Панагюрско златно съкровище/Снимка Руслан Йорданов
Slide
Slide
Slide
Slide

България като туристическа дестинация има потенциала да предложи от всички видове културен туризъм – и всичко това, на „една ръка“ разстояние. Това казва д-р Даниела Стоева, която близо три десетилетия посреща туристи от цял свят в страната ни, за да им разкрие не само красивата природа, но и богатството на културния ни туризъм.

„В рамките на една седмица и без дълги преходи може да се направят маршрути с богато и разнообразно съдържание, включващо от всичко – културно-историческо наследство от античността до най-новата история, хубаво вино и познатата балканска кухня, прекрасни природни пейзажи и автентичен фолклор. Това огромно предимство е показателно за разнообразието в ресурсното обезпечение на дестинацията ни. Същевременно, България предлага и множество възможности за автентични преживявания, като да участваш в правенето на баница и кисело мляко или да научиш как се майсторят гайдите, или пък да се срещнеш с изпълнителите след оперно представление и много други възможности“, разказва експертът.

Мотивацията на туриста при културния туризъм е да научи, открие, преживее и консумира движими и недвижими атракции/продукти в една туристическа дестинация.

Тези атракции и продукти се свързват с набор от отличителни материални, интелектуални, духовни и емоционални характеристики на обществото, които обхващат изкуство, архитектура, историческо и културно наследство, кулинарно наследство, литература, музика, креативни индустрии и живата култура на общността с нейния начин на живот, ценностна система, вярвания и традиции.

Благодарение на своето несравнимо наследство и дългогодишни традиции, България е сред ключовите дестинации за културен туризъм със своите археологически обекти, музеи, театри, манастири, исторически обекти, музика и кулинария. По земите на българската държава, която е една от най-старите европейски дестинации и наследник на древни цивилизации от времето на траки, римляни, византийци и прабългари, са оставени ценни художествени и архитектурни факти.

Селският туризъм – връщане към корените, търсене на непознати преживявания и бягство от рутината

България има близо 40 000 исторически паметника, като 7 от тях са включени в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Това са Казанлъшката гробница (ІV-ІІІ в. пр.Хр.), Тракийската гробница при село Свещари край Разград (ІІІ в. пр.Хр.), Мадарският конник (VІІІ в.), Боянската църква (Х-ХІ в.), Ивановските скални църкви край Русе (Х-ХІV в.), Рилският манастир (Х в.), Старият град в Несебър.

В списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО са включени: Бистришките баби – архаична полифония, танци и ритуални практики от региона на Шоплука (2005 г.),  Нестинарство в Странджа (2009 г.),  Традиция на килимарството в Чипровци (2014 г.), Кукерски празници в региона на Перник (2015 г.), Мартеницата, съвместно с Молдова, Румъния и Северна Македония.

Гостите на България могат да се докоснат до българския бит и култура чрез богатия фолклорен календар, в който са включени много традиции – Сурвакане (Васильовден), Йордановден – Богоявление, Ивановден, Антоновден, Трифон Зарезан, Баба Марта  (Мартеници), Сирни заговезни, Кукеровден, Тодоровден – Конски Великден, Благовещение, Великден, Гергьовден, Голяма Богородица, Димитровден, Голяма задушница, Бъдни вечер, Коледа и др.

Българските градове и села са съхранили традиции и обичаи, а сред най-интересните  фолклорни фестивали и събори са кукерския фестивал Сурва в Перник, Национален фолклорен събор „Рожен”, Международното гайдарско надсвирване в с. Гела, Международен кукерски фестивал „Старчевата” (Разлог) и др.

Над 200 музея функционират в цялата страна, като сред най-емблематичните са Музеят на розата в Казанлък, Музеят на киселото мляко в с. Студен извор (Трънско), Музеят на солта в гр. Поморие, Музеят на хумора в Габрово, Музеят на резбарското изкуство в Трявна и др.

Виненият туризъм в България – многообразие, ексклузивност и вълнуващи емоции

Народните занаяти се радват на голям интерес сред гостите от чужбина, които преоткриват у нас и пъстротата на етнографското изкуство в различните региони на България.

Големите градове също предлагат богат културен календар, съхранени традиции и обекти, които разкриват богатото наследство на дестинацията. Пловдив е първият български град Европейска столица на културата. Двадесет години, след като беше домакин на Месеца на културата през 1999 г., градът отбеляза през 2019 г. най-престижната културна инициатива на Европейския съюз.

Пловдив, снимка Руслан Йорданов

„Град Пловдив e един от добрите примери с това, че беше културна столица на Европа с богатия си културен календар, както и със значимото културно-историческо наследство. Пловдив присъства във всички туристически маршрути и може да се възприема като „продаващия“ акцент в един тур. Емблематични дестинации, които са популярни и търсени от туристите са, разбира се, Рилският манастир, София с Боянската църква, Долината на розите и Тракийските царе, както и Несебър и средновековната столица Велико Търново. Всички те се възприемат като обекти, които трябва да се видят задължително“, разкрива Даниела Стоева.

Тя признава, че по-интересни обаче са тези „нешлифовани диаманти“, които имаме скрити почти по цялата територия на България. Те се продават по-трудно като дестинации, тъй като са не толкова популярни или пък са логистично по-отдалечени от основните маршрути, но институциите и туроператорите все повече ги включват в своите програми.

Иван Грошев: Програмата за финансиране на маркетингови дейности на туристически услуги в черноморските общини е неотложна за България

„Стара Загора е една от дестинациите, която заслужава да бъде посетена с уникалния си музей на религиите и Неолитните жилища. Градът е добре ситуиран по пътя от Пловдив към Несебър. Районът на Източните Родопи – Хасково и Кърджали, е богат на културно-историческо наследство, което заслужава да се посети – античният скален град Перперикон, Александровската тракийска гробница с впечатляващи стенописи. Моето последно откритие е с. Узунджово с църквата си, която е била джамия към най-големия кервансарай в тази част от Османската империя. Тук е можело да се подслонят 2 000 човека в 350 стаи. Забележителна е и историята на мястото. Било е панаир, най-голямото тържище не само в рамките на Османската империя, но и в Европа, истинска стокова борса, където се е осъществявала търговията от българските земи, в рамките на Османската империя и Централна и Западна Европа. Договаряли са износа на тонове селскостопанска и друга продукция, която се изнасяла на салове по р. Марица към Егейските пристанища, а по Дунава е идвал вносът. Чиста форма на бизнес туризъм!

Очарованието и автентичността на Северозападна България – пътуване с влак по Искърското дефиле, наслаждавайки се на чудесата на природата, дегустации на местни вина и храни, а защо не и крафт бира. Черепишкият манастир и музеят във Враца са част от културните преживявания по маршрута. В Чипровци показваме традиционния начин на боядисване на прежда за световноизвестните чипровски килими, част от Световното културно наследство, защитени от ЮНЕСКО,  както и  урок по тъкане на традиционния вертикален стан. Следват зашеметяващите Белоградчишки скали, крепостта Баба Вида и наскоро реставрираната Синагога във Видин – те са само малка част от това, което предлага дестинацията.“, споделя Даниела Стоева.

Нейните наблюдения показват, че през последните години се отчита растящ брой ниши на културния туризъм, сред които най-важните включват креативен, образователен, гастрономичен, религиозен, духовен и холистичен, културен доброволчески, етнически туризъм и железопътен туризъм. Освен тези специализирани диверсификационни форми на културния туризъм, са налице някои общи тенденции, засягащи туристическите дейности. Към тях се отнасят на първо място промяната към по-индивидуализирани продукти и потребление; желанието за преживявания; промяната към електронни канали за дистрибуция и резервации. Освен това, отчита се преход от неквалифицирани към високо професионални форми на потребление като културни дейности, чието засилено упражняване води до развитие на способностите и спомага за личната удовлетвореност на туриста. Ръстът на специализираното потребление често се свързва с растящо търсене на „автентичност” сред потребителите  с по-изискани вкусове.

Интересът към културния туризъм в България бележи трайна положителна тенденция през последните години. Смяната на поколенията в туризма диктува и новите посоки в развитието на сектора, а те са свързани с дигитализацията и устойчивостта на туристическото предлагане.

Съдържанието е изготвено по проект на Министерство на туризма.

Сподели публикацията