България е включена в държавите, рехабилитацията в които частично се заплаща от здравните каси в Германия за клиентите им със застраховки
Спа туризмът заема четвърто място след морския, зимния и културния туризъм с 11% дял от общия поток на туристите. Около 70% от минералните води в страната обаче продължават да се разхищават неизползвани. От години собственици и мениджъри на спа хотели сигнализират, че България не спазва директивата за трансгранично движение на пациенти и не позволява на чужди туристи от ЕС да ползват наши спа центрове заради липса на споразумение на Националната здравноосигурителна каса със здравните каси в останалите страни, членки на Съюза. Липсата на отклик от страна на държавата е принудила спа индустрията да намери алтернативен вариант.
“Исторически успех! След над 10 годишни усилия съм щастлива да потвърдя, че България направи важна стъпка в развитието си като дестинация за целогодишен здравен туризъм. Страната ни бе одобрена и включена в списъка на държавите, които германските здравноосигурени граждани могат да изберат и да получат реимбурсиране в областта на превенцията и рехабилитацията в амбулаторни условия, медикъл спа програми и балнеолечение”, посочва пред “Икономист” Сийка Кацарова, председател на Българския съюз по балнеология и спа (БСБСПА).
Сертифицираните от Министерството на туризма български мeдикъл спа центрове са одобрени от немския регулатор, като в резултат рекреацията на германски граждани у нас ще може да се реимбусира от всичките около 100 германски здравни каси.
Пробивът
Вече е разписана и процедурата, по която ще се случва това. Застрахованият клиент първо трябва да представи направление от лекар специалист пред касата в Германия, в която е застрахован. След като тя го одобри, му предоставя списък с държавите, с които работи в чужбина. Преки конкуренти на България са Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Италия, Австрия и Израел, изброява Кацарова. Ако клиентът избере спа център в България, трябва да представи на българския лекар в този център направлението, което му е издадено от германския специалист. Българският експерт назначава програма за превенция и рехабилитация, а след приключването ѝ издава на немски език медицински рапорт за проведения курс и препоръка за последващи стъпки. Застрахованият клиент предоставя рапорта на касата и съответната фактура за извършените процедури, която е заплатил в България, след което получава частично реимбурсиране.
“По принцип реимбурсирането е различно за всяка каса. Средно може да се каже: 25 евро на ден за балнео-лечебни процедури. За нощувки и храна една част от касите отпускат 100 евро на престой, други 10 евро на ден. Разбира се зависи и от осигуровката на клиента – дали е базова или и допълнителна”, допълни Кацарова.
До тази развръзка се стига след двегодишна акция на Съюза в партньорство с Германо-българската индустриална и търговска камара. На 6 март м.г. в Берлин е организиран работен семинар “Четири сезона здравен туризъм в България”, на който са поканени 10-те водещи немски здравноосигурителни каси. Пред тях експерти от министерствата на здравеопазването и на туризма са декларирали, че двете ведомства са сертифицирали медицинските и спа центровете в България, които се представят.
След това инициативата се разгръща. “Посланикът ни в Германия Елена Шекерлетова също се включи във важен етап на проекта и подкрепи усилията ни. Имаме начертан предварителен план с нея и германо-българската камара, чиято реализация ще започне през ноември тази година. Целта ни е до 2022 г. да увеличим клиентите от Германия за Черноморието в крилата на туристическия сезон и да постигнем икономически растеж от балнео- и спа туризъм“, обяснява Сийка Кацарова.
Загърбена евродиректива
Проблемът с другите пазари, освен германския, остава. Според спа съюза българските власти продължават да не спазват директивата за трансгранично движение на пациенти в ЕС с мотив, че самите бизнес субекти трябва да си осигурят споразумения с чуждите здравни каси и не е необходимо такова между НЗОК и здравните каси на другите страни в общността. Още преди една година от НЗОК изпратиха такова официално становище до “Икономист”, а сегашното ни запитване дали има промяна в позицията на касата, остана без отговор до редакционното приключване на броя.
Според анализа на Министерството на туризма през 2016 г. едва 213 096 пациенти са се възползвали от евродирективата, за да получат здравни грижи в чужбина, което е по-малко от 0,05% от гражданите на ЕС. Разликата при прилагането ѝ в сравнение с договорите между спа центровете и чуждите здравни каси е, че при нея разходите по съответното балнеолечение се поемат от местната здравна каса – в случая НЗОК и според нейните условия. А в случая с България се оказва, че дори в Министерството на туризма не се знае покрива ли нещо НЗОК, или не.
В анализа „Здравен туризъм – продуктов анализ“, въз основа на който е изготвен план за развитие на здравния туризъм 2020 – 2025 г., е посочено, че „сериозен лимитиращ фактор пред вътрешния балнеотуристически потенциал е липсата на механизъм за реимбурсиране на разходи по клинични пътеки на НЗОК за балнеопроцедури“. Въпросните анализ и план са пуснати за обсъждане на сайта на Министерството на туризма. Те са изготвени от „Експлика – Глобал Метрикс“ ДЗЗД по поръчка на ведомството на Николина Ангелкова срещу 54 000 лв.
Д-р Татяна Ангелова, председател на Асоциацията по физикална рехабилитационна медицина, обаче опровергава твърдението в документа, че НЗОК не покрива балнеотерапия по клинични пътеки за българи. По думите ѝ заради спецификата на специалността много малко лекари знаят това. „Основен фактор на лечението във всички болници, които се намират в курортите, е балнеолечението, т.е. лечение с минерална вода или калолечението, където има такова. Здравната каса реимбурсира това лечение, защото то е част от алгоритъма на клиничната пътека. Алгоритъмът включва електротерапия, кинезитерапия, светлотерапия, балнеотерапия. Всяка клинична пътека изисква едновременното изпълнение на три лечебни фактора. Например за Велинград това ще е процедура с минерална вода, електротерапия и кинезитерапия. Не се учудвам, че не се знае, защото това е специфика на нашата специалност”, посочва д-р Ангелова.
Ваучери за рехабилитация
Инструмент за раздвижване на медицинския и спа туризъм в България, посочен в проектоплана на Министерството на туризма до 2025 г., е въвеждане на ваучерна схема за балнеопочивки.
„Темата с ваучерите е болезнено актуална за нас. Към момента по наша информация едва 45 000 българи имат право да се възползват от програмите на Националния осигурителен институт (НОИ) за профилактика на здравето и рехабилитация в амбулаторни условия. Тези програми могат да се ползват само в бази, собственост на НОИ, или в специализираните болници за рехабилитация към Министерството на здравеопазването. Няма да влизам в темата дискриминация, а в темата защо само 45 000, и ще задам риторичния въпрос: защо е толкова малък бюджетът на НОИ?”, коментира шефката на Съюза по балнеология и спа.
Сийка Кацарска посочва, че в Словакия се отпускат по 250 евро годишно на работещи граждани на възраст над 55 г., като средствата се осигуряват от работодателите, а държавата компенсира фирмите с данъчни облекчения. В Унгария действа подобна система повече от 15 години. Там всеки държавен служител получава ваучер за 800 евро всяка година, който той може да ползва за своето здраве – било то за здравословна храна, за рехабилитация или за друг тип превенция. В частния сектор стойността на тези ваучери стига до 1500 евро. Дори в съседна Румъния се прилага система за стимулиране на държавните и частните фирми да инвестират в здравето на своите служители. През миналата година обаче Българският съюз по балнеология и спа е получил отказ от Министерството на финансите за прилагане на такава схема и у нас.
Пари за инфраструктура
Не на последно място, във визията на министерството като мярка за развитие на спа туризма се посочва целенасоченото усвояване на евросредства за рехабилитация на инфраструктурата и финансови стимули за общините да използват пълния капацитет на минералните извори на тяхната територия. Предлага се разработване на кредитна програма, чрез която да се възстановят съществуващи локации за балнеотуризъм и спа туризъм, като се ползва финансиране от европейските фондове и Българската банка за развитие.
В документа се напомня, че Националният доверителен екофонд към Министерството на околната среда има програма за рехабилитация на довеждаща инфраструктура за минерална вода. До момента тя е отваряна само веднъж, като през 2017 г. по нея са финансирани проекти на 9 общини – Разлог, Полски Тръмбеш, Велинград, Бургас, Сапарева баня, Септември, Панагюрище, Минерални бани, Берковица.
Извън тази схема един от големите проекти, който се очаква да бъде завършен до края на тази година или в началото на следващата, е завършването на първия общински аквапарк в София, в парк „Възраждане”. Стойността на атракциона и парковото пространство около него е за над 9,5 млн. лв., като с изграждането му към общинския парк ще бъдат добавени нови 25 дка. В аквапарка ще има 5 открити басейна, закрит басейн с минерална вода, спа зона и ресторант, а от покрива на сградата ще се спускат водните пързалки. Пред парка ще бъде изградена и чешма с минерална вода.
Друг голям проект на територията на София, който се очаква да бъде завършен през май 2020 г., е реставрацията на минералната баня в Банкя, което се извършва чрез публично-частно партньорство.
