Представяме ви двама от доброволците на състезанието по планинско бягане Трън Ултра Рън – Надя Футекова и Мария Браухле. Те са една малка част от тихите герои, чиято ангажираност и подкрепа имат ключова роля в гладкото протичане на събитието. Техният труд, посвещение и енергия правят възможно това планинско приключение и допринасят за незабравимото изживяване на всички участници.
Трън Ултра Рън е единственото състезание в България с маршрут, преминаващ през четири планини – Ездимирската, Любаш, Парамунската и Ерулската планина. Тази година състезанието ще се проведе на 11 май със старт и финал в село Велиново, община Трън. Ако искате да се включите като доброволец, можете да получите повече информация на https://www.transkotd.org.
Като медиен партньор на инициативата, Bgtourism.bg публикува най-важна информация за инициативата. Вижте и интервюто с впечатленията на участниците Верадина Начева и Георги Начев.
– Можете ли да опишете своя опит като доброволец и защо избрахте да се включите в Ultra Run Trun?
Надя: Първите ми две участия като доброволец бяха в Трънско – маркиране на пътеката от Зелениград до връх Руй и почистване на пътеката до вр. Драговски камък от с. Врабча през 2017 г. Видях и двете събития във Фейсбук и реших, че освен да ходя по планините за удоволствие може да свърша и нещо полезно. Вече познавах някои хора от този край, бяхме се запознали на международни събития в Сърбия и Македония. Харесвах тези хора и реших, че мога да помогна с нещо за туризма в този край. Те създадоха по-късно Трънското туристическо дружество и поведоха борбата за чиста природа. Затова, когато ме попитаха дали искам да съм доброволец за първото издание на Ultra Run Trun, отговорът беше „Разбира се!“
Оттогава съм участвала в много доброволчески акции – маркировки и почистване на пътеки в Стара планина и Странджа, околностите на Белоградчик, Етрополе, Ботевград и около село Проглед в Родопите. Участвах и при почистването на село Каравелово след наводнението.
Мария: Моят опит като доброволец започна с първото издание на Trun Ultra Run. Това първо участие бе толкова наситено с прекрасни запознанства и изживявания, че доброволството на ултрамаратони се превърна за мен почти в хоби.
Всичко започна от разговор с моя приятелка, която ми каза, че се подготвя това състезание. Двете решихме заедно да се запишем за доброволки. В този момент дори не знаех, че мои приятели и познати са сред организаторите на това чудесно събитие. Изненадата беше голяма, когато се срещнахме на центъра в с. Велиново.
– Какви специфични задачи сте изпълнявали по време на състезанието?
Надя: Правех всичко, което е необходимо – помагах при раздаването на пакетите и номерата на участниците, при разпределянето на продуктите. По време на състезанието първия път бях на първия подкрепителен пункт – подготвяхме и подреждахме храната, освежителните напитки, водата. Пълнехме шишетата на участниците с вода докато хапват нещо, за да не губят време. След това, докато траеше състезанието, дори за малко бях на щанда на дружеството с фанелки и сувенири.
На второто издание бях на място, където се разделяха два от маршрутите – следяхме да не се объркат състезателите и записвахме номерата на преминалите. На пункта имаше и вода за нуждаещите се. На другия ден след състезанието оставахме за да помогнем за почистването и прибирането на инвентара.
Мария: Помагам там, където е необходимо. Обикновено се включвам в разпределянето на продуктите за отделните пунктове вечерта преди старта. А в деня на състезанието съм на подкрепителен пункт.
– Споделете с читателите на Bgtourism.bg един ваш запомнящ се момент като доброволец от предишно издание в Трън Ултра Рън.
Надя: Най-запомнящото се нещо – това беше доброто настроение, усмивките. Хората бяха приятно изненадани от добрата организация и помощта, която получаваха. И, поне според мен, това много им помагаше, защото виждаха, че имат непрекъснато подкрепа. Там няма негативни емоции, всичко се приема с усмивка.
В деня преди първото издание на състезание валя дъжд, а трябваше в самото начало да минат през река, която беше станала по-широка след дъжда. Едно момиче беше си изпуснало един от чорапите в реката. На пункта веднага ѝ предложиха два чифта сухи чорапи, което направо я притесни. Все пак продължи състезанието с два сухи чорапа.
И второто, което съм запомнила, е как един от организаторите обяви, че никога повече няма да си го причини, а след няколко дни обяви датата за втория Трън Ултра рън. Получиха толкова много благодарности и похвали за чудесната организация, че нямаше как да каже не.
Мария: На първото издание на състезанието бях на пункт „Милкьовци“. Вечерта преди състезанието там се беше изсипала градушка. Случайно открих, че на метри от пункта една цяла поляна беше покрита с 20 – 30 сантиметров пласт от ледени топчета от градушката. Един от състезателите попита, дали нямаме охлаждащ гел или лед. Аз се засмях и му казах: „Лед имаме, колкото искаш.“ и му донесох една пълна шепа с ледени топчета.
– Според вас какво прави доброволчеството за събития като Трън Ултра Рън удовлетворяващо и какъв опит или уроци могат да се извлекат при участие? Има ли конкретна ситуация, в която доброволчеството ви е научило на нещо ценно?
Надя: Най-удовлетворяващо е чувството, че си полезен и помагаш и на приятели, и на непознати. Тук липсва мрънкането, критикарството, избиването на комплекси – въобще всички тези отрицателни емоции, с които се сблъскваме ежедневно. Доброволчеството само по себе си е ценност. В днешно време не е лесно да обединиш хората доброволно и напълно да се трудят за кауза. Хората не могат да повярват, че го правим без да ни се плаща, дори участваме с дарения.
На какво учи едно такова участие – на търпение и съпричастност. Хората се опознават, обменят информация, идеи, проблеми, създават се нови приятелства. И тази нова общност е направила нещо хубаво, оставила е следа, превърнала е едно състезание в празник за всички.
Мария: Състезанието живее от добрата организация, от участниците и от доброволците. Между двете групи на състезателите и доброволците има огромно уважение. Когато накрая видиш, че всичко е преминало добре и състезателите са доволни, се радваш, че и ти си бил част от това събитие и си допринесъл за неговото „случване“.
Като доброволец си част от един голям екип. Времето е разчетено до минутата, всеки получава своите задачи и трябва да ги изпълнява. Не можеш просто да кажеш: „Надоброволствах се вече и си тръгвам.“ Това означава да натовариш другите с повече работа и да рискуваш организацията да се пропука.
Ултрамаратонците са хора със силен дух и голяма дисциплина. Този директен досег до тях, поне на мен, ми действа изключително зареждащо и мотивиращо.
– Защо и с какво ви привлече Трънско?
Надя: В Трънско ме привлякоха хората – ентусиазма им, желанието им да направят нещо добро за хората в района и да опазят природата чиста. Първо се запознах с тях, а после с планините и чудесните места в района.
Мария: Природата в Трънския край е невероятно красива. През май всичко е зелено и свежо. Винаги участвам с огромно удоволствие в организацията на ултрамаратона, защото се радвам и възхищавам на хората от „Трънското туристическо дружество“, които се трудят неуморно за опазването от индустриални апетити на това прекрасно кътче от нашата Родина.
