Пловдив. България e обявена за ПРЕДПОЧИТАНА ДЕСТИНАЦИЯ през 2024 г. от Европейската асоциация за туристически агенти и туроператори (ЕКТАА). Това официално съобщи по време на деветата работна среща на туристическия бизнес и местната власт в Пловдив, организирана от АБТТА.
Това означава, че догодина страната ни ще бъде рекламирана пред членовете на всички национални европейски асоциации на туроператори и турагенти. Представители на туристическата индустрия от 26 страни ще пристигнат у нас за своята годишна среща и ще могат на място да се запознаят с туристическия потенциал на страната ни.
Инициативата ще се реализира с подкрепата на Министерството на туризма като част от маркетинговите активности за промотиране на дестинация България.
Трите основни общини в България, които са свързани с културeн туризъм, вървят към пълно възстановяване
На откриването на форума присъстваха Амелия Гешева – зам.-министър на културата, проф. Мариела Модева – съветник на министъра на туризма Зарица Динкова, Пламен Панов зам.-кмет община Пловдив, доц. Нина Найденова – директор на Държавна опера Пловдив.
„Културният туризъм не може да съществува без основния си ресурс – културното наследство – материално и нематериално, историческо наследство и съвременна култура. А от друга страна културното ни наследство може да промени туристическия профил на страната ни и да стане емблемата на Дестинация България. Културният туризъм означава качествена дестинация и има много по-силен мултиплициращ икономически ефект върху пряко и непряко свързаните бизнеси от всички останали сфери. Но още по-важно е, че се осигуряват и повече приходи за културните ни институции – музеи, оперни театри, фестивални организатори и др. За това изключително много се радвам, че за пръв път събрахме на една маса, институциите, от които пряко зависи развитието на сектора, а именно МК и МТ, както и водещата община в тази сфера – Пловдив.“, заяви Стоева на форума в Града на Тепетата.
„България има много забележителни дестинации за културен туризъм, за съжаление не малка част от тях са недостатъчно известни, а някои много подценявани или труднодостъпни, заради лошата инфраструктура. Сред всички, Пловдив е може би най-заслужилата името културно-туристическа дестинация в България и един от добрите примери с това, че беше културна столица на Европа и богатия си културен календар, както и значимото културно-историческо наследство. Пловдив присъства във всички туристически маршрути и може да се възприема като „продаващия“ акцент в един тур.“, добави Стоева.
Тя посочи, че на практика България като дестинация има потенциала да предложи от всички видове културен туризъм и всичко това на „една ръка“ разстояние. В рамките на една седмица и без дълги преходи може да се направят маршрути с богато и разнообразно съдържание включващо от всичко – културно-историческо наследство от античността до най-новата история, хубаво вино и познатата балканска кухня, прекрасни природни пейзажи и автентичен фолклор. Това е огромно предимство и е показателно за разнообразието в ресурсното обезпечение на дестинацията ни. Същевременно дестинацията ни предлага и множество възможности за автентични преживявания, като да участваш в правенето на баница и кисело мляко или да научиш как се майсторят гайдите или пък да се срещнеш с изпълнителите след оперно представление и много други възможности.
„За съжаление културният туризъм до скоро винаги е бил в сянката на основните два сегмента – морски и ски туризъм и извън приоритетите на политиките на национално ниво. В повечето пъти от страна на институциите се говори за културния туризъм като съпътстваща форма на морския и зимния туризъм, като инструмент за удължаване на летния туристически сезон, а не като самостоятелна форма на туризъм. За радост последните години виждаме, че започна промяна и самият факт, че седим тук на една маса, говори много за това“, категорична е Даниела Стоева.
„Винаги съм казвала, че държавата е длъжник на културния туризъм с това, че не е полагала достатъчно усилия да изведе България като дестинация за културен туризъм. Това да бъде фллгманът на туризма ни, а такава политика в дългосрочен план би спомогнала да подобри качеството и на туристопотока към морските ни дестинации. Благодарение на усилията на бизнеса, последните години преди пандемията културния туризъм започна да бележи осезаем ръст, като 2019 година беше една от пиковите години с почти целогодишна сезонност. Пандемията и войната в Украйна оказаха по-силен негативен ефект върху тази форма на туризъм от всички останали и едва през 2023 можем да кажем, че започна възстановяването, но с бавни крачки“, каза още експертът.
Стоева счита, че за да градим успешен бранд на дестинация за културен туризъм, трябва първо да започнем с изграждането на успешен продукт в тази сфера. И именно тук има много закостенели проблеми, които са се превърнали в системни през годините.
- Остаряло, архаично управление на емблематични музейни обекти
- Лоша елементарна инфраструктура – довеждаща, но и локална
- Подценена стойност на световно значими обекти, като например Карановската селищна могила е с входна такса 2лв
- Проблеми по отношение на информираност и цялостно представяне на обектите от културното наследство
- Липса на всякаква комуникация и колаборация между международната дейност на музеите и другите културни институти с МТ или директно с туроператорските организации. Такова взаимодействие би имало много добър маркетингов ефект и би повишило приходите и на музеите.
Именно това бяха и основните теми на една от дискусиите в Пловдив. С фокус иновации и развитие на устойчива културно-туристическа инфраструктура:
- Търсим Интегриран и междуинституционален подход на държавно и общинско ниво, за да се създадат добри условия за развитието на културен туризъм
- Подобряване на взаимодействието между институциите и бизнеса – нека се вдъхне „живот“ на подписаните меморандуми между МТ, МК, МИ и НПО-тата
- Подобряване на взаимодействието с културните институти в страната и чужбина
- Публично-частно партньорство като възможен инструмент за съхраняване и управление на културно-историческите обекти
- развитие по Стратегията за културен туризъм – какви дейности са планирани, актуализация на стратегията
