Лакомия и алчност. Без граници. Една 20-годишна подмолна история е на финалната си права: задава се обезобразяването на едни от най-красивите и магнетични места в България.
Коментар от Ясен Бояджиев:
Първите дни на март, Синеморец, устието на Велека. Слънце и простор, в който зеленото на поляните прелива в синьото на водата и в жълтото на пясъчната ивица, отделяща морето от реката. Една от най-красивите и магнетични природни картини в България.
На финалната права
Тук винаги царят спокойствие и безметежност, които сега, на фона на актуалните истерии (коронавирус, бежанци и прочие), се усещат още по-силно. През последните години обаче много подобни красоти станаха жертва на алчността и лакомията. И изчезнаха. Затова и тук усещането за спокойствие и безметежност е примесено с тревога за задаваща се опасност. От години и без много шум земите над устието бяха разпарцелирани. И само се чака удобен момент, за да бъдат застроени.
И ето, че за инвеститорите и за грижещите се за тяхното „удобство“ местни власти и национални институции този момент най-после се задава. В средата на февруари регионалното министерство откри спряната временно преди две години процедура за консултации по общия устройствен план на община Царево и доклада за неговата екологична оценка. Крайният срок за внасяне на становища е 16 март, а общественото обсъждане е насрочено за 23 март. Екоминистерството, естествено, е дало положителна оценка на доклада. Така че след някоя и друга седмица планът може да влезе окончателно в сила без право на обжалване. И тогава – да заповядат багерите и бетоновозите, за да обезобразят и съсипят и последните незастроени места на брега от Резово до Лозенец.
Като китайска капка
Това всъщност е финалната права на един над 20-годишен подмолен и търпелив като китайска капка процес на задкулисно усвояване на най-апетитните терени по южното Черноморие чрез промяна на предназначението им, препродажби, заменки, фалшификации и други форми на заобикаляне на правилата и законите. Още през първата половина на този период голяма част от усвоеното бе застроено със съответните щети за околната среда. През това време местната власт чрез поредица хватки с устройствените планове се опитваше да узаконява и разширява този процес върху нови и нови територии. Донякъде преломна се оказа 2008 година, когато поредният вариант на общ устройствен план предвиди почти 100-процентно застрояване на крайбрежната зона от природния парк „Странджа“. Което предизвика протести, съдебни битки и промени в законите. Тогава темпото на застрояване силно намаля, но все си мисля, че основната причина за това бе по-скоро настъпилата финансово-икономическа криза, отколкото нещо друго. После кризата отшумя и всичко си тръгна постарому. Така се стигна до днешния план. Опитаха се да го пробутат преди две години, но кой знае защо „временно“ се отказаха. Този път явно работата им изглежда “опечена” и затова са решили да стигнат докрай.
“Много по-щадящ“
През 2018 година тогавашният екоминистър и днешен арестант определи този план като „много по-щадящ за природата“. Демек: „От нас да мине“. Но и без откъсналата се от сърцето им милостиня планът предвижда урбанизиране на над 83 хектара от природния парк, от които близо 68 хектара за хотели, вилни зони и къмпинги по брега на морето. По-конкретно това означава застроената днес площ на Резово да нарасне със 106% (едно ново село), на Синеморец – с 54%, на Варвара – с 33%.
Докладът за екологична оценка, придружаващ плана, е с явни признаци на натаманяване, така че да обслужи тези намерения и в наукообразна форма да докаже, че тяхното въздействие върху околната среда би било „нищожно“. Вероятно заради тази преднамереност докладът, както твърдят четящите го специалисти, е пълен с несъответствия, пропуски и грешки. Като фантастичното твърдение за над 52 километра пясъчни плажове, което явно трябва да докаже неизползван „рекреационен потенциал“ и да оправдае бъдещите нови легла. В противоречие със закона се ползват стари данни отпреди 5 и повече години. Пропуснати са местообитания и една цяла защитена зона, а при оценката за въздействието върху биологичното разнообразие авторите са успели да не споменат нито един вид растение или животно. Вероятно заради бързането по метода копи-пейст, тук-таме се появяват имената на други общини (Павел баня и Созопол). Все пак трябва да се признае, че авторите не са успели да скрият съществуването на фундаментални инфраструктурни проблеми с водоснабдяването, електроснабдяването и липсата на пречиствателни станции, които няма как да бъдат решени в обозримо бъдеще. С други думи: ако набелязаните намерения се изпълнят, няма да има нито достатъчно вода, нито достатъчно ток, а за чистотата на морето по-добре да не говорим, че това и бездруго е болна тема.
Никаква разумна причина
Разбира се, за всичко това вече са или предстои да бъдат внесени съответните аргументирани възражения. Но не ми се вярва този път някой да им обърне внимание. Защото колкото и да е висока, екологичната цена на новия устройствен план е нищо пред решителността на заинтересованите от неговото приемане най-после да „оползотворят“ и осребрят придобитите имоти, направените инвестиции и властовите си позиции.
Има обаче и една друга цена, която ще трябва да бъде платена от всички останали. Няма абсолютно никаква разумна причина, която да налага планираното разрастване на урбанизираните територии край брега на морето. Напротив, по-разумно е даже те да бъдат намалени (примерно с площта на многобройните терени, вкарани през годините в регулация „по втория начин“). Защото съсипвайки природата и крайбрежните простори и красоти, новото строителство ще ликвидира основното предимство на курортни селища в района, ще прогони много от туристите и ще убие голяма част от бизнеса и поминъка на местните хора.
Впрочем, тази перспектива отдавна може да се види и пипне. Преди 20 години високият скалист бряг над живописния плаж Бутамята в южния край на Синеморец бе празен. Днес е гъсто застроен с комплекс от огромни, целогодишно (полу)празни сгради като в Слънчев бряг, заради които дори не може да се види морето. След някоя и друга година горе-долу по същия начин може да изглежда и устието на Велека.
Разгледайте възможностите за рекламно и информационно присъствие в новинарски сайт №1 за туризъм в България ТУК
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте Bgtourism.bg във VIBER
Последвайте Bgtourism.bg в INSTAGRAM
Последвайте Bgtourism.bg във FACEBOOK
Последвайте Bgtourism.bg в YOUTUBE
