Мемориален комплекс „Създатели на българската държава“ отбелязва 50% ръст на туристите през тази година, паметникът е посрещнал над 20 хиляди посетители
Шумен. Туристическите забележителности в района на Шумен привличат все повече посетители. Националният историко-археологически резерват „Мадара” е посрещнал 28 721 посетители от началото на годината до 31 юли 2023 г., съобщиха за Bgtourism.bg от ОП „Туризъм, публични прояви и атракции“ към община Шумен.
Увеличението на туристите спрямо първите седем месеца на м.г. е над 15%. Интересът към туристическата атракция продължава и през август, когато много семейства с деца и младежи преоткриват магичната атракция с величествените скали и красивата природа. Туристите са основно от цялата ни страна, но атракцията е предпочитано място и от много поляци, румънци и др.
Националният историко-археологически резерват „Мадара” се намира на 17 км североизточно от град Шумен, на 2 км от с. Мадара. Най-значимият паметник в резервата „Мадара” е уникалният скален релеф, известен като Мадарския конник. Изваян върху величествената скала на 23 м височина, той е образец на ранносредновековното българско изкуство.
Релефът изобразява конник в естествен ръст с копие в ръка. В краката на коня се вижда повален лъв, а зад ездача е изобразено ловното му куче. Според една легенда латински цар ловувал на платото, но паднал от скалите и загинал. Неговите близки го увековечили, като поръчали на майстор да изсече образа му на скалата. Научни хипотези свързват изображението с хан Крум (управлявал 803 г. – 814 г.), Тервел (управлявал 701 – 718 г.), Аспарух (681 – 701 г.) и дори бог Тангра (върховно божество на прабългарите).
Скалният релеф е единствен по рода си в Европа. През 1979 г. е включен в списъка на ЮНЕСКО като паметник със световно значение, а през 2008 г. е обявен за Глобален символ на България.
През ХІV в. в Мадара бил изграден един от най-големите скални манастири в България. Повече от 150 били естествените пещери, намиращи се на различни нива по скалния венец, които се използвали като църкви, параклиси, монашески килии и гробници.
Една от по-големите пещери била използвана като църква. Това е съществуващият и действащ днес скален параклис ,,Св. Пантелеймон”.
В резерват ,,Мадара” функционира археологически музей, който представя историята на селището през всички епохи на човешкото развитие. Музеят е открит през 1935 г. Експозицията включва над 350 оригинални находки от района на Мадара. „Мадара” е обявен за Национален резерват с постановление №161 от 5.08.1958 г. В момента обектът се стопанисва от Регионален исторически музей в град Шумен.
Индивидуалният билет е 5 лева за възрастни, а за ученици и студенти- по 2 лева. 7 лева е семейният билет за един възрастен с две деца и 9 лева е пропускът за семейство с двама родители и две деца. Входът за хора с увреждания е свободен! На място може да се поръча беседа на български и чужд език.
С 50 на сто повече туристи посреща друга емблематична забележителност в Шумен – Мемориален комплекс „Създатели на българската държава“, научи още Bgtourism.bg. Паметникът е бил посетен през първите 7 месеца на тази година от 20 116 души спрямо 13 467 за същия период на 2022 г.
Паметникът „ Създатели на българската държава” се намира на 1 км от град Шумен, на 450 м надморска височина. Разположен е на хълма Илчов баир на територията на природен парк Шуменско плато.
Идеята за изграждането на паметника се появява през 1977 г. по време на подготовката за честванията на 1300-годишнината от създаването на българската държава (681 г.). Строежът започва през август 1979 г. Паметникът е официално открит на 28 ноември 1981 година.
Мемориалът „ Създатели на българската държава” въздейства емоционално с последователно илюстриране на вековете, настъпващи бавно в градация един след друг. Осем бетонни тела от земята започват като бавен постъпателен процес, преодоляващ съпротивата на природата и трудностите на исторически възход. Чрез обменно пространствената композиция е пресъздадена цялата мощ на създаването и укрепването на българската държава. Отразени са най важните етапи от развитието й от VІІ до Х в. чрез фигурите на Аспарух , Тервел, Крум, Омуртаг, Борис и Симеон. Увенчаващият композицията знак на лъва символизира ролята на герб от Симеоново време до наши дни.
