Двореца/Снимка Руслан Йорданов
Slide
Slide

Балчик. ДКИ КЦ „Двореца“ в Балчик ще привлича посетители през юни с нови две изложби, съобщиха за Bgtourism.bg от туристическата забележителност. От 2 до 14 юни в галерия „Тунела“ ще бъде подредена изложбата „Езерото но дълбоките въздишки“ (The lake of deep sighs).

Ангелина Цветкова е родена в София. Завършва Средно Специално Художествено училище през 1994 за Приложни изкуства – София, специалност „Художествена обработка на метали“. През 2000 завършва Национална Художествена Академия – специалност „Метал“.

Изработва уникална авторска бижутерия от 1994г. Нейните колекции  „Ноктюрно в 925″, „Сребърен Бриз“, „The man I lov“,  „Les femmes“ са вдъхновени от музиката, красотата и изяществото. Авторката работи с различни материяли, като метал, стъкло, порцелан, хартия и текстил. Член на Съюза на българските художници, Ангелина Цветкова има четири самостоятелни изложби и множество групови в България и чужбина.

От 6 до 19 юни в Каменна зала на ДКИ КЦ „Двореца“ – Балчик ще бъде подредена изложба посветена на театралния режисьор Младен Киселов, който през тази година щеше да навърши 80 години. Автор на изложбата е естонския художник Владимир Арвидович Аншон, носител на наградата на ЮНЕСКО и лауреат на държавната награда на Естония.

Основната част от изложбата е посветена на последния спектакъл на българския режисьор „Петдесетница“ – пиеса на английския драматург Дейвид Едгар.

С Младен Киселов се запознават през 2008 г., веднага след преместването му в Естония. През 2011 г. , поради сложността на темата на пиесата, засягаща въпросите за генезиса на европейската художествена култура от ранния Ренесанс във взаимодействие с културата на православния Изток, предприемат поклонение до всички най-важни и свети места в България. Премиерата на постановката е през май 2012 г. в Естонския национален драматичен театър. Спектакълът става най-добрата постановка на годината, а работата на Аншон по декорацията е удостоена с Държавната награда на Естония в областта на културата. Авторът на пиесата казва, че това е най-добрата постановка на пиесата му, която е гледал извън Англия.

Тази театрална работа е последната в живота на Младен Киселов. Самият спектакъл вече се възприема като творческо наследство на майстора. Това завещание е не само за създателите на спектакъла, но и за всички, които ценят културното наследство на своя народ, включително и на България.

Изложбата представя много работни материали: скици, анимации, снимки и видеоклипове, както и макет на декорацията от постановката.

Владимир Арвидович Аншон е роден през 1963 г. в Нижни Новгород (Русия). Театрален художник, дизайнер, живописец, книжен график, иконописец, реставратор.

До 1982 г. се обучава в детска художествена школа и Художествено училище в родния си град, а от 1985 до 1990 г. в Ленинградски институт за театър, музика и кино (Театрална академия в Санкт Петербург).

След като завършва обучението си в Санкт Петербург, Владимир Аншон е поканен на длъжността главен художник в три театъра наведнъж: Руския театър на Естония (Талин), Театъра за драма и комедия на Liteiny (Санкт Петербург) и Театъра Ленсовиет (Санкт Петербург). Изборът е направен в полза на Руския театър на Естония, където работи до 2002 г.

Театърът на Владимир Аншон е дълбоко вкоренен в християнския мироглед. Да следва този принцип в изкуството и в живота, за един модерен артист в модерен театър, е задача, сравнима с трудностите на Одисеевото търсене на жадуваната Итака. Това е „Царският път“ по тясната пътека, между светския свят, потънал в плътта, и взискателния съд на християнската традиция и собствената съвест. Следователно творчеството, родено по този път, се различава съществено от всичко, което днес се смята за изкуство от висока класа, което не познава граници и забранени теми. И съвсем естествено за твореца се наблюдава преход от пространството на сцената към пространството на храма, като постъпателно движение към ново качество в творчеството му.

През 2002 г., с благословението на игумения Варвара (Трофимова) и Негово Светейшество патриарх Алексий II, Владимир Арвидович се премества да работи като художник в Пюхтицкия Успенски ставропигиален манастир, като временно напуска всички други дейности. Най-значимата работа, която отне цели 10 години, беше проектирането на украсата на фасадите, покривите и куполите с кръстове за новата църква в името на Св. Алексий Московски и Света мъченица Варвара и подреждането на цялото вътрешно пространство на църквата. В същото време са пренаписани стари икони и са създадени нови за иконостаса.

През 2007 г. художникът е поканен да бъде член на международното жури на известното Пражко квадриенале, когато най- големия световен форум за сценография и театрална архитектура отбелязва своя 40-годишен юбилей. Това е последният път, когато форумът се провежда под старото си име и в традиционното си изложбено пространство на павилиона Индустриален Палас. И това е сбогуване с ерата на великите сценографи. След това самият живот тласка художника да се върне към творчеството в голямо разнообразие от форми. От икони до портрети, от архитектурен дизайн до книжна графика. Само едно остава непроменено – творческата взискателност. Събитие в творческата му биография е участието в международната изложба World Stage Design 2013 в Кардиф, където след преминаване на голям квалификационен конкурс е представена инсталация, базирана на постановката на „Вуйчо Ваня“ на Чехов. След 4 години две творби на художника наведнъж достигат до финала на изложбата WSD 2017 в Тайпе, Тайван: „Чехов. Чайката“ на Мелиховски театър „Ателието на Чехов“ и Мадис Киев „Завръщане към бащата“ на Талинския градски театър. На тази изложба художникът представлява две страни наведнъж – Естония и Русия.

Сподели публикацията