43% повече са мераклиите да се учат за екскурзоводи
Недостиг на екскурзоводи с китайски и японски език има у нас, споделиха от Асоциацията на екскурзоводите в България (АЕБ) за „Монитор“. Всяка година организацията получава по близо 30 заявки за членство и въпреки това все още има езици, за които гидовете не стигат. От бранша се оплакаха и от липсата на работна ръка.
Справка в туристическия регистър на министерството на туризма показва, че едва петима екскурзоводи са лицензирани за японски и по един има за корейски и за китайски език.
Арабски пък говорят едва трима.
Шведският, норвежкият и датският също не са толкова често срещани – там регистрираните са общо 8. Освен тях, чешкият и полският също са дефицитни. За арабски и финландски пък екскурзоводи няма. За сметка на това числата при западноевропейските езици са високи – с английски има регистрирани 693 от общо 1293 гидове, с френски са 168, с немски – 279, испански – 115. Рускоговорящите пък са 432, но най-много са тези с български – 1103.
„Има доста групи напоследък, които търсят това, но членовете ни са по-малко от търсеното“, признаха от асоциацията.
Въпреки това има 43% ръст на желаещите да се учат на професията, сочат данни на Министерството на туризма. За периода от 1 януари до 21 март тази година
са постъпили 18 заявления за явяване
на изпит за придобиване на правоспособност за упражняване на професията „Екскурзовод“. Средно на година пък се получават по 106 подобни заявления. Те са вписани в Регистъра на правоспособните екскурзоводи, част от Националния туристически регистър като към момента на влизане в сила на Наредбата за образованието, практическата подготовка и професионалната квалификация, необходими за придобиване на правоспособност за упражняване на професията „Екскурзовод“, вписаните в Регистъра екскурзоводи са били 1196.
900 лева може да стигнат курсовете за екскурзовод у нас, сочи проверка на „Монитор“. Освен теоретична част, те предлагат и практика както в страната, така и в чужбина. Сертификатите пък важат за цял живот и втори път няма да се наложи да се прави такъв харч. За тази сума той
продължава половин година или 960 учебни часа.
След края на обучението учащите се изправят пред комисия и ако вземат изпита, получават свидетелство за завършена трета квалификационна степен на професионално образование „Екскурзовод”. Това важи единствено за тези, които нямат нито опит, нито квалификация. За тези с практика зад гърба си някои центрове предлагат 3-месечни курсове за 600 лв., като часовете могат да се водят и дистанционно или от компютъра.
Подобен център предлага обучения в различни сфери на туризма във Варна, София и Бургас в 3 варианта – месечна, двумесечна и индивидуална форма на обучение. Според нея се определят и часовете. Груповото обучение за гид за 96 часа струва 708 лв., а ако вноската е една, то цената е 648 лв. „Оскъпяването при двете вноски идва от таксата ни от 60 лв.“, обясни служителка в центъра за „Монитор“. По нейните думи индивидуалното обучение, независимо от сферата или професията, винаги излиза по-скъпо. Самостоятелното обучение струва 828 лв. или 768 лв за една вноска. В случай, че нямаме наличен сертификат за ниво по език, то центърът предлага и изпит за ниво C1 за 144 лв., който обикновено би струвал около 300 лв.
ПРИ 40 ПРОВЕРКИ ХВАНАЛИ ДВАМА БЕЗ БАДЖОВЕ
1000 лева е глобата за тези, които упражняват професията, без да са вписани в Националния туристически регистър съгласно изискванията на Закона за туризма. Такъв е размерът и на санкцията за екскурзовод от държава в ЕС. При повторно нарушение пък санкцията скача с 2000 лв. За тези, които не носят идентификационна карта, пък глобата е 500 лв., а нарушението става двойно по-високо при повторение.
Георги Георгиев от Асоциацията на екскурзоводите обясни за „Монитор“, че контролът за нелегални гидове е символичен. „Надявам се правоспособните екскурзоводи да стават повече и контролът да бъде реален“, добави той. „Много се спори дали контролът да се прави от общинската полиция или да има туристическа, както е в други страни. Всичко е въпрос на закон и да се вменят необходимите пълномощия на съответната институция. КЗП има ограничени пълномощия“, обясни екскурзоводът. Браншовикът припомни, че немалко чужденци незаконно водят групи по туристически обекти, не наемат българи да водят беседи и така се подбива пазарът.
От КЗП уточниха, че през миналото лято са били направени 40 проверки, като са били съставени актове на двама души за липса на баджове. Въпросните инспекции са част от над 8000 на туристически дейности и обекти, добавиха от КЗП. Според Георгиев след влизането на наредбата от 5 януари 2016 г. за упражняване на професията е имало гратисен период от не повече от 6 месеца, през който работещи екскурзоводи са можели да бъдат регистрирани, без да се явяват на изпит. „Периодът беше много кратък. По онова време общо колегите бяхме около хиляда, но не всички успяха да се вместят в гратисния период“, добави той.
