Построен между, около и върху гигантски гранитни камъни, Монсанто е не само атрактивна туристическа дестинация, но и шеметна архитектурна забележителност. Запазил почти непокътнат автентичния си облик, Монсанто се смята за най-португалският град.
Малкото градче Монсанто се е разположило на едноименния стръмен хълм (с латинско наименование Mont Sanctus) в източната част на Португалия, на около 270 км от столицата Лисабон и недалеч от испанската граница. То е древно укрепено селище, чиито къщи и улици са адаптирани към естествения релеф на местността, изобилстващ от огромни гранитни блокове, вградени в жилищната инфраструктура. Как е възможно това?
Благодарение на човешката любов към околната среда и на желанието да се намери начин тя да бъде включена в бита, а не елиминирана от него. Древните възприели камъните в Монсанто не като пречка, а като помощна конструкция за домовете си. Така къщите с полукръгли покриви, стени и стълбища, са построени според естествената форма на гранитните масиви (някои от които по-големи от къщите). През средата на други пък са „прокопани“ тесни улички и тунели, благодарение на които и до днес жителите могат да изпълняват ежедневните си ангажименти, а туристите да разглеждат на длъж и шир града. 
Монсанто е един от най-старите португалски градове или поне това подсказват археологическите находки в околността. Състои се от няколко махали, пръснати по възвишенията и в подножието на хълма – разположение, разкриващо живописна гледка към равнината (при това от различни ъгли) и свидетелстващо за движението на населението към ниските райони на областта.
Предполага се, че през VI в. по тези земи се настанява племето Лузитани, което построява и своя крепост на върха на хълма Монсанто. Защитата на жителите била толкова силна, че дори устоява на римските атаки в продължение на цели 7 години през II в. пр. Хр. През вековете крепостта се превръща в апетитна хапка за множество вражески атаки (от страна на визиготи, араби, маври, испанци и т.н), многокартно подлежи на промени, докато през XIX в. бива окончателно разрушена след случайна барутна експлозия. Оцеляват само една средновековна наблюдателна кула и част от крепостните стени със стъпала, днес сред главните атракции на Монсанто.
Въпреки че разходката из Монсанто би била незабравима и без обичайните туристически забележителности, такива тук все пак има. Най-португалският град се гордее с няколко китни площадчета, с множество църкви, фонтани и обществени сгради с пищни фасади, някои от които носещи следите на късната португалска готика.
Препоръчваме ви да обърнете по-специално внимание нацърквата, разположена в началото на града, тъй като тя пази някои по-стари архитектурни елементи като например римската арка на входа й. Строена през XV в. и обновявана през XVIII в., днес в нея ви очакват впечатляващи изящно писани икони и пищни позлатени олтари.
След като разгледате другите не по-малко атрактивни забележителности около храма (каменният кръст на Сан Салвадор, двата фонтана и имението на бележита артистична фамилия), продължете към следващия градски „център“ – Площад на милостта. Там ви очакват величествената часовникова кула – камбанария (Кулата „Лучано“), Църквата на милостта (Igreja da Misericórdia, която пази следите на романската архитектура, но е претърпяла няколко реконструкции от XV в. до днес) и Стълбът на позора (където някога са били завръзвани провинилите се жители).
Обърнете внимание на камбанарията с часовник. Построена през XIV в., днес тя е най-високата постройка в града и е един от неговите символи. Не случайно точно на нейния покрив гордо стърчи едно сребърно петле – нагарадата, връчена на Монсанто през 1938 г., когато след проведен конкурс бива обявен за „най-португалският град“. Така властите изразяват признателността си към местните жителите за запазване автентичността на града и на природните дадености.
На всяка крачка в Монсанто ви очаква някаква атракция. Тук има още 4 параклиса, 2 църкви, обществена фурна за хляб, поща и туристически център, няколко римски порти и изключително атрактивни места за отдих с вдъхновяваща панорамна гледка. Точно до крепостните стени пък, покрай една от пътеките водещи обратно към Монсанто, се намират 5 каменни гробници и римският параклис „Сан Мигел“.
Пред вратите на къщите ще забележите насядали на сладки приказки местни жителки, заобиколени от селскостопански животни. А вероятно по пътя си към замъка ще се натъкнете на играещи по скалите стада кози и техните миролюбиви пастири. Ако пък имате късмета да сте в Монсанто в началото на май, ще станете преки свидетели (и вероятно участници) в един от най-популярните местни празнични обичаи.
На 3 май се организира традиционният „Фестивал на Светия кръст“ в чест на многовековната устойчивост на града от вражески атаки. В този ден, жителите (по точно жените) правят поход до крепостта, носейки традиционни парцалени кукли и глинени делви пълни с цветя, които хвърлят през стените. Целият ритуал е съпроводен с много песни, танци и пищни гощавки на открито.
След посещението на Монсанто ще се убедите, че с право носи титлата най-португалският град. Защото той е великолепен жив пример за това как хората са се приспособили към околната среда, за да я запазят непокътната в продължение на стотици години. Защото в Монсанто опазването на околната среда е почитана във времето традиция!
Диана Михайлова, BGtourism.BG
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте Bgtourism.bg във VIBER
Последвайте Bgtourism.bg в INSTAGRAM
Последвайте Bgtourism.bg във FACEBOOK
Последвайте Bgtourism.bg в YOUTUBE
