Slide
Slide

Общината получи престижна номинация от Балканските туристически Оскари

С единствения в Европа виртуален атракцион, посветен на водата, община Ловеч получи високите оценки на журито на петото издание на Балканските туристически Оскари. Церемонията ще отличи най-добрите в туризма на полуострова на 5 декември в хотел Маринела, съобщават организаторите от агенция за публични комуникации ВИП Комюникейшън.
В старата градска баня на Ловеч, под специално стъкло, може да се види как е действала древната отоплителна система „хипокауст“, а благодарение на интерактивните програми и мултимедийни ефекти посетителите научават интересни „водни“ събития и факти.
Ще бъдат представяни интерактивни програми и филми за историята на банята, за водата като живителна течност и фундаментален фактор за съществуването на живот на планетата, за историята на Ловеч от най – дълбока древност до наши дни. Влизайки във виртуалния воден атракцион, посетителите ще открият много изненади.
Градската баня, строена през XVII-XVIII век, е архитектурно-строителен паметник с национално значение. Нейното разпределение е сходно с плановите схеми на всички построени по това време сгради с подобно предназначение. Смята се, че това е последният турски хамам, използван като хигиенна баня в страната.
Характерната архитектура се вписва в цялостния облик на квартал „Вароша“, а куполът последователно преминава през три барабана – осмоъгълен, 16-ъгълен и кръгъл, всеки със собствен покрив и корниз. На върха се издига цилиндрична отвътре и шестстенна отвън латерна. Банята е с уникална система за затопляне на водата (хипокауст), позната и прилагана при изграждане на подобни съоръжения още в античността. Общата площ е 1060 кв. м., застроената площ на основата на сградата е 351 кв. м., а а на помощните постройки – 58.50 кв. м.
Водата за банята е идвала по тръбопровод от глинени тръби от Липака и от още два извора. Водните пари се поемали от каналите-отдушници. В топлите помещения имало специално устройство на подовете и стените.
Подовата настилка се състои от големи и дебели мраморни или друг камък плочи, както и от тухли. Под пода на топлите зали имало пространство високо около 1 м., в което се е пускал топъл въздух. Тази отоплителна инсталация се нарича хипокауст – буквално „отопление отдолу“. По същия начин имало монтирано отопление и на стените. Каменните плочи били закрепвани на разстояние от стените на около 10 см. с помощта на дълги железни клинове. Специални фурни вън от сградата загряват нужния за отопление въздух и го пускат нагоре към пода и стените. Други пещи топлят водата, нужна за топлите басейни.
Сградата е с каменна зидария, с дебелина на външните зидове 100-120 см. и вътрешни с дебелина 80-90 см. Отворите за вратите и прозорците са с малки размери от 60 до 120 см. Непосредствено до банята е долепена пеща с принадлежащите й помещения и склад за въглища. Голямото приемно помещение – съблекалня, е квадратно в план и завършва с полусферичен масивен купол на 10 м. височина от пода. На върха е издигната цилиндрична отвътре и шестстенна отвън латерна, на на която вътрешния диаметър е 1.50 м. и на всяка стена има по един прозорец. Отвън купола преминава последователно през три барабана, осмоъгълен, шестнадесетоъгълен и кръгъл, всеки от тях със собствен покрив и корниз.
В помещението е имало шадраван, а в средата на всяка от четирите стени има по една ниша, засводена с островърха арка. От приемното помещение се влиза в първото от помещенията на същинската баня. Засводено е с елипсовиден купол, като стените минават направо в свода. Във върха на свода са оставени кръгли вентилационни отвори. Централната къпалня е разделена на три части. В средата се издига по-висок полусферичен купол. Двете странични крила са покрити с по-ниски четвъртсферични куполи. В куполите са оставени звездовидни отвори за вентилация. Помещенията на пещите са със същите дебели каменни стени, засводени с полуцилиндрични сводове.
През 2014 г. Банята беше изцяло реставрирана по проект, финансиран от ОПРР.
Патриция Кирилова
Сподели публикацията