с. Плачи дол. Огромно ято от над 100 розови пеликана e забелязано край язовира в село Плачи дол, информират читатели на BGtourism.BG. В България розовият пеликан е защитен вид, обявен е за изключително рядък и е включен в Червената книга. Това означава, че щом бъде установено гнездово находище в страната, то трябва да бъде обявено като защитена природна територия с най-строг режим на охрана.

Розовите пеликани са забелязани преди два дни да използват водните басейни в Добруджа като хранителна база. В момента гнездовият период на къдроглавия пеликан протича спокойно. Очаква се първите заселили колонията птици скоро да се сдобият с поколение.

Снимка Мира Димова-Франгова

Сезонът за размножаване започва през април или май в умерените зони, в Африка е през цялата година, а в Индия- от февруари до април. Гнездото е голямо и се намира върху туфи тръстика или малки островчета, често в близост до гнездата на други видове. В Европа гнездовият период настъпва между април и юни. Женската снася от две до четири яйца, като инкубацията трае от 29 до 36 дни. Малките са отглеждани от двамата родители. Пилетата са голи, когато се излюпят, но бързо им пониква черно-кафява перушина. Малките започват да летят след 65-75 дни.

Розовият пеликан е голяма птица с дължина 140 -180 см и размах на крилете 226 -360 см. Има огромен клюн, заемащ 28,9 до 47,1 см от тази дължина. Възрастните мъжки тежат от 9 до 15 кг. Женските са значително по-леки, с тегло от 5,4 до 9 кг. Масивният клюн с жълта торбичка при мъжките е по- дълъг и минава в низходяща дъга, за разлика от по-късия, изправен клюн на женската. Костите на огромния клюн, както и на целия скелет, имат множество кухинки, пълни с въздух. Това ги прави леки, без да намалява здравината им. Полетните пера са черни. Малките пилета са сиви. Розовият пеликан се различава от къдроглавия по белотата на своята перушина, голото розово петно около очите и розовите крака. В началото на размножителния период е с нежно розово оперение.

Розовите пеликани са обикновено мълчаливи. В колониите обаче те проявяват един вид боботене. Летят във V-формация или крива линия, често на голяма височина.

Диетата на розовия пеликан се състои основно от риба. Пеликаните се хранят рано сутрин и могат да летят над 100 км в търсене на храна, която улавят в джоба на големия си клюн, докато плячката им плува на повърхността. Подобно на къдроглавите пеликани и розовите се групират и подгонват рибите към брега, където могат да ги уловят по-лесно в плитките води. Шаранът е предпочитаната храна в Европа, кефалът – в Китай, а Aphanius dispar (вид шаран) – в Индия. В Африка се хранят най-често с цихлиди, включително и много видове от рода Haplochromis и Tilapia genera. Освен риба и ракообразни розовият пеликан яде и попови лъжички, дори костенурки. По време на глад пеликаните ядат също чайки и патета.