по Пътя Камино де Сантяго, където имаме по около 10 групи годишно. Организираме също така рафтинги в Босна, трекове до базовите лагери на Еверест и Анапурна, изкачвания в Мароко, Иран, Турция, Канарски острови и много други. Тепърва започваме да развиваме и културно-исторически програми и маршрути, които ще са насочени към туристите, чиито приоритети не са насочени към планините и адреналина. Посетил съм около 40 държави като само за 2023 г. в списъка ще влязат още 12 нови. Заедно със съпругата ми Ася Конова имаме и един личен проект – да обиколим всички европейски държави до края на 2025 г. След това планираме да направим и около 45-дневно околосветско пътешествие, което ще бъде отворено и за клиенти на компанията

– Коя е следващата ви дестинация?
– След няколко дни, на 28 януари, заминавам от Занзибар за Кения. Имаме група от 11 човека от България, с която ще изкачваме Маунт Кения, връх Пойнт Ленана 4 985 метра, а после ще разпускаме и ще се повеселим по плажовете на Момбаса и Диани. След това отиваме на семейна ски почивка в Швеция, а от там директно към Кипър, където заедно със съпругата ми ще проучваме възможностите за нови приключения, които да можем да предложим на нашите клиенти.

Запознайте се ТУК с актуалните програми на Адвенчър Тийм България ООД

Сподели публикацията